Пътят на Христос е пътят на всеки християнин. И още искам да ви кажа: пътят, по който тръгнал Христос Спасителят, това е пътят на всеки от нас, християните.
Когато Господ ни е призовал в лоното на Църквата, когато ние сме приемали светото Кръщение и с това в известен момент сме били облагодатени, когато Божествената светлина се е докоснала до нашите сърца, тогава наистина сме усещали необикновена радост и сякаш сме се намирали в Сионската горница заедно с Христос. Тогава всичко е било светло и радостно, защото Господ е укрепявал нашите душевни и телесни сили, така че сме вкусили и познали колко благ е Господ.
Но нашият път не е свършил с това. Ние сме последвали Христос по-нататък. Следвал пътят на учителството, когато ние е трябвало да оправдаем тази Божествена радост, тази Божествена благодат, която е посетила нашите сърца в началото на нашия подвиг.
Тук ние, както в своето време апостолите, както и Христос, сме срещали всевъзможни лишения, всевъзможни трудни обстоятелства и сме започнали даже да се колебаем. Или, подобно на маловерните последователи на Господа, даже сме задрямали в минута на душевни изпитания.
Но за да възтържествуваме над греха, за да се утвърди окончателно в нашите сърца доброто, се изисква да вървим след Христос не само до Гетсиманската градина. Необходимо е продължим пътя към дома на първосвещениците Анна и Каиафа, да преминем в преторията при Понтий Пилат и да чуем страшните думи: „Разпни, разпни Го!”
По-нататък пътят ще ни поведе на Голгота, та тук заедно с Христос ние да разпнем своята плът със страстите и похотите. На този път ни предстои погребение заедно с Господа. И едва след това ще започне възкресението на нашата душа. Едва тогава ще настъпи тържеството на доброто в нашите сърца. И още повече ще се утвърди нашият душевен покой, когато ние, преминавайки кръстния път, ще получим в деня Петдесетница Дух Свети.
Ето какво трябва да изпитваме и изпитваме на своя спасителен път. Труден е този път, но е необходимо да се върви по него. Да вървим, въпреки теготите и огорченията - и от своите ближни, и от страна на своите греховни привички... Понякога ние даже не ще знаем как да постъпим. Но ако се придържаме ревностно към Христовия път и, призовавайки Божествената помощ, вървим безстрашно на Голгота даже до съпогребване с Христос – Господ ще ни изпрати Своята Божествена благодат, ще укрепи нашите немощни сили, ще ни помогне да преодолеем всякакви греховни страсти и вместо тях да насадим добри навици, които да ни помогнат да достигнем вечен живот в Христа Иисуса, нашия Господ.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев