В името на Отца и Сина и Светия Дух! Обръщайки се към днешното евангелско четиво, бих искал да поговорим не само за образа на блудния син. Макар всички ние прекрасно знаем, че съгрешаваме и се завръщаме при Бога с покаяние. Всички ние разбираме, че разпиляваме тези таланти, които ни е дал Господ, понякога ги закопаваме в земята и никак не ги прилагаме за слава Божия. А понякога използваме тези таланти съвсем не за прослава на нашия Небесен Отец, за слава на Светата Му Църква, а за удовлетворяване било на своите амбиции, било за прослава на човешки имена, или на някакви други неща, които нямат никакво отношение към най-важното - към живота. Които разпиляват, а съвсем не хранят душата ни. И у всекиго от нас настъпва момент, когато ние разбираме, че правим нещо не както трябва. Тогава ние, като елени на водни източници, бягаме в Църквата, за да се напоим с Божествената благодат. И тук ни очаква любящият ни баща – нашият Господ и Бог Иисус Христос, Който приготвя за нас трапеза - Божествената литургия - и ни призовава заедно с Него да се радваме и веселим.
Но понякога става така, че когато ние, например, дали защото от детство сме в Църквата, или пък много години пребиваваме в Църквата, се уподобяваме вече не на блудния син, а на неговия брат. Защото ние всичко вършим, всичко правим правилно, всичко знаем как трябва да бъде и изведнъж виждаме човека, за когото знаем, че е грешник. И този човек идва в храма... Или виждаме в храма известен човек и още повече се разпалваме против него, а понякога и против Църквата: как Църквата позволява на този да стои в храма?! Или нима тя не вижда, кой пали свещи, нима не разбира, че я използват заради постигане на авторитет сред хората?!
И ето тук трябва да разберем, че когато човек така е казал или така е помислил и е осъдил своя ближен, в този момент той се е уподобил на по-стария син, който даже се отказал да влезе в дома на баща си, казвайки: аз толкова години се трудех, а ти на мен даже козле не си дал, за да се повеселя с приятели...
А ние трябва да се уподобяваме на бащата. Ние трябва с радост да приемаме всеки, който идва в храма. Ние трябва да се радваме, ако грешниците се каят. Ние трябва да се радваме, ако човек, дори, както казва апостолът, с неправедно богатство придобива Царството Небесно.
Но ние трябва да помним още едно нещо. И тук вече ще се върнем към блудния син, към неговия образ. Обърнете внимание, той дошъл в дома на баща си не просто, за да поплаче и се върнал, не защото тук ще бъде добре и дошъл тук не само заради прехраната... Той дошъл, за да послужи. За да стане един от наемниците. Ние нали виждаме първия ден от неговото пребиваване у дома и много често не се замисляме какво ще бъде по-нататъшното му служение в дома на баща му. И ето тук е много важно да разберем, че когато ние се завръщаме в Църквата, когато се уподобяваме на блудния син и идваме в храма с покаяние, нужно е да си спомним, че трябва да послужим на Бога, на нашия Небесен Отец. Ние трябва да застанем редом с неговите наемници, с нашите братя и сестри. Ние трябва да разберем и да поискаме да станем Божии раби. А в този момент Бог ще реши дали ще бъдем раби или ще бъдем чеда...
Но ние знаем, че Бог е любящ Отец, Който седи до прозореца и чака всеки от нас. И поглежда към житейския ни път, по който вървим, отдалечавайки се от Него или приближавайки се към Него. И ако ние вървим към Него, Той излиза да ни посрещне, Той се хвърля към нас, прегръща ни, целува ни и ни въвежда в Своя дом...
Да ни даде Бог да не забравяме, че в този дом за всекиго от нас има много с какво да послужи, много неща да направи и всички тези таланти, цялото това богатство, което Господ е дал на всеки от нас, да използваме за слава Божия. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев