„Възсия като светла заря и просвети вселената, и прогони еретиците, като се яви на Изток, на Север, и на Юг… И до Рим достигна (…) Кириле премудре” (Скопски миней от ХІІІ в.)
863-2013 г. 1150 години от историческата Моравска мисия на св. Кирил Славянобългарски. Паметна годишнина, свързана с живота и делото на велика личност. Всенародно възпоминание, напомнящо ни преврат в живота на цели народи.
Такъв е св. Кирил-Константин Философ - творец на ново разбиране, на нова насока в светогледа на цели общества. Великан на духа, подобен на филтър, пречистващ мътните течения на живота, прецеждащ го през своя ум и сърце, за да го пусне като нова животворна струя.
И слава на Господа, след Моравската мисия, животът на славяните започва да тече нов. Обновен. Променен. Чак до днес, благодарение на създадените от св. Кирил Славянобългарски нови светли страници в историята на народите.
Затова помним и възпоменаваме тази годишнина, облажавайки великата личност на св. Кирил Славянобългарски, името на която е записана на небето с ореол, а на земята - със златни букви в страниците на историята и ще се носи „от век във век”.
Заслужава си днес, 14 февруари 2013 г., когато празнуваме Успението на св. Кирил Славянобългарски, с благословението на Св. Синод, да благодарим на Бога, че ни е дал този мъдрец, от българска майка роден, научил от детинство в Солун сложното произношение на българските ж. ч, ш, щ, ъ, включени впоследствие в неговата „Глаголица”.
Добре е да си припомним стари времена, когато славяните са ползвали „черти и резки”, за да записват своите мисли. Тогава Бог изпратил св. Кирил, у когото най-напред се е появила идеята за създаване на славянска писменост и че не друг, а той я е осъществил. В тия две неща се крие всичкото величие на св. Кириловия гений. Не се чудете на това! Защото то е било нещо грандиозно, нещо, което е могло да се роди само в главата на един гениален, прозорлив и равноапостолен мъж, какъвто безспорно е бил св. Кирил.
Понеже говорим за годишнината на Великоморавската мисия, нека споменем, че мъдрият солунчанин досетливо използвал идването на Ростиславовите пратеници в Цариград като най-удобен момент, за да издейства от византийските политически и духовни власти позволение за славянската писменост в името на евангелизирането на славяните.
Човек с жива вяра, с будна съвест и топло чувство към славяните, за които до тогава „никой не бил се погрижил” (ЖМ, Гл. 2 с. 68), великият св. Кирил е бил решен на всяка цена, даже с риск да си навлече омразата и на Цариград, и на Рим, да въведе славянската писменост. Ето защо, когато му предложили да отиде в Моравия, той, виждайки в това Божията намеса за успешно провеждане на плана си, казал, че ще отиде там, ако моравците имат букви на своя език. Тогава император Михаил ІІІ и неговият съветник Варда сами предложили на св. Кирил да състави азбука. „Ако ти пожелаеш, Бог може да ти даде това…” – казали те.
На св. Кирил тъкмо това и трябвало - с царско разрешение да осъществи отдавна замисленото и започнато дело. По думите на житиеписеца той с молитва и прилежание бързо осъществил своята идея - създаването на въпросните букви и спечеленото доверие откъм византийска страна.
Така през 863 г. заедно с брат си св. Методий и няколко свои ученици-помощници, безспорно славяни българи, св. Кирил тръгнал за Моравия, с писмо до Ростислав от император Михаил ІІІ и с безценния дар на славянската писменост, въплътена в първите преводи на св. Евангелие, Апостола и Псалтира (ЖМ гл. 15, с. 95), за моравските славяни.
Светите братя се отдали на упорита работа. Прославеният магнаурски професор се превърнал в първоначален преподавател на най-елементарни знания, учейки възпитаниците си на азъ, буки, веди, глагол. Преподаването се водело на славянски език, който досега нямал ни учител, ни книги. За пръв път се отваряла дума за славянска фонетика, морфология, синтаксис!
Св. Кирил и брат му превели на славянски целия богослужебен чин - утреня, вечерня, часове, повечерие и св. Литургия. В Моравия за пръв път взело да се извършва богослужението на славянски език. За новопокръстените моравци това било небесно откровение, Божествен дар! Неуките славяни, глухи за немската проповед, прочули! Новопокръстените славяни неми пред латинските меси, проговорили! (ЖМ гл. 15, с. 59).
Св. Кирил ведно със св. Методий обикаляли градове, села и паланки, проповядвали св. Евангелие и непрестанно подканяли непокръстените да се кръстят.
Тъй минали в неуморен, скромен, всеотдаен и благодатен труд няколко години. През този творчески период, представляващ един от най-величавите епизоди във всемирната история, се поставили трайните основи на славянската писменост, църква и култура.
Изграждало се невиждано дело! Организирало се славянско богослужение! Въвеждали се славянски свещени богослужебни книги! Бог се славел на славянска реч, считана доскоро за варварска.
Като знаем, че западните европейски народи в това време не могли дори и да мечтаят за своя писменост, за национално просвещение и богослужение на роден език, с достойнство можем да оценим Моравската мисия на славянските първосветители като дело велико и незабравимо, което „за всесветовната просвета, бе неизчерпаем вир” (Ст. Михайловски).
Защо празнуваме успението на св. Кирил Славянобългарски и 1150-годишнината от историческата Моравска мисия днес?
Защото сме православни българи, какъвто е бил и св. Кирил.
Защото, ако създаването на Славянобългарската държава през VІІ в. е първият връх и приемането на християнството – вторият, то третият връх с най-голям принос на България в световната култура е делото на св. Кирил и брат му св. Методий у нас. Благодарение на него България става център на славянска писменост и култура, полага началото на една принципно нова култура, въвежда в оборот един четвърти език и дава тласък на милиони славянски маси, които развиват отпосле голямата славянска култура.
Това прави ли ни щастливи?
Право да си кажем, като нация ние българите не принадлежим към облагодетелстваните от историята. В течение на векове народът ни е бил асимилиран. Може ли да бъде щастлива оная майка, било Родина или Църква, на която се отнемат чеда, а някои сами се отказват от нея и я обругават?... И все пак българският народ спада към щастливите в Европа. Защо? Защото е успял да се съхрани, да запази своята култура и да я развие в по-горна степен. Колко народи са оставили своето име в историческите съчинения, а днес не съществуват. Нека не забравяме, че има и такива, които са осъдени на бавна етническа смърт. Е вярно, на българина трябва постоянно да се въздейства, като му се напомня, че той принадлежи към славния народ на българите. А българският народ е с доказана историческа жизненост, способен е на историческа самозащита и ще се самосъхрани, защото има за основа св. Кирил и брат му св. Методий.
Като български владика обаче, днес бих искал да ви припомня последните думи, които св. Кирил казал на брат си св. Методий на смъртния си одър, на днешния ден през 869 г. в Рим: „Брате, като два вола в един ярем ние орахме нивата Господня. Ти оставаш сам в браздата. Знам желанието ти да се завърнеш в манастир. Народът обаче те чака. Иди при него и му кажи да пази православната си вяра, на която го учихме, та като настане времето и на вашето отхождане при Господа Иисуса Христа да застанем всички заедно от дясната Му страна”.
Нещо, което св. Методий изпълнил досущ и в 885 г. преди да отиде при Бога, той оставил следния завет: „Чеда, пазете православната вяра, за да ви пази и тя. Защото, ако не пазите православната си вяра, ще станете слуги и роби на чужди народи!”
Прочее, всички заедно, бащи и майки, дядовци и баби, учители и свещенослужители, просветители и будители, нека помним завета на св. Кирил и св. Методий, да се замислим за утрешния ден, да възпитаме утрешните граждани на България и чеда на БПЦ, да вървим към светла бъднина, съдбата си да подновим и Бог ще ни благослови. Амин!