Рождеството на Дева Мария е първият празник на Новозаветната епоха – Рождеството на Тая, Която е дала на света Христа Спасителя. Това е границата между Ветхия и Новия Завет. Днес е празникът, който по достойнство може да бъде наречен началото на нашето спасение. „Възклицавайте Господу, цяла земьо: тържествувайте, веселете се и пейте” (Пс. 97:4). Да възвисим и ние нашият глас в ликуване, защото се е родила Майката Божия, от Която благоволил да се роди Агнецът Божий, взел върху Себе Си греха на света (Ин. 1:29).
Пресветата Дева Мария е свещената дъщеря на светите праведни Иоаким и Анна, родена в съюза на истинската любов и смирение, защитена от силните на този свят, от началствата, от властите и от „нажежените стрели на лукавия” (Еф. 6:16); носена в майчините ръце и страшна за всички демонски сили; дъщеря, закърмена с майчино мляко и заобиколена от ангели, възлюблена от Бога, украшение на човешкото естество; прекарала живота си в брачния чертог на Светия Дух – в Светая Светих на Йерусалимския храм, съхранена чиста, за да стане по човешко естество Майка на Божия Син, облажават я родовете на родовете, защото тя със своята чистота и святост въвела в нашия паднал и грешен свят нетлението и спасението!
Родителите на Дева Мария, праведните Иоаким и Анна, достигнали вече преклонна възраст и все пак оставали бездетни. Тяхната бездетност била повече от обикновена семейна печал. Защото, според представата на ветхозаветния народ, човек, лишен от деца, се оказвал вън от историята: той не оставял след себе си потомство в Израил, а значи Сам Бог, Подателят на Живота, желае да зачеркне този род от книгата на живота. Да подчертаем – такива били представите в древния Израил. И ето, ние виждаме, съгласно древното предание, как свещеникът Исахар отказвал даже да приеме даровете, които праведният Иоаким принесъл в Божия храм: „Ако Бог би внимавал в твоите молитвам, Иоакиме, Той би ти дал деца”. За това плаче и самата праведна Анна: „Горко на мен, бездетната! Би трябвало да съм най-грешната сред всички дъщери Израилеви, че да бъда унижена сред всички жени. Всички носят плода на своята утроба на ръцете си, всички се утешават със своите деца – само аз съм чужда на тази радост. На кого да се уподобя? Ни на птиците небесни, ни на земните зверове, защото и те принасят на Тебе, Господи, своя плод, само аз съм безплодна!” Така се жалвала праведната Анна.
Колко сме далече от това! Светите Иоаким и Анна се опитвали да видят причината за своята скръб в себе си. Те никого не обвинявали, на никого не се оплаквали, не оскърбявали Бога с ропот срещу съдбата си. Хората ги отхвърлили, а в тях ние не намираме даже сянка от обида. Колко чисти и святи са те! И затова Господ не ги оставил. Светите праведни Иоаким и Анна са истинска блажена и непорочна съпружеска чета. По плода на тяхната утроба те станали известни на всички. Те преживяли угоден на Богу и достоен за Родената от тях живот. Живеейки чисто и свято, без ропот и с надежда на Бога, без осъждане на ближните, в любов и преданост един към друг, те извели на светлина Съкровището на Девство, Пресветата Дева Мария!
Скъпи братя и сестри, днешният празник – това е икона на величието и божественото достойнство на законния, чист и верен брак. Съпружеството е заповядано от Бога още в рая. И как днес тази ценност се извращава от съвременното светско съзнание. Навсякъде се проповядват така наречените свободни брачни отношения, без каквито и да е задължения. Игнорира се църковният брак, но се погазва и законния граждански брак, сключен в съответното държавно учреждение, с известни задължения на съпрузите. Блудното съжителство се счита за норма. Казват, че „главното е чувството, а печатът в паспорта не укрепва отношенията”. Колко прелестно изглежда тази летяща фраза, но работата е това, че в основата й има лукавство. Бракът – това е съюз завинаги! Двама човека дават много сериозни обещания пред Бога и пред хората, че те ще бъдат заедно, въпреки трудностите, които могат да ги очакват. Преодоляването на греха – в това е основното съдържание на брака, което е отразено и в неговата външна форма. Затова, отказвайки се от форма, хората, всъщност се отказват и от отговорност. С това те от по-рано се залъгват един друг, което скоро се показва в разрушението на брака, което твърде трагично се отобразява на децата, останали без пълноценно семейство.
В брака постоянно възникват въпроси: а защо трябва да обичам съпруга такъв, какъвто ми се открива; защо трябва да го търпя и да му прощавам; защо трябва да се смирявам пред него и да изразходвам заради него сили? Т. е. възниква противоречие между истинската любов, която винаги е самоотвержена, и собствения егоизъм. И в свободното от всички задължения брачно съжителство човек изначално е настроен за това, че отношенията ще бъдат по-нататък безоблачни. И отговорите на горепосочените въпроси ще бъдат изразени с една дума – не. Ако в такова съжителство животът стане напрегнат, пътят към отстъпление винаги е свободен. Нали няма никакви задължения! И хората се разделят. Това изначално е заложено в самата същност на блудното съжителство.
И последният страшен плод на такъв извратен възглед за брака е отношението към децата. Ние виждаме от примера на светите праведни Иоаким и Анна какво означавало детето в семейството – това е чудо Божие, най-велик дар. За хората пък, живеещи в блуд, вестта за бременността на (партньора – каква дума!) често се възприема с ужас. Това завършва с убийството на още нероденото дете. При това аргументите тук още повече ужасяват. Те се свеждат до проблемите на битовото благополучие: ние още учим, нямаме още жилище, още не сме преуспели в бизнеса и т. н. Хората, заради временния земен комфорт, принасят в жертва живота на децата. Жените в съгласие с мъжете са готови да убиват своите деца, само да живеят в относително благополучие. На едно дете, на което жената разрешава (!) да се роди, се падат три убити. Три аборта – на едно раждане. И при това светът се моли Бог да благослови ТАКАВА земя!..
Нека се молим на Пресветата Дева Мария, дъщерята на светите праведни Иоаким и Анна, да смекчи сърцата на хората, да всели в тях любов към децата; да защити децата от затъпялостта и жестокостта на техните родители; да защити живота на младенците, които вече дишат под сърцата на майките; да приведе към покаяние тези, които са успели да очернят душата си и вече са пролели детска кръв! Пресвета Богородице, просвети ни със Светлината на Твоя Син! Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев