На всеки от нас е близък и скъп образът на светлия юноша на бял кон, поразяващ с копие чудовището. Няма епархии в православния свят, където в негово име да не са въздигнати храмове, да не прибягва към неговото застъпничество с топла молитва православният народ. Даже бездуховността на днешния век не е замъглила образа на светлия Христов воин в народната памет. Свети великомъченик Георгий е символ - видим, зрим, човешки символ – на борбата на хората, одухотворени от Божията благодат, със злото.
Победата над злото постоянно се извършва в течение на целия исторически процес, защото така или иначе злото хвърля предизвикателства към Бога и определения от Него закон на живота, и в тази тайнствена борба на доброто със злото се въвличат хората. Едни от тях застават на страната на доброто, други, побояли се от силата на злото, се мятат, опитвайки се да намерят компромис. Сам по себе си компромисът е добро дело, но е невъзможен компромис между бялото и черно, невъзможен е компромисът между доброто и злото - компромиси може да се постигат само в рамките на някакви общи ценности.
Свети Георгий Победоносец, бидейки човек, имайки собствена житейска история, победил също страшния дракон, олицетворяващ злото; но това вече бил някакъв физически образ, това било злото, включено в човешкото битие, в човешката история, в човешкия живот.
Свети великомъченик Георгий водел битка със злото. Със злото, което е персонифицирано в конкретните човешки личности и конкретните човешки действия. Но ние знаем, че причината за злото е вън от този видим свят.
Всеки път, когато ние заставаме на страната на правдата, вярата, мира, любовта, чистотата, когато утвърждаваме Божиите заповеди като основополагащ нравствен закон за живота на съвременния човек, ние осъществяваме волята Божия. Като хора несъвършени, ние не можем да я реализираме напълно, правим грешки; понякога, може би, не достига острота на ума и духовно зрение, за да избегнем някакви неправедни действия. И, въпреки това, когато ние, Църквата Божия, утвърждаваме великите Божествени истини, положени в основата на човешкото битие, с това вече встъпваме в невидима бран със силите на злото.
Тази бран не винаги преминава само в дълбината на човешките сърца. Тя се изнася навън в напълно конкретни човешки действия, в исторически събития,. Именно затова участието на християнина в борбата със злото - даже тогава, когато злото е материализирано, даже тогава, когато злото приема конкретни форми, даже тогава, когато самата борба приема конкретни видими форми, е дело богоугодно.
Нека Божието благословение пребивава днес с нашата Църква, с нашия народ. Нека Господ да ни дава постоянно острота на зрението, сила на чувствата, сила на разума, за да видим това, което, може би, не виждат мнозина – да видим къде е злото, с което не може да има компромис, и, от друга страна, да видим човешките слабости и недостатъци, с които може и трябва да има компромис в името на спасението на човешките души.
Църквата не призовава към кръстоносни походи против тези, които имат някакви политически разномислия или различни възгледи за живота на обществото и държавата, защото нашата борба „не е против кръв и плът” (вж. Еф. 6:12). Всички човешки разногласия, докато в тях не влиза дълбокото противостоене между доброто и злото, могат и трябва да се решават с мир, с добра дума, с взаимна прошка, с любов. Там пък, където злото явява себе си в човешки образ и носи своята разрушителна сила, - там Църквата и народът трябва усилено да бодърстват.
Вярваме, че Господ не ще остави нашето Отечество, не ще остави нашата Църква, не ще остави всички тези, които, подобно на св. Георгий Победоносец, са готови да пресекат злото в нашия живот, всички тези, които свързват своя собствен живот с Божието име и с Бога проверяват смисъла на историческите събития.
Църквата има за свое призвание „да различава духовете”(1 Кор. 12:10) и да помага на хората да разберат къде е полето на непримиримата борба и къде е полето за прилагане на духовни сили за разрешаване на човешките недоразумения. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев