Днес е празникът на всички нас - разслаблените. Кой от нас може да се похвали, че той е силен, мъжествен, понася всички напасти на този век, изпълнява всички заповеди Христови? Пази Господи, ако такъв стои сред нас – по-зле е, ако се мислиш за праведник или силен човек! Апостол Павел казвал: „С много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова. Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христос, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен”. И само от едно апостолът не се лишавал – от твърдата вяра и несъмненото упование на Спасителя. „Силата Божия в немощ се проявява!” Как да разбере това невярващия в Бога свят, който проповядва илюзорно всемогъщество на човека?
Разслаблени братя и сестри! Да се зарадваме, че все пак осъзнаваме себе си като такива! Господ дошъл в света да спаси разслаблените грешници, а ние сме сред тях. Силните разпнали Иисус Христос и Господ допуснал за тях тази страшна, безумна сила – да разпнат Бога. Когато ние с вас ставаме горди, самоуверени, тогава повтаряме това страшно престъпление на богоборците – разпъването на Спасителя.
Да признаем пред себе си какво сме в действителност. Апостол Иаков пише: „Защото вашият живот какво е? пара, която се явява за кратко време, па изчезва”. Колкото и да въстава нашата горделивост против това, да погледнем безпристрастно на мирозданието: на милиардите планети, на хилядите поколения, безкрайно сменящи се едно друго, на милиардите хора, заличаващи се от паметта на потомците и своите ближни.
Но все пак нещо вътре в нас безпогрешно ни подсказва, че човекът – това е нещо повече от пара… Нашият живот - да, скоротечен е и изсъхва, като трева под жарко южно слънце. Помните в Псалтира: дните на човека са „като полски цвят – тъй цъфти той”. Но ето душата – неповторимата човешка личност, която създал Бог, - нейната история във времето и във вечността е съвсем друга. Ако душата се съединява със своя Творец и Бога, тя става най-прекрасното, най-скъпоценното от всичко, което е на земята. В Божията памет, у Бога такава душа получава не просто живот, а живот „ в изобилие”, както пише апостол Павел. Той не може с човешки думи по-друг начин да изрази разкрилата му се тайна на бъдещия век. И същият този апостол Павел казва: „Ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат”.
В живота на всеки от нас още не един път ще има минути на немощи и падения, и това, което ние наричаме разслабване. Те могат да се влачат много години, както при този разслаблен при Овчата къпалня, за когото разказва Евангелието. Този разслаблен пролежал много години, очаквайки изцеление. Но той вярвал, че ще дойде Божи пратеник и ще го изцели.
Дано никога да не считаме самите себе си за силни, защото нашата сила – това е само Христос. Дано никога не считаме себе си за несъкрушими и неподвластни на греха, защото ние сме преди всичко паднали хора. И дано никога да не губим вярата в Христос, защото Господ Иисус Христос е безкрайно могъщ и има власт да ни спаси не само от временните страсти и беди. Господ, Който „със смъртта Си смъртта съкруши”, може да дарува вечен живот и нас, които някога ще се окажем в гроба, да ни изведе от тази вечна и последна разслабленост.
Неда да не мъдруваме високо за себе си, да не се плашим от нашите немощи, да не изпадаме от тях в отчаяние и униние. Нека по-искрено, от всичките си сили, да се стремим към изправление, да се подвизаваме против злото и греха, живеещи в нас. Нека твърдо вярваме, че в това ще ни помогне нашият Господ Иисус Христос. Той ни обича, защото ние сме Негови деца. Господ не ще ни остави, нас, които се признаваме за разслаблени и просим помощ от нашия Небесен Отец, но ще всели в нас Своята несъкрушима сила. Само с това ние сме силни - така, както само с това са били силни всички апостоли, изповедници, преподобни и мъченици.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев