Скъпи отци, братя и сестри! С Великия понеделник започва попрището на Страстната седмица, напълно особен период в живота на християнина. Това е този отрязък от време, който ни позволява мислено, духовно да се докоснем до всичко това, което е станало в Йерусалим, това, което предшествало Христовото Възкресение и което предопределило чрез Жертвата на Христа Спасителя спасението на човешкия род.
Прониквайки с духовен взор в преживяваните дни, постигайки техния смисъл, ние откриваме за себе си нещо много важно. Четивата на днешния ден са посветени на две теми – на лицемерието и съда, и тези теми са свързани една с друга. Лицемерието е двоедушие, когато човек живее за себе си един живот, с едни мисли, а навън представя друг начин на живот, други думи, други мисли.
Казаното не означава, че всеки е длъжен да открива душата си чистосърдечно пред първия срещнат. Това не означава, че човек трябва да бъде наивен. Понякога житейските обстоятелства не ни дават възможност да бъдем искрени с всички, които ни заобикалят. И Господ никъде и никога не ни е призовавал към това: да откриваме душата си пред тези, които са около нас. Нещо повече, Той ни предупреждава да бъдем мъдри, внимателни, да не хвърляме бисерите си на свинете, защото свинете могат да се нахвърлят и да ни разкъсат (Мат. 7:6). Господ ни призовава да бъдем мъдри като змии и едновременно кротки като гълъби (Мат. 10:16).
Тогава какво означава лицемерието, което така силно се порицава от Спасителя, особено в навечерието на Неговите страдания? Лицемерието е измама, преднамерена измама, когато ние въвеждаме в заблуда другите, създавайки неправилна представа за себе си, някакъв образ, който на практика не съществува. Лицемерецът винаги преследва конкретна цел – или да направи кариера, или да получи пари, да стане богат, или да се сдобие с власт; именно такова поведение Господ порицава.
Но съвсем иначе, със страшни думи Той порицава фарисеите, и вие току-що чухте тези думи от Евангелието от Матея (Мат. 22:15 - 23:39). Той ги порицава за лицемерието, което се проявявало в най-чувствителната област на човешкия живот - в религиозната сфера, в сферата на отношенията на човека с Бога. Тук всяко лицемерие става не просто грях, а двоен грях; и от примера с фарисеите ние разбираме колко опасно е да лицемериш в духовния и религиозния живот.
А нали се случва така, че човек изпълнява външните църковни предписания, пости, на църква ходи, понякога даже се кичи със своите „достижения”, създавайки някаква неправилна представа за себе си. Но всяко лицемерие в религиозния живот е фарисейство - същото това, което страшно осъдил Спасителят.
Тези поучения на нашия Господ, изобличаващи лицемерието, са свързани с темата за съда. Съдът – това е явяване на Божията правда, пред съда не може да има никакво лицемерие. На Божия съд никой не може да те защити, ни един човек, както никой не може и да те оклевети. Всички човешки хитри сплетни нямат никаква сила на Божия съд. Само на Господа е известно тайното и съкровеното, което е в човешкото сърце, и Божият съд не е човешки съд, защото Бог вижда вътрешния живот така, както не е дадено да вижда на нито един страничен наблюдател, даже на най-съсредоточения и най- мъдрия. Ако лицемерието е опит да въведеш в заблуда другите хора, съдът е явяване на Божията правда - лишава човека от всякаква маска.
Неслучайно поученията на Христа Спасителя в навечерието на Неговите страдания са свързани именно с тази тема, защото в нея, като във фокус, се концентрира най-опасното, което е в духовния живот на човека, - лъжата, ставаща втора природа, проникваща и в съзнанието, и в сърцето на човека и покоряваща неговата воля.
Научени от великите думи на Спасителя, които ние току-що чухме, да принесем покаяние пред Господа - имаме такава възможност през тази Страстна седмица. Ако някой е постъпвал, както древните фарисеи, ако някой го изобличава съвестта, ако нашите отношения с Бога и ближните са изпълнени с неправда, която ние така старателно се опитваме да представим за правда, да принесем най-искрено покаяние, помнейки, че грехът, за който сме се разкаяли, няма да ни бъде вменен и на Страшния съд, и че само след покаянието ще е отворен за нас пътя към оправданието ни в светлината на Божията правда на Неговия Страшен съд. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев