В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние с вас чухме четива от Свещеното Писание: от послание на апостол Павел и четиво от Евангелие от Лука. И сега аз искам да ви задам въпроса: „Кой от вас още помни за какво беше първото четиво – от посланието, за какво се разказваше в евангелското четиво?” Нека помислим, да си спомним...
A ако вие сте си спомнили макар само един образ, един ред, аз искам да ви задам още един въпрос: „Това, което ви чухте днес, измени ли вашия живот? Това промени ли макар едва-едва вашето настроение, придаде ли ви решимост да извършите добри дела?” Може би, вие сега си мислите: „Но как е възможно това?” Да, това е възможно. Един ред от Евангелието може напълно да измени живота на човека. За това искам днес да ви разкажа.
Да ви разкажа за един човек, който бил същият като всички нас. Той растял в християнско семейство, периодически посещавал храма. Периодически се измъчвал от въпроса, че „апостолите оставили всичко заради Христос, а как живея аз?”. С една дума, такъв човек като нас... Единствената разлика е в това, че той живял преди 1700 години.
И в един прекрасен ден този млад човек идва в храма и чува думите на Иисус Христос от Евангелието: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; ... и върви след Мене”. И този млад човек – когото наричат Антоний - така и постъпва. Той продава своя имот, раздава парите на бедните, устройва сестра си, решава всички свои практически дела и тръгва. Тръгва след Христос.
Какво означава това? Преди всичко, той намира хора опитни в духовния живот. „Той е като пчела, лети от едно цветче към друго” - четем в неговото житие. И от всеки опитен монах-отшелник той.събира най-ценното. Антоний е неграмотен, но паметта му е добра и това, което той чува от другите, Свещеното Писание, което той слуша – всичко това му заменя книгите.
В един прекрасен ден Антоний съвсем се оттегля в пустинята. Той се оттегля от всички и от всичко, за да живее насаме с Бога. Ето какво разказва самият той за това: „Пребиването в пустинята ме освобождава в пълна степен от три изкушения : аз повече нищо и никого не виждам, аз повече нищо и никого не чувам, пък и самият аз нищо не говоря. Ето вече три области на греха отпаднаха. И остава само това, което е в мен: всички мои блудни похоти и лоши помисли - всичко това, което ми изпращат демоните”. И действително, в него започва ожесточена бран с демоните. Но той ги познава, той знае и тяхната безпомощност, тяхното безсилие пред любовта на Бога. Той се занимава с такава аскеза, че чак не ни се вярва: той живее в гробници, приема храна не един път дневно, а един път на няколко дни. И с това става известен. Колко далеко да бяга в пустинята, все едно - догонват го други хора, желаещи също да живеят с Бога.
И Господ му дава дара на наставничество – „благодатта на словото”. Постепенно той приема ученици и започва да ги учи, да ги учи на живот с Бога, да ги учи на работа над себе си. Тези ученици се заселват също в пустинята. Сам лукавият се жалва на Антоний: „Че как тъй, сега и в пустините на всяка крачка - манастири, къде сега да се скрия? Ако в градовете има храмове, ако в пустините има манастири, къде сега да се деня?”
По такъв начин, този млад Антоний става Антоний Велики. За него искали да слушат не само в Египет, където той живеел. За него, както четем в неговото житие, искали да знаят и във Франция, и в Испания, и в Африка и в много други страни. Затова ние толкова много знаем за него. Неговият ученик, Атанасий Велики, чиято памет Църквата отбелязва утре, написал житиeто на преподобни Антоний. Неговите ученици започнали да разпространяват идеала на монашеството целия свят. И ако вие погледнете в църковния календар, ще видите, колко много в тези дни са празниците, посветени на паметта на учениците-сподвижници на Антоний Велики: преподобни Макарий Велики, преподобни Евтимий Велики и много други.
Господ дал на Антоний Велики дар слово. И нека ние с вас да го послушаме и също да придобием нещо от този голям дар. Какво ни говори той за духовния живот? Той казва, че преди всичко трябва да имаме програма, план. Каква? „Не се надявай на своята праведност, не съжалявай за това, което е минало и обуздавай езика и червото си, и ти ще бъдеш спасен. Той казва също, че „ако ковачът започне нещо да прави, той знае, че ще кове сърп, или меч, или нещо друго. Ако ние започваме духовна работа, ние също ще определим коя от добродетелите сега е наша цел, над какво ще работим. Защото ако правим всичко едновременно, нищо няма се получи”.
Антоний Велики изисква също самостоятелна и свободна работа. Когато при него идват и питат: „Отче, моля те, помоли се за мен!”, той достатъчно рязко отговаря: „Нито аз, нито Бог ще те помилва, ако сам ти не полагаш усърдие и сам ти не се молиш”. Отиват при него: „Отче, кажи ни слово”. Той отговаря: „В Библията всичко е написано, за какво съм ви нужен аз?”. „Но ние искаме от тебе да чуем”. „Добре. Ако някой те удари по лицето, ти подложи другата страна, както е написано”. „Не, това ние не можем”. „Е, добре, ако някой те удари по бузата, ти не отвръщай лице”. „Но това също е невъзможно”. „Е, добре, ако ти и това не можеш, то поне на злото не отговаряй със зло”. „Не, това също е невъзможно”. Тогава той казва на своя келийник: „Какво да правим с тези бедняци? Нахрани ги с каша, защото им е нужна молитва”.
За ближните ни той казва, че нашите ближни - тeзи, които ни заобикалят – са „нашият живот или смърт”. От това как постъпваме със своя брат зависи, ще живеем ли духовно или ще умрем. Помислете: той казва, че нашият живот зависи от тези, които ни заобикалят...
И последното, за което искам днес да ви напомня това, което Антоний Велики говори за страха. Той казва: „След дълги години подвижничество аз не се боя повече от Бога. Аз така Го обикнах, че тази любов изгони от мен всеки страх”.
На мен ми се струва, че тези думи, звучащи през вековете, хилядолетията и разстоянията, трябва да повлияят на всеки от нас и макар, и малко да изменят нашия живот. Затова да поблагодарим на Господа за такъв велик светия, който днес ни се дава за пример. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев