В името на Отца и Сина и Светия Дух! В днешния Велики, според църковния календар, понеделник, ние възпоменаваме как Господ изгонил търгуващите от Йерусалимския храм и проклел безплодната смоковница.
Колко неразбираеми на пръв поглед са тези събития, действията на Христос, предизвикват смущение и неразбиране. За какво била прокълната смоковницата, ако Иисус дошъл до нея, когато „още не беше време за смокини” (Мк. 11:13)? Но такива постъпки на Спасителя, като прокълнаването на смоковницата, се оказват пълни със символично и духовно значение.
Според Ветхия Завет, на смокините се приписвала целебна сила, в частност считало се, че „пласт от смокини” премахва циреи (вж. Ис. 38:21). Смоковницата принадлежала към числото на седемте растения и продукти, символизиращи богатството на обетованата земя (вж. Втор. 8:8). Смоковници засаждали в лозята (вж. Лк. 13:6), лозата да обвие ствола на дървото. Изразът „да живееш под лозата и смоковницата” иносказателно означавал мир и благосъстояние (вж. 3 Цар. 4:25; 4 Цар. 18:31; Мих. 4:4; Зах. 3:10).
Но освен природни свойства, смоковницата имала още и символично значение. За учителите на Израил, равините, тя станала символ на мъдростта. В един от трактатите на Талмуда е зафиксирано такова изказване на рабби Йоханан: „Както смоковницата – по всяко време, когато човек се докосва до нея, намира на нея плод; така и думите на Тората – по всяко време, когато човек ги произнася, намира в тях смисъл”. Иудейският мъдрец обещава плодове от закона Мойсеев – „по всяко време”. В това се вижда някакъв максимализъм, нали през зимата смоковницата не дава плодове. Когато пък Христос през април се приближил към някаква, даваща надежди, смоковница да търси плодове, Той не намерил нищо. Символично – Той не намерил този добър плод, който обещавали равините „по всяко време”. И в противовес на техните претенции за максимална мъдрост Господ заявил: „Да няма плод от тебе вовеки” (Мат. 21:19).
Смоковницата тозчас изсъхнала до корен (вж. Мат. 21:20; Мк. 11:20). Станало конкретно, очевидно за околните, чудо. Но в същото време станало и чудо символично.
Половин година преди Своите спасителни страдания Господ разказал притчата за безплодната смоковница (вж.: Лк. 13:6-9): за това, че някакъв стопанин на лозе три години търсел плодове, но не намирайки, решил да отсече безплодното дърво. Единственият у стопанина лозар го помолил: „Остави смоковницата още една година, аз ще я обкопая и наторя. Ако пък и след това не принесе плод – ето тогава ще я отсечеш”.
Точно половин година след произнасянето на тази притча, няколко дни преди иудейската Пасха, изтекло времето на Божието очакване. Минали почти четири години от служението на Спасителя, в течение на които Той обилно поливал почвата на хорските сърца с „живата вода” на Своята проповед. Но смоковницата на иудеите останала безплодна. А доколкото дървесината на смоковницата не става за никакви строителни нужди, такова дърво, „което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън” (Мат. 3:10; 7:19; Лк. 3:9).
Не може да не ни учуди това, че Господ дошъл, за да върши само добро и всичко да подобри, но Той като минимум три пъти извършва разрушителни действия. И това не е просто така. Той потопил стадо свине, та невярващите жители на Гадаринската страна, дори с цената на материални загуби, да се обърнат към Него. Той разтворил гробниците на починалите светии, та след Кръстната смърт Христова те излезли от гробовете и се явили на мнозина (вж. Мат. 27: 52–53). Той също така изсушил смоковницата, за да покаже, че иудейският народ ще бъде отхвърлен заради неговото неверие в Божия Син.
И така, проклятието на смоковницата станало символ за отхвърлянето на тези хора, които само външно са изпълнители на закона, а в действителност не принасят добри плодове.
Обричайки на опустошение иудеите, Господ предрекъл, че Царството Божие ще се вземе от тях и ще се даде на народ, който принася плодовете му (Мат. 21:43). Този „нов народ” сега сме ние, християните. На нас са ни връчени обещанията за Царството Божие и от нас сега се очаква плод. Но трябва да се запитаме: ако Бог отхвърлил избрания народ, вкоренен в библейската традиция, заради отсъствието на добър плод, то какво ще стане с нас, с дивата маслина, която, според апостол Павел, била присадена вместо откършените клони (вж. Рим. 11:17), ако ние не принесем добър плод?
Евангелската история – това не са само събития от историческото минало, но и символ, праобраз на това, което може да се случи в бъдещето. Всяко дърво, което не принася добър плод, отсичат и го хвърлят в огъня. На Бога не са нужни само листата на добродетелите – външното пусто благочестие. На Бога са нужни реални плодове на покаяние (вж. Мат 3:8), слушане на словото Божие и изпълняването му (вж. Мат. 13:13).
Следвайки стъпка по стъпка, молитвено дните на Страстната седмица, би било добре да се запитаме начисто: душо моя, когато настъпи денят на жътвата и Лозарят дойде „в Своето време” да събира плодовете, не ли ще намери ли Той само листа и сухо, неплодно дърво, негодно да бъде в Неговото Царство? Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев
Из подготвяния за печат Сборник с проповеди