В името на Отца и Сина и Светия Дух! Този неделен ден се разполага между два от дванадесетте Господски празници - Възнесение Господне и празникът Петдесетница, когато Господ, възнасяйки се на небето, заповядал на своите ученици - апостолите, намиращи се в Йерусалим, да очакват Божествения Утешител. Те изпълнили тази повеля, пребивавайки в молитва в Сионската горница.
И ние, подражавайки на светите апостоли, в тези десет дни, от празника Възнесение до Петдесетница, също се стремим често да идваме в храма и да се молим, за да получим и ние Светия Дух Утешител. И в днешния неделен ден, когато ние отново сме се събрали под сводовете на светия храм, ни се чете Светото Евангелие, в което се казва: „А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа” (Ин. 17:3). Тук, в Евангелието, се говори за това какво е вечен живот.
Когато Господ в Гетсиманската градина, преди Своите страдания изричал тези думи от първосвещеническата молитва, отправена към Бога, апостолите не могли да проумеят дълбочината, силата и смисъла на тези думи. Не могли да проумеят, защото не били още просветени от Дух Свети. Но неясно е друго, братя и сестри, защо и днес думите на тази молитва остават неразбираеми за хората, макар да няма никакъв недостатък в тяхното просвещение. Нали Дух Свети слязъл върху апостолите, а чрез тях и върху всички нас, така че ние също Го приемаме в Тайнството Миропомазване. Изглежда, ние трябва дълбоко да проумеем тази истина, тайната, съдържанието на тези думи, но това не се получава.
Какво е „вечен живот”? - Това означава познание на Единия Истински Бог, Който ни е пратил Иисус Христос. А ние виждаме, че съвременните хора показват абсолютно неразбиране, незнание за това. И се стараят да живеят не за вечния живот, за който говорил Господ, а за временния живот, за тукашния. И правят така, защото нямат никакво понятие, разбиране, представа за този вечен живот и затова не се стремят към него. Нека те не ни се обиждат, но те са подобни в своето поведение на скотове. Като не се стремят към достигане на вечен живот, те поставят за правило на своето поведение в този живот – да получат колко може повече земни блага, а после да заспят. Да се постараят да се насладят на земните удоволствия, докато имат сили, а после да се отпуснат, да изпаднат в небитието. Но, братя и сестри, това не се получава. Това е невъзможно. Човек изначално бил създаден иначе, Господ го е създал по Своя образ и подобие, и му е дарувал свободна воля. При това, създал го е в конкретно място за обитаване - в рая.
По-нататък ние виждаме, че това Откровение било за човека, първа крачка към Бога. Какво иска Бог от човека и какво Той иска да направи с него? Той искал човекът да блаженства в рая, доброволно и свободно да пребивава редом с Него. Но човекът съгрешил, използвал своята свободна воля и отпаднал от Бога. Затова той се лишил от рая.
Погледнете по-нататъшното поведение на Бога. След тези събития Господ не „махнал на хората с ръка”, ние виждаме, че Той продължава да извършва определени действия. Той изпраща Своя Единороден Син и снизхожда дотам, че Неговият Единороден Син страда, умира на Кръста и възкръсва, та с Възкресението да победи вечната смърт, която господствала над всички хора вследствие на грехопадението на Адам. Ние виждаме, че Бог иска да върне човека в рая. Иска човек да е там, в Небесното Отечество редом със своя Отец Небесен.
Бог Отец чрез Сина изпраща Своя Дух Свети върху апостолите, а чрез тях и на всички нас. В това ние виждаме още едно действие на Бога за утвърждаване на вярата на земята, за да бъдат открити на хората тайните на Царството Божие, за да бъде създадена на земята Църквата Христова. Ето още една крачка към това да върне хората в рая. Бог не останал безучастен към нашето поведение и състояние. Той изпратил Светия Дух, създал на земята Църквата, дарувал ни понятие за тайните на Царството Божие и чрез свети апостол Павел казва: „Нашето живелище е на небесата” (Филип. 3:20). Ето към какво апостолите призовават своите последователи и първите вярващи - не към търсене на земно блаженство, на земен рай, което е невъзможно, и не към стремеж да се окажат в ада, с дявола. Не, всичко се завръща към стиха: „Нашето живелище е на небесата”, откъдето ние и очакваме пришествието на Господ Иисус Христос, Който само за кратко време Се е възнесъл на небето, за да ни приготви обители в рая и отново ще дойде на земята за нас, та след праведния съд праведниците да могат да наследят тези райски обители.
Свети Варсануфий поучава своите ученици, говорейки за това, че на земята ние трябва да имаме скръб, а не блаженство, към което ние, по силата на нашата паднала природа, се стремим. При това светецът се позовава на думите на Самия Господ, когато Той се обръща към своите ученици пред раздялата: „В света скърби ще имате” (Ин. 16:33).
Защо в света, в това земно жителство нас ни очакват скърби? Тези скърби са тези чудеса, които Бог твори между нас, за да ни спаси. Нали ние мислим, че чудесата - това са само тези, които са описани в Евангелието: на слепите Бог дарувал зрение, на хромите дарувал здраве, гордите просветил. А Господ ни спасява по най-различни начини - понякога чрез изцеление, чрез земно благополучие и щастие, а понякога чрез скърби, лишения и сълзи. Това са все чудеса Божии, които Той извършва заради нашето спасение, защото някои от нас мислят: „Бог е толкова любвеобилен, щедър и милостив, че Той на всички нас ще прости и ще ни помилва. И както и да сме живели тук, на земята, Той на всички нас ще дарува рая, Царството Небесно”. Да се мисли така, братя и сестри, е голяма грешка, защото Бог е праведен и какво общение може да има между Светлината и тъмнината? Бог е Светлина и около Него ще бъдат само тези, които сами са се просветили.
На нас, братя и сестри, ни предстои на земята да придобием опита на това богообщение. Ние трябва да започнем да живеем с Бога. Ако това не започне тук, то след смъртта също нищо не може да стане. Такъв опит на богообщение ние можем да преживеем с тялото и душата в молитвата, ние се предаваме на Бога, съединяваме се с Бога. И тогава ние ще чувстваме в душата мир, покой и радост. Ние трябва да се стараем такива състояния на нашата душа да станат по-продължителни, а после постоянно да пребивават с нас. Тогава този рай, който започва у нас на земята, ще продължи и там, след смъртта.
И така, нека молим Всеблагия Бог, в Когото е нашия живот, за да ни сподоби Той с този вечен живот и да ни избави от вечната смърт. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев