В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи в Господа братя и сестри, ние с вас тържествено и молитвено честваме паметта на великите, славни и всехвални първовърховни апостоли Петър и Павел. Можем да кажем, че именно тези апостоли повече от другите са се потрудили в благовестието на Живота Христов. При това са претърпели в течение на своя живот много изпитания, гонения и днес в посланията до Коринтяни апостол Павел говори колко е претърпял за благовестието: бил бит с тояги, с камъни, потъвал в морските води и бил изправян на съд пред земни властници. В крайна сметка тези двама апостоли мъченически завършили своя житейски път. Действително, вглеждайки се в живота на тези хора, ние виждаме действието на Божието всемогъщество. В посланията до Коринтяни апостол Павел говори, че „Силата Божия се проявява в немощ” (2 Кор 12:9).
Всъщност кои са били тези двама човека, пък и другите апостоли? Те били прости, незнатни хора. Само апостол Павел имал римско гражданство, но той също бил обикновен, редови римски гражданин. И тези прости хора завоювали духовно целия свят, Римската империя – най-великата империя, създадена някога от хората. Те буквално за няколко десетилетия посели семената на вярата във всички краища на тази империя и няколко десетилетия по-късно десетки хиляди християнски мъченици също така отивали на смърт. Десетки хиляди християни се криели в катакомбите, претърпявали гонения и унижения и въпреки всичко това славили Името Христово.
И главен предмет на проповедта на светите апостоли било не нравственото учение на Христос, а благовестието за Възкресението на Христос. Именно за това те повече от всичко говорили, защото против самия факт на Възкресението бил насочен главният удар на противниците на християнството. Ние помним от Евангелието, че веднага след събитието на Христовото Възкресение иудейските началници видели именно в този факт най-страшната опасност за своите лъжеучения и заблуди, за своята власт. И първото, което те направили - подкупили стражата, та навсякъде да разправя, че учениците през нощта откраднали Тялото на Христос.
Но силата на апостолското слово, която се заключавала преди всичко в Божията сила, оказвала такова огромно влияние върху душите и сърцата на хората, че те, общувайки, в течение на кратко време, с тези велики хора на своето време, дотолкова се разпалили от огъня на вярата, че били готови за тази вяра да отидат даже на смърт.
Скъпи братя и сестри, днес, гледайки светите апостоли (и не само Петър и Павел, но и другите апостоли), техния духовен облик, ние виждаме, че това били различни хора, с различни таланти и дарования, но Господ призовал всички тях към носене на Словото Божие. Въпреки всички люти гонения и притеснения, които изпитала Църквата Христова (помислете, практически през първите 4 века на християнството тази вяра била извън закона и против нея била поставена цялата сила и мощ на държавната машина на римската империя). И въпреки всичко това ние с вас, живеещите сега в 21-ви век, можем да четем Словото Божие, можем да прославяме Христос и вярата Христова се разпространява по света, и Евангелието е главната книга за много милиони жители на нашата земя.
Ние с вас, братя и сестри, християните от 21-ви век, трябва да осъзнаем тази отговорност за това съкровище на вярата, което сме получили от нашите предци, а те, на свой ред, от светите апостоли. И ние с вас също като светите апостоли сме призвани към благовестие. Ние трябва да разпространяваме вярата Христова сред другите хора, ние не трябва да се стесняваме да говорим за своята вяра, да не се стесняваме да се прекръстим, когато преминаваме покрай храма, да не се стесняваме да дадем отчет на всеки изискващ отговор за нашата надежда. Но не само думите, но и нашите дела, нашият живот трябва да бъдат благовестие, та хората, виждайки нашите добри дела, да прославят нашия небесен Отец.
И ние също така, братя и сестри, живеем в сложно време, когато от една страна ние имаме религиозна свобода – да се събираме в храмове на богослужения, да строим храмове, да говорим за Христос. Но успоредно с това ние с вас виждаме, че в наше време се надига огромната вълна на антихристиянството. Ние виждаме, че враговете на Църквата и вярата получават възможност да говорят по-гръмко, отколкото тези, които я защитават. Тези хора заразяват другите хора с отровата на неверието и богохулството. И говорят за това напълно спокойно, без да се боят, че могат да бъдат привлечени под отговорност за разпространяване от тях на клевета и срещу Църквата, и срещу свещениците и свещеноначалието.
И ние, братя и сестри не трябва да се учудваме на това. Ние трябва да разберем, че това е нормално, това е своего рода гонение срещу Църквата. Но за Църквата нормалното и правилното състояние – това са гоненията, а не благоденствието и процъфтяването, защото в гоненията се проявява християнския дух и твърдост. Именно по време на гонения от Църквата отпадало всичко излишно, разпръсвала се всичката плява, оставало истинското зърно на вярата и любовта Христова.
Ние с вас, братя и сестри, трябва да бъдем мъжествени. Не трябва да се боим и да се стесняваме да защитаваме своята вяра, да затваряме устата на хулителите. И в това винаги верни помощници и верен пример ще ни бъдат светите апостоли Петър и Павел, които със силата на своето слово в своето време също така са затваряли устата на хулителите.
И може да се чуе как враговете на Църквата Христова от нашето време постоянно надигат глас: „А вие що за християни сте? Вашата работа е да мълчите. Вие трябва да бъдете кротки и смирени и нищо да не отговаряте на това зло, с което вие заливаме”. Но това е лъжа. Християнинът трябва да бъде лично смирен човек, когато това се отнася до него. Но когато се отнася до защитата на вярата, на Църквата, на Отечеството, християнинът не трябва да мълчи, не трябва да обръща гръб и да отминава. Това ще бъде лъжесмирение, малодушие.
Но в този случай нашият живот трябва да бъде съответстващ. Ние не трябва да даваме повод на тези, които хулят нашата вяра, ние трябва да бъдем добри, верни и ревностни християни И светите първовърховни апостоли Петър и Павел ще ни бъдат винаги помощници и пример във всички пътища на нашия живот. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев