В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние празнуваме празника на Светия Дух. Какво знаем за Него? Вчера, на празника Петдесетница, ние чухме дивните думи на молитвите, но ако помислим за Името, което Му дава Евангелието, което се превежда като „Утешител”, в други преводи – „Параклит”, Ходатай, Застъпник, тогава - Кой е Той? Наистина, Той е Утешител, запълващ нашата раздяла с Христос, утешаващ ни, като сирачета, тъгуващи за това, че искаме да бъдем с Христос, нашия Бог, нашия Спасител, че докато сме в плът (това са думи на апостол Павел), ние сме отделени от Него. Но за да бъде Той наша Подкрепа, наш Утешител, преди всичко ние трябва да осъзнаваме, че действително сме разделени, отделени. И ето това е първият въпрос, който трябва да поставим пред себе си: съзнаваме ли това? Или живеем с илюзии, че сякаш сме в Бога и Бог е в нас, и нищо повече не ни е нужно? А е нужно много повече, отколкото ние си въобразяваме.
Светият Дух също така е Този, Който като Помощник, Крепост, ни дава сила да живеем, въпреки раздялата, да стоим непоколебимо, да бъдем изпълнители на Божията воля, изпълнители на Божиите заповеди. Той е Този, Който дава на душата твърдост, решимост, сила, аз бих казал: власт да изпълняваме това. Но все пак, само ако се обърнем към Него и кажем: Ела! Всели се в нас! Очисти ни! Бъди не само наш Утешител, но наша Крепост и Сила!
И, накрая, Той ни подава вече сега радостта на познанието колко сме близки, въпреки, че разстоянието между Бога и нас изглежда безкрайно. Той е Този, Който от нашите дълбини ходатайства в нас към Бога с неизказани въздишки. Той е Този, Който, защото сме Христови, Негови братя, Негови сестри по човечество (и това са собствени думи на Христос), ни дава да познаем, че ние сме деца на Отца. Каква радост, какво чудо, какво достойнство е това, но и каква отговорност!
И ако помислим за нашия свят, който е така чужд, откъснат от Бога, тогава за него Дух Свети е вече начало на вечния живот. Неговото присъствие в света е събитие е решаващо: Той бие, удря като морето о скалите и разбива, сломява съпротивата. Той е радостта за вечността, хлопаща към нас по вратата, Той се вкоренява в нашия живот, напомня ни за Бога, за Христос, нашия Спасител, за нашето величие и достойнство пред Бога и за това, че всичко е възможно с укрепяващата ни сила Христова.
Нека затова с цялата отговорност и благодарност да празнуваме този ден. И нека Духът Божий, дошъл с огнени езици върху апостолите, да дойде и върху нас, или действително като огън, от когото ние да се разгорим и нека пламенеем като къпина неопалима, или като „тих и тънък глас”, веене на тих ветрец, което пророкът слушал в пустинята, където бил Бог в Неговото тихо смирение, Неговата самоотдаденост на нас, Неговата любов към нас. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев