“А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше
край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита:
какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той
завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!” /Лука 18-35-38/
Братя и сестри!
На света има много, твърде много неща, които човек или не употребява според предназначението им или злоупотребява с тях.
Например, храната и питието са дадени от Бога за поддържане на тялото, а са употребявани от хората и за погибел и на тялото, и на душата.
Същото можем да кажем за езика, даден на хората, за да славят Бога, да се учат и утешават един друг и употребяван от тях за богохулства, самохвалства, клевети, злоречия, осъждания – за всичко, което озлобява и отравя душата.
А какво да кажем за разума, даден на хората,за проправят пътя към Божествената истина, и употребяван от тях в качеството на съучастник и слуга във всячески грехове и пороци?
А какво да кажем за човешкото сърце, дадено на хората, за да бъде орган на любовта, орган на съзерцание на Бога и духовния свят, и превърнато от тях в мях за всяка нечистота: похот, сребролюбие, гордост и ненавист?
Съвсем същото можем да кажем и за очите. Бог е дал на хората зрение не за нещо друго, а за това, защото те, гледайки на този свят, да виждат приблизителното изображение на другия, истинския и безсмъртен свят. Но подобно на това, както ако някой, загледал се в сянката, е забравил за хвърлящото тази сянка дърво, така и мнозина зрящи хора цял живот приковават своя взор изключително към този чувствен свят, а душите им остават напълно слепи, неспособни да видят Бога и небесния свят. Защо са им тогава очи? Не погубват ли тогава техните очи душите им? На колко милиони човешки създания очите им са допринесли за погибелта на душите им? Можем ли да изчислим колко царе в историята са загубили царствата си заради похотта на очите? И колко мъдреци – ума си? И колко порядъчни мъже и жени – честта си? Колко болници са пълни с тези, които първо са сгрешили с очите си, а след това за заплатили своя грях с разложение на телата и душевен мрак! Наистина, ако би било възможно да се изчислят всички жертви на алчните и похотливи очи, не може да не възкликнем:”Може да се позавиди на слепите!”
Затова и нашият Господ Иисус Христос никога не е нарекъл сляп нито един дошъл при Него телесен слепец, а в същото време наричал слепи старейшините на юдейския народ, духовните водачи и книжници, имащи очи, но не виждащи нищо/Мат.-13:15/. Защото, този, който е сляп с телесните си очи, е сляп временно, само в този свят; а този, който е сляп духом, сляп е за двата свята, и за този и за другия, и в това време и във вечността. Телесната слепота е само бледа картина на духовната слепота и ясно напомняне на духовните слепци, невиждащи нито Бога, нито Царството Божие, да дойдат в себе си и да се лекуват, докато има още време. Чрез телесните слепци Бог иска да открие слепотата на духовните слепци. Източникът на слепотата на очите не е Бог, но както и в случая с всички останали дефекти и болести, грехът човешки. Ако нямаше духовна слепота, то и всички слепи с телесните си очи, веднага биха прогледнали. Но докато съществуват духовни слепци, духом невиждащи Бога, Бог ще изобразява тяхната слепота чрез затворените очи на телесно слепите.
И така, слепотата на телесните очи има свой дълбок духовен смисъл и намира своето обяснение само и изключително в духовната наука. Несведущият в духовната наука не знае и не може никъде вън от областта на тази наука да узнае, защо в света съществува телесна слепота, глухота, немота и всички останали болести и недъзи на човешкото тяло. Такъв човек, срещнал слепец, може само да почуства жалост и да помисли:”Слава Богу, че не съм сляп!” А кой ти е казал, че не си сляп? И защо жалиш този, когото тайнственият Промисъл е поставил пред тебе от жалост към тебе самия? Ако ти не би бил сляп духом, пред тебе не би се появил слепец. Но той се е появил –като жива диагноза на твоята болест, на твоята вътрешна слепота. Ако слепецът просто е извикал в тебе жалост и ти си му дал милостиня, то нито ти, нито той сте изпълнили своята главна задача, както трябва. Главната задача на слепеца при срещата с тебе – е чрез своята външна слепота да покаже твоята вътрешна слепота; а в твоята главна задача в дадения случай е - да се вразумиш от този нагледен урок, да заплачеш над своята собствена слепота и с всички сили да побързаш да се лекуваш от слепотата на духа.
За къде да побързаш? Към кого да побързаш? Кой в света е лекар за слепите? Никой от смъртните хора. Само Този, Който е създал духовното и телесното зрение, само Той единствен е в състояние да изцели и от духовната, и от телесната слепота.
Идвайки от Иерихон в Иерусалим, нашият Господ Иисус Христос бил убит от духовни слепци, от Ирод, Пилат, Кайафа и от сляпата тълпа старейшини и книжници. Но гробът едва Го удържал и на третия ден бил принуден да Го пусне. Той заповядал на земята да Го пусне от гроба, като заповядал на слепотата да напусне очите на Иерихонския слепец. И Неговият гроб станал светло око за целия свят. Господ възкръсна, и Жив, ходи и днес – невидим за телесните, но видим за духовните човешки очи – по прашния път на този свят, очаквайки някой слепец да въззове към Него за помощ: Господи Иисусе, помилуй ме! Той е готов да помилва всекиго – трябва само да извикаш към Него – както помилвал и Иерихонския слепец. И всеки получил от Него духовно зрение, да тръгне след Него и да прослави Бога. Чест и слава на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, с Отца и Светия Дух – Единосъщна и Неразделна Троица, сега и винаги, ши во веки веков. Амин.