В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес светата Църква празнува събитието Сретение Господне. Родителите донесли Богомладенеца Господ Иисус Христос на четиридесетия ден в Йерусалимския храм, за да изпълнят установения църковен обред. Ние виждаме, че Христос – това е Синът Божи, а храмът - дом Божи. И ето, Христос влиза в своя храм. Но как влиза? В образа на младенец. Така ни се предлага прекрасният и знаменателен образ на влизането на Христос в Своя дом. И Пресвета Дева Мария се нарича „облак”, за да стане още по-прекрасен този празник, подразбирайки, че на този „облак” влиза в Божия дом Самото Слънце на Правдата - Христос нашият Бог.
„Сретение” – това е среща на Богомладенеца Христос с праведния старец Симеон. Това е този старец, който бил някога преводач на книгите на Ветхия Завет от еврейски език на гръцки за Александрийската библиотека на Птоломей II. На него се паднала книгата на пророк Исайя, където той прочел „Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син...” (Ис. 7:14). Тогава той, като учен човек, се усъмнил и искал да изстърже това място с нож и да напише: „Ето „Ето, Жената ще зачене...”, но ангел спрял ръката му и казал, че той няма да умре, докато не види изпълнението на това пророчество. И старецът Симеон още повече от 300 години поживял на земята, за да види как ще се изпълни това пророчество. При това, той преживял това време благочестиво, добродетелно, очаквайки утешението Израилево и изпълнението на пророчеството.
За нас е интересна, уникална личността на стареца Симеон Богоприемец, защото този човек очаквал Христос, за да умре. Всички хора обикновено искат да живеят и техният живот да бъде колкото е възможно по-дълъг, а светият старец, получил пророчество за това, че няма да види смъртта, докато не се изпълни обещанието, с благоговение и страх Божи очаквал изпълнението на това обещание. Той вече се уморил да чака повече от 300 години и, затова, когато видял, че пророчеството се изпълнява, с огромно въодушевление, с вдъхновение произнесъл известните на всички нас думи: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си, с миром...”, защото неговите очи видели спасението, което Господ е „приготвил пред лицето на всички народи”.
На този празник, братя и сестри, светата Църква ни напомня за двете най-важни събития в живота на всеки човек, - това са раждането и смъртта. Първото събитие – раждането на човека - никак не зависи от нас: къде сме се родили, кога, при какви обстоятелства... Второто пък събитие - смъртта на човека - в много голяма степен зависи, непосредствено, от всеки човек, макар също, трябва да признаем, не докрай, защото и тук Господ е властен: колко ще поживеем на земята, кога ще умрем, при какви обстоятелства ще се случи нашата кончина.
Ние сме призовани от днешния празник да благодарим на Господа за този живот, който Той ни е дал, и към благоговейно очакване на своята кончина. Ние виждаме в лицето на светиите, например, на апостол Павел, който в първа глава от посланието до Филипяни казва, че за него е по-добре да се раздели с тоя свят и да бъде с Христос, да се съедини с Господа. В следващия пък стих той казва, че по-полезно за нас, по-нужно е той да бъде с нас. Затова, апостолът без всякакъв ропот продължавал да остава на земята, за да послужи на хората, да послужи на делото на тяхното освещение и спасение.
Още по-ярък пример за нас е Пресвета Богородица, Която след Възкресението на Господа Иисуса Христа и Неговото Възнесение на небето, искала също окончателно да бъде там, където се намира нейният Божествен Син. Но и тя предавала себе си изцяло и напълно в Божиите ръце, очаквайки настъпването на този ден, когато тя може да се пресели от земята и да бъде редом със Своя Божествен Син. Сега ние с вас празнуваме този ден – Успението на Пресвета Богородица.
Множество светии били проникнати от Дух Свети. Например, преподобни Серафим Саровски в беседа с хората говорил така: „Там е по-добре”. Защото те (светиите), живеейки на земята, отчасти вече постигнали това блаженство, което Господ приготвил за тези, които Го обичат.
Но нас днес светата Църква ни предупреждава, казвайки, че животът е най-висшият Божи дар. И, Боже, опази, ако някой от нас посегне на себе си, защото грехът на самоубийството е най-страшният грях, който може да бъде извършен от хората. Защо най-страшният? Защото това е бунт против Бога. Защо хората много често извършват този грях? Те казват: „Аз повече не мога да търпя! Това превишава моите сили!” Но Църквата отговаря, че каквато и да е степента на отчаянието, болестта, трудностите или житейските обстоятелства, ние все едно не трябва да отиваме към този грях. Защо? Защото Господ никога на никой човек не дава изпитания, които превишават неговите сили. Когато пък човек казва, че не може повече да търпи, той произнася хула срещу Бога. Когато човек казва, че нещо превишава неговите сили, човек кощунства. Ако Господ ни изпраща скърби, болести, най-тежки обстоятелства, Той дава и сили да понесем всичко това, да потърпим заради Него и заради спасението на своята собствена душа. Ние нямаме право да изпадаме в отчаяние, ние винаги трябва да се надяваме на Божията милост и да призоваваме Неговата благодат, за да понесем тези скърби, болести, които ни дава Господ на нашия житейски път.
Макар, братя и сестри, да има изключителни случаи, когато хора жертват своя живот в името на нещо велико и свято. Има множество примери, когато воини са жертвали своя живот, за да защитят своята Родина, светини, храмове, манастири, хора, богатствата на своята страна. Известна ни е също мъченическата кончина на една света Божия угодница, която се хвърлила от покрива на дома си, за да не я хванат езичниците и да не се гаврят с нея, лишавайки я от девственост. И от светите отци това дело също е признато като свято и богоугодно.
Затова, нека се помолим днес, братя и сестри, на Пресвета Богородица нашата кончина да бъде безболезнена, непосрамена и мирна. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев