В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Братя и сестри!
Повечето хора, когато се разболеят, те, самите или техни близки, се обръщат първо за помощ към лекари, подлагат се на различни терапии, даже и на операции и едва, когато сметнат че са изчерпали всички възможни средства за лечение, се обръщат към Бога, възлагайки на Него последните си надежди за изцерение. В такива моменти помощ от Бога търсят даже и хора, които иначе са декларирали своето неверие в Него – сега те молят, нареждат.И ако Бог не се отзове на техните молби, те Го обвиняват и отново отричат, несъзнавайки, че болестите често са следствие от греховете ни, че тъкмо греховете ни спират нашите молитви към Бога, и че не Бог не чува молитвите ни, а ние не Го чуваме, когато тропа по залостените ни сърца.
На днешния ден Православната ни Църква чества паметта на светите безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Свети Кир се родил през втората половина на ІІІ век в египетския град Канопа и се прочул като знаменит лекар в град Александрия. Той бил дълбоко вярващ християнин и като лекувал с огромен успех различни болести от никого не приемал никаква награда за своите трудове. Малко се ползувал от рецептите на именитите светила на древната медицина Хипократ и Гален, а вдъхновено благовествал учението на Господа Иисуса Христа и внушавал на всички, че основната причина за болестите са греховете, които предизвикват тежки страдания на тялото и още по-тежките страдания на душата.
Лекувал повече с чудотворна молитва, отколкото със средствата на тогавашната медицина. Благодарни за своето излекуване и удивени от истините на неговата евангелска вяра, мнозина от жителите на град Александрия – този център на елинистичната култура станали възторжени проповедници на християнската вяра. По време на гонението на император Диоклетиан Кир се оттеглил в Арабийската пустиня, където приел монашество. Получил и дара на чудотворство, нямало болест, която той да не може да излекува с името Христово. Славата му растяла всеки ден и големи множества народ масово приемали християнството. Чул за него и младият воин от град Едеса Йоан, който потърсил великия Божи угодник и станал негов неразделен спътник и най-усърден подражател.
Изцерили хиляди хора, обърнали много езичници към Христа, двамата безсребреници и чудотворци, се увенчали с мъченически венец. Техните свети мощи били пренесени в църквата в родния град на Кир Канопа, където над тях продължавали да стават дивни чудеса и изцеления.
Братя и сестри, когато ни сполетят болести и страдания, вместо да роптаем и да се озлобяваме срещу живота, както обикновено реагираме, нека не забравяме, че болестите са израз на това, че равновесието на душевните ни сили е нарушено, сигнал за това, че трябва да отстъпим няколко крачки назад от надменното си “Аз” по посока на смирението, да се опитаме да отстраним от себе си злобата, завистта, съмнението, страха…, да си припомним кой е Изворът на всеки живот – Господа Иисуса Христа и да се възползваме от средствата, които ни предписва светата Църква – пост, молитва, покаяние, причастие. Амин.