.jpg){kind=link}
Скъпи отци, братя и сестри! Днес ние отбелязваме паметта на апостол Тома – на същия този, който не повярвал във Възкресението в първия ден, защото Възкръсналият се явил на апостолите тогава, когато той не е бил в горницата, и се удостоил отново да види Спасителя след осем дни, т. е., по наша сметка, в първата неделя след Пасхалната седмица. Тогава Господ протегнал ръце на Тома, казвайки, че той може да докосне Неговите рани и ребра, за да се убеди в Неговото Възкресение.
Апостол и евангелист Йоан, разказвайки за това събитие, говори, че още много чудеса извършил Възкръсналият Спасител и всичко това е написано, за да „повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и, като вярвате, да имате живот вечен”.
Възпоменанието за спасителната Божия Пасха, за явяването на Възкръсналия на апостолите, за извършването на много знамения и чудеса е действително реална основа на нашата вяра - собствено казано, даже не вяра, а знание. Ние точно знаем, че свидетелството на апостолите е истина, че то не е лъжа, както се опитвали да говорят за това буквално от първия ден на Възкресението на Спасителя. Ние знаем, че би било невъзможно да се построи върху лъжа това велико здание на Вселенската Църква, което било въздигнато; нали ние, съвременните хора, имаме прекрасни основания да се убедим в това, че никакви лъжливи здания не трябва да се въздигат върху лъжа. Ако лъжата се вгражда в конструкцията на зданието, то се срутва. Ние помним как в недалечното минало се рушили такива здания, които били неправилно конструирани, в чиято основа била лъжата; и хората загивали и страдали.
Две хиляди години стои зданието на Църквата Божия; а примери за нездрави обществени конструкции има не само в историята на нашето многострадално Отечество. Колко много империи се въздигали и падали, колко много управници, в това число в Европа, се издигали, за да победят света, но тяхното господство се основавало на неправдата и отрицанието на Бога, и винаги се разрушавало.
Ето и днес мнозина считат, че без Бога – опирайки се само на парите, на технологиите, на правилното администриране - може да се създаде трайно здание, което ще помогне на хората да станат щастливи. Това е такъв мираж, каквито миражи били всички подобни опити - започвайки от Вавилонската кула и свършвайки с дните, на които ние с вас сме свидетели.
„Това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и, като вярвате, да имате живот вечен” (вж. Ин. 20:31). Не бързопреходeн в рамките на поредния лъжлив и безбожен проект за човешко щастие, а живот вечен. Някой може да попита - даже сега, сред вярващите хора: а нима грешниците няма да възкръснат? Нима няма да възкръснат тези, които не вярват в Иисус като Христос и Син Божи, нали те също ще съществуват вечно? За какъв вечен живот говори апостол Йоан, свързвайки този живот с непременното условие за вярата в Иисус като Христос и Месия, Син Божи?
Съществуването не означава живот, съществуване и живот - това не са синоними. И ние знаем, как понякога, наблюдавайки кошмара на човешкия живот, скърбитe, болестите, конфликтите, смъртта, насилието, несправедливостта, ние говорим: е, какъв е този живот, това не е живот! И този прост човешки възглас е изпълнен с огромно богословско съдържание.
Съществуването - това не е живот. Живот има само там, където е Бог - Той дава пълнотата на живота. А нима самоубийството на хората не е отказ от този живот, който е бил за тях не живот, а просто страшно съществуване? Така, не намирайки изход в Бога, хората извършват непростимия грях на самоубийството, завинаги въвличайки себе си в страшно съществуване без живот.
„А вечен живот е това, - казва се в 17-та глава същото това Евангелие от Йоан - да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа” (Ин. 17:3). Вярата и опитното познаване на Спасителя, изповядването Му като Христос и Син Божи, стремежът да живеем в съответствие с това изповядване открива пред нас вратата на вечния живот. Затова днешният ден е не само възпоменание за уверението на Тома, но и ден за осмисляне на това, което означава вярата в Христос Възкръсналия, разбирането за това, че тази вяра на всеки открива вечния живот, който започва тук на земята, която се усеща и преживява в радостното биене на човешкото сърце, в благодарение на Бога за всичко - и за радостта, и за скръбта - в тихата и смирена радост за Възкръсналия Христос, и завършва в невечерните дни на Божественото Царство. Да ни помага Господ в тези Пасхални дни да се укрепим във вярата, която и да ни въведе във вечния живот. Христос воскресе! Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев