В името на Отца и Сина и Светия Дух! Всяка дума от Свещеното Писание има огромен смисъл, назидателно значение за четящия, за слушащия я човек. В Свещеното Писание понякога има особени думи, които поразяват със своята Божествена парадоксалност. Думи, които влизат в противоречие с тези ценности, с установленията, с които живее човек. И ето днес, в неделния ден, в неделята след Въздвижение, ние чухме краткия евангелски откъс от Евангелието от Марка, в което Господ казва именно такива думи. Христос говори за това, че който иска да върви след Него, трябва да се отрече от себе си, да вземе своя кръст и да последва Спасителя. И по-нататък Той продължава: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?”.
Човек е така устроен, че той от най-ранно детство поставя пред себе си цели, старае се да достигне тези цели. Не винаги се получава това у човека, и, когато, понякога, не се получава, човек започва да роптае срещу себе си, да роптае срещу своя живот, да роптае срещу отсъствието на таланти, които, възможно е да има у ближния, започва да счита себе си за неудачник. Ние понякога точно така възпитаваме своите деца, ние им поставяме цели, задачи. И ако в детството най-често такава задача е получаването на добро образование, то после към такива цели се отнасят устройването на своя личен живот, достигане на кариерни висоти, придобиване на имущество. Но ето тези думи на Спасителя: „Каква полза за човек, ако придобие цял свят, а погуби душата си?” в основата си влизат в противоречие с такава житейска постановка. Те влизат в противоречие, защото Христос с тези думи твърди, че в света, в който живеем, всичко е тлен, и прах, и пепел, и само една ценност е безсмъртна и вечна - душата на човека. И тялото на човека, рано или късно, колкото и красиво да е било, ще погине, то ще умре, ще се превърне в тлен, и само човешката душа е безкрайно ценна в сравнение с целия свят.. И когато човек живее със своите страсти, със своите грехове, тогава той ще навреди на душата си. Грехът нанася страшни рани, язви в душата на човека.
Христос не говори в Евангелието, че човек към нищо не трябва да се стреми, че не трябва да поставя пред себе си цели и задачи. Няма такива думи на Христос в Евангелието, защото ако човек не се стреми към нищо, тогава няма да има никакво развитие на човека, няма да има развитие на човешкото общество. Но Христос говори за това, че човек трябва да живее в определения от Божествената система координат, в Божествената система от приоритети. Поставяйки пред себе си задачи, може би, даже най-амбициозни, човек трябва да помни, че единствената цел пред него на земята е спасението на безсмъртната му душа. Само тя има цена в Божиите очи.
Братя и сестри, така важно за нас въз основа на тези думи от Свещеното Писание, да възпитаваме своите деца, да не оставяме възпитанието им на заден план. От младенческа възраст, когато детенцето още даже не е проходило, вече трябва да го възпитаваме в любов към Бога, необходимо е да го ориентираме именно към Божествената система от приоритети.
Колко важно е, грижейки се за образованието, за благополучието на детето, за неговото бъдеще, да го научим на това, че, макар всичко това да има значение, но най-главното – това е неговата безсмъртна душа. Но както често се случва: човек постигне нещо, съвсем малко, парче земя, и му се струва, че това парче е цялата земя, а домът, който той е построил или неговата квартира – това е целият свят. И макар това да е микроскопична частица от този свят, в който живее човекът, понякога, постигнал такова малко притежания, човек може би е всецяло привързан към това.
Господ говори за това, че ако човек иска да върви след Него, трябва вземе своя кръст, да се отрече от себе си. А какво значи – да се отречеш от себе си? За това има добър пример, когато човек, войник се намира в окопа. Той е давал клетва, и, когато получава команда, че трябва да атакува врага, макар, може би, тази атака и тези минути да са последните мигове от живота му, такъв човек, истински войник, преодолява естествената сила на закона за самосъхранението, напрягайки всичката си воля, става и тръгва в атака.
Ето това значи „да се отречеш от себе си” заради Бога, заради своите ближни, заради своите деца. Както често се случва, нашите деца също стават житейски кръст. Понякога ние роптаем, но забравяме за това, че тази вреда, която е нанесена на душата на детето, често бива наша вреда, защото подобното произвежда подобно. И ако детето не ни устройва, не ни устройват неговите нравствени качества, ние трябва да виним само самите себе си.
И затова понякога нашите деца стават също наш житейски кръст. И ние не трябва да роптаем, ние трябва да се отречем от себе си, да вземем този кръст и да носим през целия си живот. Ако много хора в нашето общество биха разбрали това, ако много хора именно така биха устроили своя живот, в частност семейния живот, тогава нашият живот би бил съвършено друг. Ние бихме могли да постигнем много, а всичко останало би ни се приложило. Но докато ние сме много далеч от това. И върху нас, християните, лежи особена отговорност, защото ние трябва да бъдем за пример, солта на земята. Да ни помага в това Милостивият Господ. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев