В псалмите се казва: „Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й; ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата” (Пс. 126:1). С тази вяра обичай е да се покани за молитва свещеник при полагане основите на нов дом и после при влизане в новия дом.
При полагане основите на дома свещеникът прави водосвет и поръсва мястото. В ъгловия изкоп полага три камъка „в името на Отца и Сина и Светия Дух…” и чете молитва Господ Бог да заздрави строежа „на твърд камък” и да благослови в дома да се живее благочестиво.
След като се изгради, домът се благословя с молитва Бог да прати Своето благословение. Прави се водосвет. Свещеникът чете молитва над елей за освещаване да служи за прогонване всяка вражеска сила и сатанински замисли Господ да благослови дома, според думите Му и Евангелието, тъй че „нито вятър, нито вода, нито друго нещо да може да го повреди”, и тия, които ще живеят в него, да освободи от всяка „вражеска злоумисъл”. После свещеникът помазва на кръст стените на дома. Този елей не се освещава, както при тайнството елеосвещение; на него само се изчита определената молитва за освещаването му.
При полагане основен камък на обществена сграда, църква, училище или друг монументален строеж в основите се зазижда написан на пергаментова или друга твърда хартия „паметен акт”, поставен в шише олио, добре разтворено. Съдържанието на акта обикновено започва тъй: „В името на Единия Бог, прославян в Една Свята Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица – Отец, Син и Дух Свети, изгради се тази църква (дом) по времето на Негово Величество… (ако има цар) и Негово Високопреосвещенство (ако се строи църква)… в Господнята… година при ктитори…” (изреждат се имената, ако строежът е за църква. Ако е друга сграда, вместо ктитори – основатели, основоположници… и дарители, ако има такива с по-крупни дарения в пари и труд, да се помнят, за вечни времена). Този паметен документ се подпечатва, поставя се навит на руло в шише или стъкленица, пълна с олио, затваря се добре, поставя се на определеното място, свещеникът поръсва със светена вода и се зазижда при пение тържествено „Вечная память”. Така вековете са ни завещали всичко да става с молитви.
На много места в нашата страна има оброчища (оброк – място, където някога е имало черква и където се прави църковна и обредна служба на определен празник). На определени места, предимно на полето, където изкласява пшеницата, във връзка с някое местно събитие в миналото или на развалините на някогашен храм, благочестивите жители са забили каменен кръст. Там обрекли на определен ден да се прави общ водосвет, да се устройва обща братска трапеза в блажни дни с месо, в постни – с постно ядене, да се отчита от свещеника и тъй да вкусят и отнесат по домовете от яденето за благословение. Този обичай се поддържа и днес и на много места в миналото изоставен, сега се възстановява.
Някои благочестиви хора имат, по завещание или самите след някое премеждие или изпълнение на добро желание, оброк – обричат, нарочват агне или друго животно и го отвеждат при свещеника да отчете за здраве и с него устройват трапеза у дома си или раздават на близки и познати за Божие благословение.
Някои правят по-скромен оброк – на определен ден или празник за някой паметен случай – премеждие, обричат си свещ, която запалват в църква с молитва от свещеника.