Ние четем в светото Евангелие за Христовите чудеса и поставяме пред себе си въпроса: защо в тези времена това е било възможно, а толкова малко чудеса виждаме в наши дни?.. И на мен ми се струва, че на това може да се отговори с три неща.
Първото е, че ние не виждаме тези чудеса, които ни заобикалят; ние приемаме всичко като дължимо, като естествено. Приемаме всичко добро от Божията ръка, като нещо, което така и трябва да бъде. И не виждаме, че животът е дивно, радостно чудо, че Бог е поискал да ни сътвори, че Той ни е призовал от небитие към битие, открил е пред нас цялото чудо на съществуването. И Той не се ограничил с това: Той ни е призовал во веки веков да бъдем Негови приятели, во веки веков да живеем вечен, божествен живот. А на земята Той не само ни е дал съществувание и живот: Той ни е открил Себе Си; ние знаем, че Той е, ние Го познаваме в Христос като Бог с такава любов, която не се спира и пред собствената смърт, за да спаси любимия.
А какво да кажем за тези чудеса, още по-малко забележими за нас, като здравето, като мирът, като дружбата, като любовта? Всичко това е непрестанно чудо! Да ги купим – не можем; да принудим някого да ни даде своето сърце е невъзможно; а толкова сърца са открити едно за друго и толкова любов, толкова дружба има около нас! А нашето телесно съществуване, което ние приемаме така естествено – нима то не е чудо? И ето това е първото, към което ми се иска насоча вашето внимание: че целият живот е чудо. О, аз зная, че в него има твърде много болка, твърде много е страшното – много! Но редом с това, в тъмнината, в тъмата сияе толкова тиха и заедно с това неколеблива светлина; ако само бихме, както казва Христос, вярвали в светлината, бихме станали чада на светлината, деца на светлината, носители на светлината!..
И още две неща ми се иска да кажа: днес ние четохме как хората били в нужда, тази нужда забелязали апостолите, насочили към нея вниманието Господне, и Господ им казал: Вие трябва да посрещнете тази нужда, да нахраните тези гладни хора!.. С какво? Имаме всичко две риби, пет хляба – нима ще стигнат за такава тълпа?.. И Христос благословил тези хлябове и тази риба, и те стигнали за тълпата. Ето какво се очаква от нас, за да може Бог свободно, със Своята величествена власт да сътвори на земята небесни чудеса: да забележим чуждата нужда. Колко често минаваме покрай нея, не отваряме вратата пред Бога, за да влезе Той и да направи това, което за нас е невъзможно. Да отворим очи, за да видим нуждата на хората около нас: материална, душевна, духовна, мъка и самота, и толкова други нужди.
И друго, към което призовава Господ Своите ученици: Дайте всичко, което имате, и ние ще нахраним всички... Учениците не отделили за себе си хляб или риба: те всичко дали на Господа. И защото те отдали всичко, се въдворило Царството на любовта, Царството, където Бог може да действа неограничено, свободно и всички се наситили. И към нас е отправен този призив: когато ние виждаме нуждата – да отдадем всичко и всичко ще бъде добре...
И последното, от Евангелието от миналата неделя: виждайки вярата на околните, Господ изцелил болния. Ние можем да принесем на Бога тази вяра, която не достига у заобикалящите ни хора, да ги понесем на нашата вяра като на носилки. Но вярата не е достатъчна; в това събитие на изцелението на разслабения имало не само вяра, че Господ може да изцели болния: към него имало грижовна любов. Ако около нас, сред нас имаше такава любов, тогава началото на Царството Божие би било вече въдворено в нашата среда и Бог би могъл да действа свободно.
Да помислим за това, защото всяко чудо Божие е било предизвестено и сякаш обусловено от съучастието на човека: от нас зависи да се въдвори на земята това Царство, за което ние молим, мечтаем, но което сме призвани да строим с Бога и в името Божие. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев