Посещавайки Църквата Божия, ние трябва да помни, че ние с вас не просто пребиваваме в храма, но освен това и съставляваме Едната Света Съборна и Апостолска Църква Христова, тази Църква, която приема за свои членове и тези, които сега пребивават на земята, и тези, които вече са преминали в другия свят.
Не само днес ние сме събрание на вярващи. Църквата – това са всички тези хора, които някога са живели и вярвали в Христа, това е цялото войнство небесно и земно.
Ние трябва да представляме Църквата като едно единно цяло, Тяло Христово. Но не винаги ние се борим за това единство, и често, за съжаление, единството на Църквата бива нарушавано, бива оборвано. Още по-малко ние познаваме словото Божие, което ни благовести, че „и портите адови няма да й надделеят” (Мат 16:18).
Затова, въпреки че много изкушения в нашия живот са насочени към това да разрушат единството на Църквата, да я разкъсат на части, това никога няма да стане. Но за да не се случи това и ние с вас трябва да полагаме усилия.
Днес четохме Свещеното Писание, което разказва за това как хората се потрудили не заради себе си, а заради друг човек. Ние чухме как при Христос донесли разслабен човек, който съвсем не можел да ходи (Мат. 9:1-8).
Хората от обкръжението на този човек, имайки вяра и доверие в Бога, го донесли при Христа. В другото Евангелие се казва, че те, нямайки възможност да се приближат до Господа поради множеството народ, разтурили покрива и пуснали през него постелката с този човек.
И в Писанието се говори, че Господ, виждайки вярата им, казал на този човек: прощават ти се греховете. То ест, по вярата на другите хора, на грешника били простени греховете. Тези хора положили усилия и послужили на този човек. Всеки от тях се грижил за този разслабен. Много направили тези хора за разслабения и, ето Господ, братя и сестри, им помага. Той дава на този човек изцеление.
Днешното евангелско четиво ни разказва за най-главното - за служението един на друг. В живота на другите хора има море от трудности, които ние можем да им помогнем да преодолеят. Днес, братя и сестри, е ден, когато трябва да забравим за себе си. Трябва много да се потрудим, за да стане нашето християнство действено, за да бъде жизнено, а не мъртво.
Само по такъв начин можем да станем християни – когато изцяло забравили за себе си, отдаваме своето сърце на другите хора.
Днес ние трябва да се сплотим около нашите трудности и скърби. Не трябва да оставяме сам човека с неговата беда. Трябва да пристъпим към него, по такъв начин и нашата беда ще отстъпи. И по такъв начин ние ще съставляваме едната Църква Христова.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев