Дни наред живяхме сякаш в безвремието. Изживяхме радостните дни на Възкресението; припомнихме си 40-те дни, в които възкръсналият Христос е сред Своите верни последователи; чухме на Възнесение думите Му: „ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели... до край-земя” (Деян. 1:8); станахме свидетели на изпълнението на обещанието на Господа и заедно с апостолите посрещнахме Утешителя в сърцата си. Но постепенно се потапяме в ежедневието, проблемите ни грабват, губим мира в сърцето си, духовната радост отстъпва неусетно пред вълнения, страхове и грижи. И точно тогава, слава Богу, наближава Петровият пост.
Нарича се още „Апостолски”, а навремето - „Пост за Петдесетница”, тъй като възниква по примера на апостолите, които, след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят.
Колко продължава Петровият пост
Продължителността на Петровия пост е различна в зависимост от датата на Пасха. Започва винаги от неделята след Петдесетница - Неделя на Всички светии, и завършва в деня преди двата най-големи апостолски празници - 29 юни, когато се честват първовърховните апостоли Петър и Павел, и 30 юни - Събор на светите дванадесет апостоли. Ако в някоя година Възкресение Христово се падне между 5 и 8 май, въобще няма пост.
Защо постим след Петдесетница
След Възнесението на Христос много християни пострадали мъченически за вярата си. Жертви на тези гонения станали и апостолите Петър и Павел. Постът, който започва в деня след Неделя на Всички светии и предшества апостолския празник, припомня страданията на първите християни и различните християнски служения. Той е напомняне и за опасността да се върнем към живот без Бога, ако не сме постоянно бдителни, ако изоставим вътрешната си самодисциплина, ако животът ни не е постоянен духовен подвиг.
„След продължителния празник Петдесетница постът е особено необходим, та чрез този подвиг да очистим мислите си и да станем по-достойни за даровете на Светия Дух - пише св. Лъв Велики. - След истинското празненство, което Светият Дух освещава със Своето съшествие, обикновено следва всенароден пост, благодетелно установен за лечение на душите и телата, поради което следва да го провеждаме с нужното благоговение.”
Като се изпълнили с Духа на истината, между другите небесни тайни апостолите възприели и учението за духовното въздържание. Очиствайки сърцето си с пост, човек става по-способен да възприема благодатните дарове и с Божия помощ да отстоява на изкушенията. Затова след светлите и радостни дни на Възкресение, Възнесение и Петдесетница Църквата е установила да се отдаваме на пост. Този пост ни е нужен и за да съхраним в себе си онези дарове, които са ни преподадени чрез Тайнствата на Църквата и да ги преумножаваме в своето лично християнско служение.
Кога е установен Петровият пост
Установяването на този пост се отнася още към първите времена на християнството. Утвърден в Рим, той постепенно е възприет и в Цариград, където според свидетелствата е въведен от св. Атанасий Велики.
За църковното установяване на този пост се упоменава в апостолските постановления. „След Петдесетница се празнува една седмица, а после се пости: справедливостта изисква да се радваме за приемането на даровете от Бога, и да постим след облекчението за плътта.” Той особено се утвърждава, когато в Константинопол и в Рим (преди разделението) били построени храмове, посветени на първовърховните апостоли Петър и Павел. Освещаването на константинополския храм било извършено на 29 юни и оттогава този ден станал особено тържествен и на Изток, и на Запад. В Православната църква се утвърждава и практиката, вярващите да се подготвят за празника чрез пост и молитва.
След IV век свидетелствата на отците на Църквата за Апостолския пост стават все повече. За него споменават св. Атанасий Велики, Амвросий Медиолански, а в V в. и Лъв Велики и Теодорит Кирски.
Как да се храним по време на поста
Петровият пост е по-малко строг и щадящ, отколкото Великденският пост. Както през Коледния, така и през Петровия пост се разрешава риба (освен в сряда и петък). Риба се разрешава и на 24 юни - Рождество на св. Йоан Кръстител (Еньовден), независимо какъв ден се пада. Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, на 28 юни, но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино. Ако 29 юни, празника на Първовърховните апос-толи, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино.
Светите отци съветват да не предприемаме прекалено тежък пост, в резултат на което или съвсем да изоставим въздържанието, или да се възгордеем. Всеки, който е постил, знае, че разумният пост не изтощава, а носи лекота, съсредоточеност, трезвост, радост, чистота.
Как да прекараме Петровия пост
От изключителна важност е да ходим често на църква и да участваме в богослуженията. Да се постараем поне веднъж по време на поста да се изповядаме и да се причастим. Нито условията на живот, нито времето, обстоятелствата и т.н. могат да ни извинят за леността и нерадението. Всичко зависи от това, колко сериозно се отнасяме към религията.
Ако се лишим от богослуженията по време на поста, лишаваме се не само от тяхната красота и дълбини, а и от онова, което придава смисъл на поста и го прави действен - богообщението.
От християнска гледна точка физическото въздържание и лишение е съвършено безполезно, ако липсва духовният пост, ако целия подвиг на поста не съсредоточаваме върху Бога и не е насочен към Него. Ние постим, за да усетим Божието присъствие в душата си. Чрез поста и молитвата прогонваме от себе си всичко нечисто и вредно.
През този период от нас се изисква начин на живот, който подобава на поста.
Навремето в православните страни самото общество е създавало подобаваща атмосфера по време на поста, животът потичал в определен ритъм, по определени правила, закривали се увеселителните заведения, преустановявали се светските приеми. Светът днес не се променя с началото на поста, затова от нас се изискват особени усилия, налага ни се да преосмисляме връзката между вътрешния духовен живот и външното му проявление.
Домовете ни трудно могат да се нарекат „оазиси на спокойствието”. Човек се оказва неспособен да се наслаждава на тишината, губи способността за молитвена съсредоточеност и молитва въобще. През поста трябва да търсим възможност за повече усамотяване, молитва и четене на духовна литература у дома, да насочваме вниманието си към вътрешния ни свят и да изследваме себе си.
Що се отнася до времето, прекарано извън дома, тук трудно могат да се дават рецепти. Трябва само да имаме предвид, че постът освен всичко друго е и време за търсене и постигане на смисъла: в професионалния живот, в отношенията с другите и по отношение на обстоятелствата в живота. И ако нашата вяра действително е от първостепенно значение за нас, тя следва да не е нещо отделно, а да се съотнася към живота във всичките му проявления и в цялата му сложност.