Вечерта или късно през нощта на Страстния четвъртък се чете разказа за последната среща на Господ Иисус Христос със Своите ученици около пасхалната трапеза и за страшната нощ, прекарана самотно от Него в Гетсиманската градина в очакване на смъртта, разказа за Неговото разпятие и за Неговата смърт…
Пред нас преминава картината на това, което станало със Спасителя, поради любовта Му към нас; Той би могъл да избегне всичко това, ако само бе отстъпил, ако само бе поискал да спаси Себе Си и да не довърши това дело, заради което Той дошъл!.. Разбира се, тогава Той не би бил Този, Който на практика е бил; Той не би бил въплътената Божествена любов, Той не би бил наш Спасител; но колко скъпо струва любовта!
Христос прекарва една страшна нощ лице в лице с идващата смърт; и Той се бори с тази смърт, която идва върху Него неумолимо, както се бори човек пред смъртта. Но обикновено човек просто беззащитно умира; тук станало нещо по-трагично.
На Своите ученици Христос преди това е казал: Никой не взема от Мене живота – Аз свободно го отдавам… И ето Той свободно, но с какъв ужас го отдавал… Първият път Той се молил на Отца: Отче! Ако може това да Ме отмине – да отмине!.. и се борил. И вторият път Той се молил: Отче! Ако не може да Ме отмине тази чаша – нека бъде… И едва на третия път, след нова борба, Той могъл да каже: Да бъде Твоята воля…
Ние трябва да се замислим над това: на нас винаги - или често – ни се струва, че Му е било лесно да отдаде Своя живот, бидейки Бог, станал човек: но Той, нашият Спасител, Христос, умира като Човек: не със Своето безсмъртно Божество, а със Своето човечество, с живото, истинско човешко тяло…
И след това ние виждаме разпъването: как Го убивали с бавна смърт и как Той, без една дума на упрек, се отдал на мъката. Единствените думи, отправени от Него към Отца за мъчителите, били: Отче, прости им – те не знаят, какво правят…
Ето на какво трябва да се научим: пред лицето на гоненията, пред лицето на униженията, пред лицето на обидите – пред хилядите неща, които далеко-далеко отстоят от самата мисъл за смъртта, ние трябва да погледнем човека, който ни обижда, унижава, иска да ни унищожи и да се обърнем с душа към Бога, и да кажем: Отче, прости им: те не знаят, какво правят, те не разбират смисъла на нещата…
Превод: Прот. Йоан Карамихалев