В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ние с вас знаем, че в живота на всеки от нас дебне опасност. Опасностите биват обикновени - физически, телесни. Това са опасността да заболееш, да се заразиш от някаква болест. Опасността да си причиниш някаква травма – да паднеш, да си счупиш ръка или крак. Опасността да изпаднеш в бедствено положение, когато няма средства даже за преживяване. Опасността от стихийни бедствия. Опасността от нещастни случаи… Не може да се изброи колко физически опасности дебнат човека в неговия живот, започвайки от младенчеството и свършвайки с последните дни от живота му, защото не всеки си тръгва от този живот спокойно и мирно, и много хора си отиват от този живот в резултат на различни нещастни и прискръбни случаи.
Но човека го дебнат в живота и духовни опасности. И тези духовни опасности, може би, са още по-страшни от физическите опасности. Най-напред, това е опасността да погубиш душата си. Опасността да се заразиш с лъжа и да бъдеш лъжлив човек. Опасността да оскверниш душата си с нечистота и да бъдеш скверен и духовно окалян човек. Опасността от неверието и безбожието. Опасността от горделивостта, от самолюбуване. Опасността, когато човек няма любов в сърцето си към никого и самия себе си не обича. Опасността от униние и отчаяние … - Всички тези духовни опасности също дебнат човека през целия му живот.
Как да имаме сили да противостоим на всички тези опасности – и телесни, и духовни? Какво ни дава сили, за да живеем с увереност в този свят? Може да се каже, че ние с вас, като православни християни, сме щастливи хора, защото имаме единствено твърда опора, ние с вас имаме своята вяра. Имайки тази вяра в сърцето си, за нас не са страшни никакви опасности, защото с нас е Бог! И ние сме с Бога. И ако ние знаем, че Бог е наш Отец, тогава знаем, че Той няма да допусне никога нищо лошо за нас. Трябва само да не се отдръпваме от Него. Бог по Своя промисъл ни подава Своята ръка. Ние трябва само да не пущаме тази Божествена ръка на промисъла в своя живот, да бъдем с Бога винаги и тогава нас нищо в този живот няма да бъде страшно за нас, и ние ще бъдем уверени в този живот.
Именно за това ние с вас чухме светото евангелско повествование, в което се разказваше за това как Спасителят Господ Иисус Христос изпратил Своите ученици в лодка на другата страна на Генисаретското езеро и им заповядал да Го чакат на другия бряг, а Сам отишъл да се моли в планината. И когато учениците доплували на другия бряг, вдигнал се насрещен вятър, и корабът с труд преодолявал насрещния вятър, придвижвайки се към другия бряг на езерото. Генисаретското езеро е толкова голямо, че го наричат даже море. И ето, в полунощ, когато учениците се борели с вълните, изведнъж те видели в далечината Иисус Христос, идващ към тях по водата, и видели го, се изплашили, защото помислили, че това е призрак. Те познавали Иисус Христос като Човек, като Божествен учител, те не могли да си представят, че това е възможно, човек да ходи по водата! И те се изплашили, помислили, че виждат някакво привидение.
Скъпи братя и сестри! Духовното съдържание на началото на евангелското повествование се заключава в следното: Църквата Христова, като кораб, се бори с вълните на житейското море, което бушува, бушува със страстите, бушува с различните опасности, бушува с различни беди, но докато човек е в Църквата Христова, тогава нищо не е страшно за него. Учениците били в лодката и се борили с тези вълни. Учениците видели Иисус Христос, но не разбрали веднага, че е Той, а се изплашили. Ние, братя и сестри, в своя живот много често не виждаме Божието присъствие. Ние мислим, че вярваме в собствените си сили, а понякога, когато виждаме това Божие присъствие, започваме да се плашим. От какво започваме да се плашим? – Започваме да се плашим от това, че трябва да бъдем християни. Ние се плашим да бъдем истински християни, защото този свят не живее според християнските закони. И затова ние се боим да не въздаваме зло за зло. Боим се да живеем не според лъжата. Боим се да постъпваме така, както ни е заповядал Иисус Христос. Боим се да бъдем милосърдни и състрадателни, пазейки своя собствен комфорт, своето собствено спокойствие. Ние се боим да бъдем истински християни.
Но какво става по-нататък в евангелското повествование? Христос, видял учениците и техния страх, казва: Не бойте се, това съм Аз (Мат. 14:27). Апостол Петър, чул, че това е Христос, казва: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. И Господ казва на Своя ученик: Ела! И апостол Петър, излизайки от кораба, стъпва на водата и започва да върви така, както и Христос, по водата. Става чудо!
Скъпи братя и сестри! Гласът на Иисус Христос: „Не бойте се, това съм Аз”, - чуваме и ние с вас. Чуваме го в Църквата Христова. Чуваме го в тайнствата, чрез които Дух Свети се преподава на всеки от нас. Чуваме го от Светото Евангелие. Чуваме го от тази благодат, която ни се предава чрез светите икони, чрез Кръста Христов. – Всичко ни зове към спасение. Господ ни ободрява ни казва: Не бойте се! Вървете след Мене.
И ето, ние започваме да вървим в своя живот след Христос, започваме да постъпваме по-християнски, започваме да бъдем милосърдни, започваме да прощаваме един на друг обидите. И какво става тук? – Става веднага изкушение. Настъпва такава ситуация, когато ние правим добро дело, а в резултат на това добро дело сами получаваме някакви печали. И в отговор на нашето добро дело ни оскърбяват, и вместо благодарност получаваме насмешки … Същото станало и с апостол Петър. Той тръгнал по водата, но изведнъж видял, че духа силен вятър и вълните се бият от всички страни, и той се изплашил, и започнал да потъва. Ето и ние така потъваме - решили сме да вървим след Христос, а после отново се плашим, отново се изкушаваме, и отново ни заливат като вълни нашите грехове, и ни завличат в морската бездна, където е погибелта. А когато апостол Петър започнал да потъва, той тогава с всички сили закрещял: Господи! Спаси ме, потъвам! - А Господ му протегнал ръка, извлякъл го от морската бездна и му казал: Маловерецо! Защо се усъмни?
Скъпи братя и сестри! Колко ни е нужна на нас с вас вярата! Без вяра ние нищо не можем да направим в този свят. Колкото и да сме маловерци, но чуваме гласът Господен: Маловерецо, защо се усъмни? - Господ протегнал ръка на Своя апостол и ученик, защото той го зовял и викал: Господи! Спаси ме, погивам! – Ето какво трябва да направим ние с вас! От дълбините на своята душа да зовем към Господа и да Го молим: Господи! Погиваме! Заливат ни греховете ни. Маловерни, не умеем да живеем според Божието, всичко у нас не се получава, но вярваме в Тебе, спаси ни, погиваме! - И милосърдният Господ ще ни протегне ръка за спасение, ще ни измъкне от греховната дълбочина и ще ни постави в кораба - Църквата Своя Христова.
Скъпи братя и сестри! От дълбините на нашите сърца нека се молим Спасителятвидел и наш Господ Иисус Христос да бъде винаги с нас. Нека крепко се държим за Божията ръка, да не я оставяме, защото без Христос няма живот. Опасностите и духовни, и телесни ще ни погубят, а с Христос нищо не ще е страшно за нас. И даже ако временните изпитания ни измъчат, вечният живот ще бъде с нас, защото Господ е с нас. Нему слава во веки веков. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев