„Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат. 5. 14-16).
„Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина”. И с Въплъщението на Божия Син Светлината на Божествената любов дошла в нашия свят и тази Светлина просвещава всеки човек идващ на света. И, прославяйки светиите, ние преди всичко прославяме „дивния в своите светии” Бог, Който „заради нас човеците и заради нашето спасение” станал човек и Чиято светлина може да просияе в човека.
И в деня, когато отбелязваме паметта на трите светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Иоан Златоуст – ние чуваме от евангелското четиво думите на Господа, отправени към Неговите ученици, към тези, които тогава, преди две хиляди години видели и чули Господа, и към нас с вас, към всички, които разбират, че словото на Господа е отправено и към целия свят, и към всеки човек лично. И на всички свои ученици, на всички нас Господ казва: „„Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат. 5. 14-16). Разбира се, тези думи се съгласуват с прошението от Господнята молитва „да се свети Твоето Име”, защото Светостта на Бога трябва да възсияе в човека. „Хората са същността на Божията слава” – тези думи е произнесъл свети Иоан Златоуст. Тези думи са за призванието на човека.
Тяхното сбъдване ние виждаме във всички светии, угодили на Бога. В първите три века от църковната история думите на Спасителя за невъзможността да се укрие град, стоящ на върха на планината, се разбирали преди всичко като указание за мъченически подвиг. А с края на гоненията, когато на първи план излезли въпросите на учението за вярата, тези думи започнали да се отнасят към подвига на светителството. Именно епископът-светител – в това време става ключова фигура в Църквата, защото именно от епископа зависело тогава единството на Христовата Църква и запазването в неизопачен вид учението на Господа. И тези свети епископи, които в периода на големите богословски спорове, бидейки просветени със Светлината на Христовата истина, взимали участие в формирането на догматическото учение на Църквата, ние наричаме още вселенски учители. И сред тях са Василий Велики, Григорий Богослов, Иоан Златоуст.
Тримата светители били, от една страна, възпитани от Евангелието, а от друга – получили класическо антично образование и в своя живот обединили земното и небесно. Именно с техните трудове (както и с трудовете на техните събратя) били въцърковени най-добрите достижения на гръцката култура и получили нов живот в богословието и богослужението. Тримата светители били много различни хора, но при цялата им индивидуалност у тях имало една любов към Бога и Бог ги прославил в равна степен като светители и вселенски учители.
И, разбира се, ние знаем техните жития, техните творения, техния подвиг, ние знаем, какво са направили тези трима човека за Вселенската Църква, какво са направили за нас с вас. И, следователно, разбираме, че животът на тези трима души, техните трудове – това не е просто история на това, което е било някога много отдавна. Животът на тримата светители има към нас най-пряко, най-непосредствено отношение, защото те ни учат правилно да разбираме Евангелието и, следователно, правилно да разбираме света.
Ние осъзнаваме духовната връзка с тях, защото те са ни научили правилно да мислим за Бога, съставените от тях молитви са станали нашите живи обръщения към Бога. И Литургията на свети Василий Велики и Литургията на свети Иоан Златоуст ни показват живото присъствие на Господа сред нас. И по такъв начин на Литургията всичко, което е ставало в историята на Църквата, и всичко, което е извършил Господ, става наше достояние – по Божия милост ние се оказваме включени в историята на спасението. И думите на Христа Спасителя „Вие сте светлината на света”, които ние чуваме на Литургията на празника в памет на трите светители, също са отправени към нас. И какво можем да им отворим?
В Древния патерик има разказ за това как веднъж един брат попитал авва Исаия: „За какво е прошението „да се свети Твоето Име?” и получил отговор: „Това се отнася до съвършените, защото името Божие не може да се свети в нас, обладаните от страсти”. Разбира се, ние осъзнаваме своята духовна немощ, но и това, че в Христовата Църква не сме сами, не сме предоставени сами на себе си и Светлината на Христовата любов, и молитвата на светиите могат да докоснат и нашия живот. И затова е така важно да почитаме и обичаме светите, така важно е да имаме молитвения опит на обръщане към тях и така важно е да осъзнаваме тяхното живо участие в нашия живот. И така важно е да разберем, че за нас е така жизнено необходим подвигът на тримата светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Иоан Златоуст, с целия си живот прославили в Троица покланяемия Бог, Отца и Сина и Светия Дух. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев