“Сега отпускаш Твоя раб, Владико,
според думата Си, с миром,
защото очите ми видяха Твоето спасение,
що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците,
и слава на Твоя народ Израиля” /Лука 2:29-31/.
Братя и сестри!
Според ветхозаветното законодателство, жената, след раждане на младенец от мъжки пол, се считала нечиста в продължение на 40 дни. През тези дни тя не трябвало да идва в храма, да ,участва в общественото богослужение и да се докосва до нещо свято. Очистването ставало чрез принасяне жертва на всесъжение, т.е. жертвеното животно се изгаряло и жертва за грях. Също имало Закон за посвещаване на първородните синове на Бога. За изпълнение на тези два закона, Пресвета Дева Мария и праведният старец Йосиф на четиридесетия ден донесли детето Иисус в Йерусалимския храм, за да Го представят пред Господа. На входа на храма Божественият Младенец бил посрещнат от праведния старец Симеон. Затова и днешният празник се нарича Сретение Господне, т.е. Срещане на Господа.
Кой е бил праведният Симеон? Едно предание разказва, че той е бил един от седемдесетте преводачи на старозаветните книги на Библията от еврейски на гръцки език. Той имал за задача да преведе книгата на пророк Исаия. Когато стигнал до 14-ти стих на седма глава, където е казано:”Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син и ще Му нарекат името Емануил”, помислил, че в еврейския текст е допусната грешка и понечил да поправи думата “девица”, но ангел Господен го спрял с думите: “Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тези думи”. Дълги години преживял праведният Симеон в очакване на обещания Спасител и ето в този ден, по внушение на Светия Дух отишъл в Йерусалимския храм и поел Младенеца от ръцете на Пресветата Дева. Прегърнал Го с благоговение, благословил Го и изрекъл следните думи: “Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!
Сега, когато видял с очите си Спасителя на света праведният Симеон можел спокойно, с мир на душата да се завърне при Бога. Той разпознал в Младенеца Божият Пратеник, Който щял да донесе на хората светлината на истинското богопознание, да възвести новия Закон на любовта и свободата.
Не всички хора са приели и приемат изпратеният от Бога Спасител и не всички вярват в Него, не всички са приели Любовта и Истината за правило и цел на своя живот. Наистина в историческото осъществяване на Христовите принципи, в живота на много християни се откриват недостатъци и грешки, които разколебават и отблъскват хората. Но все пак, - както казва гениалният руски писател Достоевски, - “остава сияещата Личност на Иисус Христос, тя е недостъпна за отрицанието; остава пресветлият лик на Богочовека, неговата нравствена недостижимост, чудесна и чудотворна красота”.
Христос дойде и донесе Своя мир, но дали ще бъде Христов, това всеки решава сам, това е въпрос на личен избор и този избор правим ежедневно, при всички случаи, когато сме изправени през избора между изгодното за нас и полезното за другите, между богатеенето с материални блага и богатеенето в Господа, между лъжата и истината, между озлоблението и прошката, между мрака на суеверието и идолослужението, и истинското благочестие.
Братя и сестри, всеки ден по време на вечерната служба Църквата е отредила да се чете отпустителната молитва на праведния Симеон. Когато я слушаме, нека се запитаме:
Срещнахме ли днес Христа в сърцето си? Бяхме ли ръководени от Истината в постъпките си? Озаряваше ли Светлината на Божественото Слово нашия път? Запазихме ли мира в душите си въпреки злобата на дните и разпростряхме ли този мир и около себе си? Усетиха ли чрез нас хората, с които животът ни срещна днес топлотата на Божията любов! И едва, след като отговорим утвърдително поне на половината от тези въпроси, с мир да се оттеглим в скришната стаичка на сърцата си. Амин.