В името на Отца и Сина и Светия Дух! Светът празнува настъпването на новата година. Различните народи правят това в различни моменти от годишния кръг. Започва новото въртене на Земята около Слънцето, новият цикъл на времената на годината. Човечеството така е привикнало да празнува новата година, че даже не възниква въпросът: а какво собствено празнуваме? Обикновено ние сме привикнали да празнуваме исторически събития, това, което ни се струва достойно за възпоменание от миналото на нашата страна или на човечеството. В древността хората са празнували предимно природни явления, повтарящи се ежегодно и свързани със селскостопанския цикъл.
Краят на зимата, началото на пролетта - сеитба, есента – събирането на плодовете, радостта от увеличението на деня след зимното слънцестоене и т. н. Обаче християнството направило решителен преврат в календара на празниците: чисто природните явления били изтласкани от празници „смислови”, исторически, макар често хронологически те да се натъкмявали към чисто природни дати.
Ние възпоменаваме събитията от живота на Спасителя, имащи универсално значение за живота на света, празнуваме дните в памет на светиите. По същия принцип се е сложил и светският календар. Новата година, може би, е единственият атавизъм на „природността”, неосмислен в религиозни рамки или културни идеи. Ако се замислим какво преживяваме, на мен ми се струва, че преди всичко, обновление. Ние винаги искаме да започнем отначало: да направим нов опит, да не повторим грешките, да хванем, накрая, съдбата за опашката и да получим своето, а може би, просто чакаме нещо ново…
Във всичко това има своя истина. Човек като център на тварния свят, е съразмерен в някакъв смисъл, на този свят. Цикличността на ставащите в света явления е свойствена и на човека. Ръстът на нарастване е свързан с обновлението. Така и човекът. Господ дава на човека възможност да започне някакси отначало много пъти в живота и всеки цикъл може да бъде нов етап от нашето личностно възрастване.
Това желание за обновление прави всяка нова година значимо събитие в живота на всеки човек, християнин и нехристиянин. И все пак висшите достижения на човешкия опит, представени във Ветхия Завет, говорят, че този път не възвежда човека на принципно нова висота. Еклесиаст твърди: изпитал всичко, няма да има нищо ново под слънцето, всичко ще се повтаря и ще се върне на своя кръг, а всички наши дела са суета и нямат никакъв окончателен смисъл, течението на времето неотвратимо ни носи към смъртта и това е. И, въпреки това, Църквата отбелязва новолетието, освещава го със своята молитва. Отговорът на въпроса какво освещава Църквата в този ден, ние намираме в днешното евангелско четиво.
То разказва за това как Христос дошъл да проповядва в синагогата в родния Назарет и прочел откъс от пророк Исайя за изцелението на съкрушените по сърце, освобождение на пленените, проглеждане на слепите, т. е. идването на благоприятното време Господне. Тези месиански слова на пророка говорят за настъпването на новия еон, на новата смислова, духовна ера на живота на света. Това време, за което с такава пронизителна безнадеждност говори Еклесиаст, е минало. Започва времето Господне, епохата, където управляват вече не законите на естеството, а се възцарява единственият истински Цар – сам Господ. Той, замислил и създал този свят, със Своето особено отсега присъствие внася в него окончателен смисъл и правда. И по-нататък Иисус свидетелства за Себе Си: „Днес се изпълни това писание”. Неговото идване в тварния свят го променя радикално. Тази промяна се отнася не до външните обстоятелства в живота на човека, а до неговото сърце, Царството Божие е вътре във вас, казва Господ.
Църквата в своето истинско битие е това Царство, всеки християнин е призван да стане поданик на истинския Цар. Това поданство не прилича на поданството в държавата. Христос казва: Аз съм Лозата, а вие – пръчките. Апостол Павел уподобява Църквата на живо тяло, главата на което е Христос. Това е единство на живота на Бога и човека, а чрез него и на целия тварен свят. И това ново Царство вече се е приближило, настъпило е и ние сме призовани към живот в него. Отсега в безкрайната смяна на времето присъства и нещо, неподвластно на изменение и поради това на неизбежната смърт, защото всичко изменящо се някога започва някога свършва.
По такъв начин, новолетието, в християнското разбиране, ни учи да не забравяме за нашето духовно призвание, не за частичното и частно обновление, каквото ежегодно се случва в естествения живот, а за всецялото и пълно обновление на нас самите и на целия свят в Христа. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев