След смъртта на цар Соломон неговото царство се разпаднало на две царства – на Израил и на Иудея. Нечестивите царе на Израил потопили своя народ в тъмата на езичеството. Цар Ахав в угода на своята жена-езичница Иезавел издигнал в столицата на Израил Самария храм на Ваал и насадил дъбрава в чест на Астарта.
В този момент, когато нещастният народ на Израил се отвърнал от Единия Истинен Бог и се предал на езически мерзости и разпътство, встъпил в своето пророческо служение Илия Тесвитянин, великият и страшен вестител на Божествената правда.
При рождението на пророк Илия, както свидетелства Преданието, неговият баща видял Ангели Божии, повиващи в пелени от огън младенеца и влагащи в устата му пламък. Пламенно било и служението на пророк Илия, горящ от желание да възвърне израилтяните към истинското Богопочитане. За да вразуми нещастните, по молитвата на пророка, небето се затворило, на земята за три години и шест месеца дошли суша и глад. Пророк Илия заповядал да изтребят всички жреци на Ваал, за да се очисти земята от езическата сквернота.
Пророкът извършил постъпки, които, може би, изглеждат сурови или даже жестоки, но те били правилни и оправдани. Той говорил и правил всичко именно така, за да доведе народа до осъзнаване, да го отврати от богомерзкото езичество, да го върне към Истинния Бог, за да разбере все пак народът колко опасно е да отстъпва от Господа. Тук всичко е много сериозно и не може да има полутонове, компромиси…
Изминали са векове от времето, когато е живял и служил Божият пророк на земята, но паметта за него не избледнява в сърцата на Божия народ, в този ден храмовете са изпълнени с молещи се. Хората вече не се покланят на езическите богове Ваал и Астарта, но пророк Илия ни е нужен и сега, неговото служение е актуално до днес. За съжаление, и днес хората не са преодолели в себе си погубващия стремеж да се отвърнат от Истинния Бог, за да се поклонят на създадените от тях самите идоли. Отново и отново нещастните хора изпадат в идолослужение.
Разбира се, хората сега се покланят не на астарти и ваали, но със завидно упорство си създават все нови и нови идоли, отдавайки в служение на тях всичките си сили, а често и живота си, забравяйки за Истинния Бог, потъпквайки Неговите заповеди.
Сега в живота на хората, в тяхното съзнание като мощен поток нахлуват нови принципи, нови житейски ценности, свързани с щастливото съществувание на човека тук, на земята, които са насочени към инстинктите на човека, към неговия стомах и кесия. И възникват идолите: парите, успеха, властта, положението в обществото. За служението на тези идоли се влагат без остатък всички сили на хората.
Там, където царстват тези идоли, не може да има никакво нормално човешко общение. Когато човек се стреми към удовлетворяване на своите страсти, стреми се към пари, към власт, всеки друг човек се възприема от него като конкурент, като източник на проблем, а значи, той е враг, в най-добрия случай – безсловесно средство за достигане на желаното.
Нормални, чисти, крепки отношения може да има само между християни, които не познават поклонението на чужди богове: „Към Тебе единия съгрешаваме, но и на Тебе единия служим. Не знаем да се кланяме на чужд бог, нито да простираме ръцете си, Владико, към друг бог” (из 2-рата молитва на Петдесетница). Християните се покланят на Единия Истинен Бог, следователно, те имат едни житейски ценности, еднакво разбиране на смисъла и целите на живота, еднакви средства за достигането на тези цели. Между християните не може да има конкуренция, у тях един е пътят, една е истината и един е животът – Господа и Спасителя Иисус Христос (вж. Ин.14:6).
Когато човек отстъпва от Бога и започва да се покланя на идоли, у него в душата настъпва суша и глад. Не може да се живее без Бога. Без Бога животът на човека и на целите общества, народи, държави се превръща в кошмар и завършва с гибел. Така е било по-рано, така е и сега.
Господ, по молитвите на Своя пророк Илия, да ни подаде мъдрост и сили „да Го възлюбим с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум” (вж. Мат. 22:37), „и да не си правим кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; да не им се кланяме и да не им служим” (вж. Изх. 20:4-5). Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев