В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днешното евангелско четиво е посветено на притчата за талантите. Един човек поверил на своите слуги пари, таланти, на всекиго - според способностите и усърдието. На един той поверил пет таланти, на друг два, а на трети - един талант и им заповядал да пуснат тези пари в обращение, за да принесат те печалба.
Слугите се опитали да използват това, което им дал господаря, максимално добре: петте таланта на първия донесли огромна печалба - още пет таланта, другият също двойно умножил дадените му пари. А третият се изплашил, че може да загуби парите и закопал своя талант в земята, за да го върне на господаря без загуба и да не бъде виновен.
Обикновено тази известна притча за талантите се разглежда като притча за съда, за това как хората отговарят пред Бога за своя живот. Но в нея има още един важен момент: тя говори за най-голямото доверие, което Бог оказва на човека, за това как по удивителен начин Господ докрай се доверява на всеки от нас.
Нали да дадеш на друг човек пари, за да ги пусне той в обращение, това значи да ги подложиш на огромен риск. Човек може да бъде неспособен да се разпорежда с тези пари и неправилно да ги вложи, могат да го измамят, той има огромно количество възможности просто да загуби тези пари или да изпадне в още по-големи дългове. Да оперираш с чужди пари – това е много отговорно и опасно, а да ги довериш на друг, значи – много да вярваш в него.
Така Господ на всеки от нас се доверява докрай, отдавайки таланти, под които ние разбираме способности, дарове Божии, с които Той ни обогатява. Той не просто ни доверява нашия живот, но ни доверява да действаме от Негово име, зад Него да се „прикриваме” и защитаваме. И това Божие доверие в някого може да извика радост, а в някого – уплаха и даже отдръпване, защото да живееш с такова доверие, с такава любов не е много просто. Твърде по-просто е да живееш по правила и схеми, които от по-рано са известни и предопределени, когато знаеш, че на всяка конкретна постъпка следва определен отговор. А християнството не ни дава никакви опори: ни увереност, ни гаранция – нищо, а само знанието за това, което Бог ни доверява.
Слугите от притчата за талантите принесли нещо на господаря. А ако те не бяха донесли никакъв доход, разпилели, загубили, как би се отнесъл към тях господарят? Какво би станало с тях? А ние знаем, какво би се случило с тях, защото в друга евангелска притча блудният син не умножил бащиното наследство, не запазил, а разпилял своето наследство напразно и живял в далечна страна, но когато той се върнал при баща си, последният отново го обогатил. А ето слугата, който, както изглежда, нищо лошо не сторил, просто заровил таланта в земята и казал на стопанина: „Ето ти твоето”, се подлага на осъждане, защото той не доверил своя живот на Бога. „Аз знаех, че ти си жесток човек, жънеш, гдето не си сял, и събираш, гдето не си пръскал”, казал слугата. Колко често слушаме от хората такива думи, че Бог е жесток, че Бог е несправедлив, - думите на раба, който не умножил своите таланти, закопал ги в земята. Той не повярвал, че Бог е благ, че Той му се доверява, че Той го обича, а поискал да живее с увереността, че за нищо не отговаря, че има свои правила.
А в нашата християнска вяра няма никакви правила, които биха ни давали за нещо някаква гаранция. Ние не можем да се скрием нито зад традициите, нито зад някакви общи установления и да мислим, че ако ги изпълняваме, ни е гарантирано спасението. Нищо подобно не ще има. Господ ни доверява нашия живот, та ако искаме, ако рискуваме да станем християни, да се стараем да бъдем християни винаги и на всяко място. Ако човек стои на място, мислейки, че ако аз не живея, значи, не греша, ако не ходя, значи, не падам, то той не отива към Христос.
На всеки от нас е дадена огромна свобода и отговорност, а това е много сложно. Тежко е за човека да живее в свобода, да повярва, че Бог така го обича, че няма сякаш никакво значение, умножил ли си ти своя талант, но по-важно е друго: със същото ли доверие се отнасяш ти към Бога, както Бог ти се доверява? Обичаш ли Бога истински? Съществуват ли отношения на любов и правда?
Ние винаги се боим да не сгрешим, търсим готови отговори на всички въпроси. Сега едни от най-популярните книги сред християните – това са отговори на въпроси за духовния живот. Ние мислим, че ако прочетем всички отговори, ще започнем да живеем по-християнски, напълно забравяйки за това, че Евангелието ни учи да ходим по водата.
Когато човек доверява своя живот на Бога, той престава да се бои. Той не се бои да не загуби нещо, не се бои даже да сгреши, защото ако той върви към Бога, но по пътя пада, заблуждава се и греши, Господ все едно го води след Себе Си, все едно Го спасява.
Евангелското четиво за талантите говори за това как трябва да гледаме на нашия път към Бога, на нашите отношения с Него: да не се боим да живеем в Христа и истински да се доверим докрай на нашия Господ Иисус Христос. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев