“Всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща,
или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име,
ще получи стократно и ще наследи живот вечен” /Мат.19:29/.
Братя и сестри!
От средата на ІІІ век нататък мнозина ревнители на благочестието напускали живота в света и се оттегляли в пустинята, където се отдавали на аскетически живот, молитва и размисъл за Бога и с големи усилия на духа побеждавали и изгонвали страстите от душата си. Като отшелници се подвизавали мъже и жени. Тях Църквата величае като преподобни.
На 24 януари отбелязваме паметта на преподобна Ксения Римлянка. Светското и име било Евсевия, т.е. благочестива. От детството и та чак до смъртта и нейният живот отразявал даденото и по рождение име. Цялата и душа била устремена към Господа, Нему принадлежала и Нему посветила дните си. Тя живяла през V век.
Родила се в Рим в богато и знатно семейство. Отрасла без никакви лишения, обградена с грижи и удобства, но душата и не се привързала към нищо земно и тя от рано решила да посвети целия си ангелоподобен живот на Господа Иисуса Христа.
Когато станала девойка, нейните родители я сгодили за един велможа и сенатор. Времето на сватбата наближавало, а никой не подозирал каква буря се разраствала в душата на кротката Евсевия. Тя усърдно се молела да съумее да запази свещения си обет за целомъдрие и накрая взела тежкото, но единствено възможно решение да напусне дома си и завинаги да скъса със суетния живот на римската аристокрация, към която се числяла.
Нейните верни две слугини тръгнали с нея и останали с нея до края на живота и. За да скъса напълно с предишната си самоличност, преподобната сменила името си на Ксения, което значи странница.
Та нима всички ние не сме странници на тази земя, далече от дома на Отца ни? Така чувствала себе си и преподобната Ксения. Пребъдвала постоянно в пост и молитвено общение с Небесния си Жених, вярна на думите на Господа: не само с хляб ще живее човек, но и с всяко слово, идещо от Бога.
Братя и сестри, не всеки може да остави света, но всеки чрез молитвата и любовта към Христа може да пребъдва в света като в манастир. Мислете за Господа, стремете се към Него и камък след камък, година след година около душата ви ще израстват невидими стени, които ще ви пазят от злото и суетата на света. Ще загубите интерес към светските развлечения, към безумната надпревара в света, към обществото на празните духовно хора – ще ви е тягостно от неискрения им смях, от сплетните, от злословията. Няма да се нуждаете от външни развлечения, с които да запълвате времето си и да се мъчите да избягате от тъгата и скуката. Животът ви ще е изпълнен с вътрешна значимост, неизчерпаемо духовно съдържание и радост. Ще живеете за всички, но ще пребъдвате винаги в Христа и Той във вас. Амин.