Възлюбени в Господа скъпи братя и сестри! Духовно тържествувайки на този велик и славен празник на Възкресението от мъртвите на Спасителя на света, мислено съзерцавайки Неговото излизане от гроба, отправям към всички вас жизнеутвърждаващият, изпълнен с вътрешна сила, с необорима правда и радост възглас: ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Светозарната пасхална нощ показва на човечеството пълнотата на Божествената любов, поради която предвечният Син на Небесния Отец приел на Себе Си човешко естество, изцелил го от болестите на греха и, слизайки в адските дълбини, съкрушил оковите на смъртта, дарувайки ни безценна възможност за единство със своя Създател и Промислител.
Приобщавайки се към тази покриваща всичко любов на Господа, ние придобиваме непобедимо оръжие „против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12). Ние преодоляваме страха, предизвикан от ограничеността на нашата човешка природа, и придобиваме способност без боязън да гледаме в лице всички предизвикателства на времето. Защото „в любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха” (1 Ин. 4:18).
Неслучайно Евангелието многократно ни възвестява думите на Господа, произнесени от Него за ободряване, за укрепване духа на Своите последователи: „Не бойте се!” Страхът от бъдещето, боязънта от опасностите, незнайните, мними или реални заплахи - това е чувство, познато на мнозина. Но Господ пребивава с нас, само ако ние сами не Го отхвърляме. И в дните на прославяне на Неговата победа над смъртта Спасителят отново зове към всеки от нас: „Не бой се, само вярвай!” (Мк. 5:36).
Нека нашето поведение, противоречащо на лукавия дух на този век, стане зримо потвърждение на Вечната Правда. Защото, макар днес да пребиваваме в условията на обществена и религиозна свобода, стремежът да живееш в съответствие с християнските нравствени норми, както преди, означава движение против течението. Той показва несъгласието с тези стереотипи на поведение и с позицията за оправдаване на греха, които настойчиво и системно се внедряват в живота на хората чрез съвременните средства за въздействие върху съзнанието.
Обърнали се към Господа, ние можем да се измъкнем от духовната пустота и царуващия в света егоизъм, да видим светлината на Възкресението, да я възприемем като пътеводен ориентир в шестването към Небесния Град.
Източник на сили в това движение към вечността да стане за нас приобщаването към едната Евхаристийна чаша. Да ни укрепява благодатта на Всесветия Дух, дарувайки на нашите души неотнимаем мир, твърдост във вярата, преуспяване в добродетелите.
Приобщавайки се с Тялото и Кръвта Христови, ние, по думите на Свещеното Писание, ставаме причастници на „божественото естество” (2 Петp. 1:4), способни да изменим своето природно състояние. Чрез Причастието ние получаваме възможност да се уподобим във всичко на Този, Който заради нас „понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна” (Филип. 2:7-8).
Нравственото, духовното изменение на самия себе си е главният залог и основа за преобразяване живота на обществото, на народа, на страната. Невъзможно е да измениш към по-добро цялото, без да усъвършенстваш неговите части. Правилното умонастроение на хората от всички възрастови, социални и политически групи непосредствено определя благополучието на Отечеството. От това какви ще бъдат нашите житейски вектори, зависи пътя на развитието на цялата държава, на нашата Църква, а в крайна сметка -и на цялото Божие творение, връчено ни от Създателя, за да го пазим (Бит. 2:15).
Молитвено пожелавам на всички вас, скъпи мои, неотслабващо пребиваване в радостта за Възкръсналия Победител на ада и преизобилна помощ свише във вашите ежедневни трудове. ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ ХРИСТОС! Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев