Каква страшна минута! Какъв страшен час! И нима това действително е било? Нима действително човек вдигнал ръка и убил своя Бог? Нима действително малкият човешки грях, малкото човешко безумие станало така грамадно, така безмерно, израсло до небето и потопило в своята тъмна бездна Най-великата Светиня на света?
Нима действително - някога на земята само един път в продължение на цялата човешка история се явила Съвършената Красота, Съвършената Святост и Непорочност - нима човек в тази минута, вместо да се преклони пред Нея и да Й отдаде целия свой живот, своята душа, вместо това вдигнал ръка и пригвоздил към кръста Него, Единствения Несравнимия, издевателствал над Него и Го умъртвил с позорна, страшна смърт? Нима това действително е било? Да, това е било, е и ще бъде.
Най-страшното, най-ужасното в този миг, който ние с вас преживяваме, че е не само миг, че то е не само минало, но и настояще, и, трябва да бъде, и бъдеще. Най-страшното е, че ужасът, за който ние си спомняме, продължава и до днес. И ние не сме му чужди, но всеки от нас в по-голяма или по-малка степен е причастен към този ужас, към това престъпление и позор. Eдни от нас, може би, са му били съпричастни само в отделни мигове от своя живот, други, може би, са му отдали много дни, а трети, може би, са отдали целия си живот до днешния ден на служение на този ужас и позор.
Когато си спомняме за събитието на Голгота, когато си спомняме за тези, които заобикаляли Иисус и върху които преди всичко пада вината за Неговата смърт и Неговите страдания, ние сме готови да си представим тези хора като някакви необичайни изверги, единствени в историята на човечеството, съвсем не приличащи на нас. Между нас и тях в нашето съзнание съществува пропаст. Ние говорим за тях и за техните престъпления като за нещо непостижимо и невероятно за нашето съзнание. Ние говорим така не само за тези, които са Го разпнали и обрекли на смърт, но ние често говорим или в крайна сметка мислим така даже за апостолите.
Ние мислим, че ако сме били там, бихме постъпили иначе, не бихме се разбягали заедно с апостолите, не бихме се отрекли заедно с Петър, не бихме Го изоставили, когато Той изнемогвал в предсмъртни мъки и когато Той умрял на кръста. Така мислим ние и техните дела ни изглеждат не само страшни, но и съвсем неприличащи на нашия живот.
Вгледайте се внимателно и спокойно във всички подробности на Голготското събитие. Ето пред вас са учениците. Те се изплашили, те се разбягали, те се поколебали. Но кой от нас смее да каже, че той, виждайки Този, Който нарича Себе Си Бог, в това пределно страшно оскърбление, не би се поколебал в дълбината на душата си в истинността на Неговите думи?
Един ученик се отрекъл и на нас това ни се струва безкрайно странно. Но, в края на краищата, какво направил той? Той казал само малка неправда, той само казал, че той не познавал Христос.
Да помислим за нашия живот, за нашата ежедневна малка лъжа. Всеки ще си спомни, че той много пъти, твърде много и даже, без да се измъчва, е произнасял тази малка лъжа, това отричане и, произнасяйки това, не мислел, че той се отрича от Живота и извършва страшно престъпление.
Самото име на Юда е способно да ни накара да потреперим от гняв, но, в края на краищата, нима можем да свидетелстваме, че неговата душа, неговата тайна е съвсем чужда на нашата душа, на нашия живот? Кой от нас може да каже за себе си, че той никога не би се съблазнил, ако Учителят би го повел по такъв трънлив, такъв изпълнен с много скърби път, по какъвто искал да води учениците Христос? Но нима ние никога не сме се съблазнявали за Иисус, нима не сме Го предавали явно и тайно?
Накрая, струва ни се страшна присъдата, произнесена от книжниците. Но нали и те имали оправдание – нали те говорили, че по-добре един да умре за благото на народа. Зад тях стоели древността и преданията, те считали себе си за най-великите представители на националната идея, а в Него те виждали само бунтовника, който заплашва техния свят и светът на техния народ. Нима ние никога не сме произнасяли в дълбината на душата си такова оправдание: по-добре да умре един за благото на народа?
Разпват Го, убиват Го - накрая, издевателствали над Него, - и това, разбира се, е най-страшното и най-отвратителното от всичко това, което направили по отношение на Него хората. Даже тогава, когато Той бил безкрайно унижен и осъден на смърт, те намерили в себе си достатъчно низост, за да плюят в лицето Му и да Го бият по бузите. Низостта достигнала дотам, че, когато Той паднал под кръста, Те го замервали в лицето със своите насмешки и оскърбления. Това ни изглежда така страшно и невъзможно, че не можем и да си го представим. Човешкият смях се поражда обикновено от противоречието между твърде високото и твърде малкото. Противоречието, което виждали стоящите при кръста, било твърде голямо: Този, Който наричал Себе Си Бог, бил осъден на позорна смърт като престъпник.
Те казвали: „Ако Ти Си Син Божи – слез от кръста”. Нима в нашата душа никога не са възниквали същият въпрос и същата мисъл: „Ако Ти Си Син Божи – слез от кръста”. Нима не се е раждала в нашата душа тази страшна бурна мисъл в тежки минути от нашия живот?
Каква страшна минута, братя и сестри! Тази минута, която ние сега преживяваме, - това е не само минутата на възпоменанията, но това е минутата на Страшния Съд над нашата съвест. В тази минута неволно преминава пред нашата съвест целият ни живот, и ние виждаме, ние свидетелстваме, че в този живот има, несъмнено, такива мигове, които са свързани с Неговата смърт, че има такива мигове, които са Му причинили страдания. Ние виждаме, ние свидетелстваме, че Голгота и Неговата смърт били предизвикани не от някакво единствено в историята на света движение на човешката ненавист и от човешкия грях.
Не, те били изтъкани от безкрайните отстъпления и предателства, те били изтъкани от тези малки грехопадения, с които ние обикновено живеем през целия си живот.
И, стоейки тук, пред Неговото бездиханно тяло, отдадено за нас, ние не можем да не свидетелстваме, че ние сме виновници за Неговата смърт, че ние с нашите малки, нищожни грехове, за които даже не можем да си спомним на изповед, с тези дребни отстъпления сме изтъкали Неговата червена от кръв риза, ние сме виновни за Неговите страдания, смърт и позор.
Но ако това е така, ако съвестта на всеки от нас ни изобличава в това, че и ние не сме без грях, то нима е възможно да живеем? Нима можеш да живееш, знаейки, че със своя живот, може би, не един път, а много пъти, може би, с много мигове, ти си виновен за Голгота? Нима можеш да живееш, знаейки, че със своя живот ти водиш на смърт Него - Единствения Чист, Несравним, една капка от кръвта на Когото не струва колкото целия свят?
Ако ние сме виновни за Неговите мъки, за Неговите страдания и смърт, заедно с това само в тази смърт, в тези страдания ние можем да намерим утеха. Стоейки тук, пред Неговото бездиханно Тяло, вглъбявайки се с цялата си мисъл, с цялото си сърце в тайната на Неговите страдания, ние преживяваме не само мъка и тъга по Него, но заедно с това преживяваме и най-светлото, най-неизразимо чудо. Ние чувстваме, как тук всичко това, с което сме дошли, целият този товар, който сме натрупали в себе си с дългите години на нашите прегрешения, всичко това, което ние сме попили от този свят, който върви по пътя на ненавистта към Него, - всичко това тук, пред Неговото бездиханно Тяло, изчезва, унищожава се от само себе си.
Братя и сестри, нека се докоснем до Него със своите недостойни уста, нека Му принесем нашето покаяние и скръб, и нека просим от Него изцеление. И целият този ден, цялата тази нощ и утре да се постараем да отдадем на това възпоменание, на тази близост, доколкото можем. Нека вдъхнем в себе си аромата, идващ от Неговото Тяло, и нека Той Сам да извърши в нас това възраждане, което ние сами не можем в себе си да извършим, и нека Той потопи в Своята любов целия мрак, цялото несъвършенство, всичко страшно, което ни отделя от Бога, което прави нашия живот така тъмен и страшен.
Трябва да се молим Той да закрие със Себе Си целия ужас на света, целия хаос на битието, трябва да се молим да ни даде тайната на спасението, да ни спаси от нас самите, от нашата тъма: както Сам знае, както Сам иска, както Сам знае по какъв път да ни преведе към светозарния, блажен миг на възкресението. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев