В подземието на базиликата „Св. София" е разкрита част от източния некропол на древна Сердика, както и следи от три раннохристиянски църкви.
Докато се движим забързано по жълтите паветата на София, рядко се замисляме, че под краката ни, само на няколко метра под централните столични булеварди и площади, съществува един друг, непознат град, потънал в мрак и забвение, безразличен към човешката суета и страстите, които бушуват на повърхността. Това е древна Сердика - един от най-значимите градове в пределите на Римската империя. Император Константин Велики често възкликвал „Сердика е моят Рим" и дори се колебаел дали да не го превърне в столица на обширните си владения.
http://www.bgmaps.com/link/27710ea5d9ebfc2e87ba764479fde261
Базиликата „Св. София", дала името на днешната ни столица, е един от емблематичните ни културно-исторически паметници.Основан в средата на І век, градът преживява своя възход при управлението на Константин Велики през ІV век, но и своята разруха и падение в един по-късен период. За превратната му история свидетелстват останки от жилищни и административни сгради, от широки площади и раннохристиянски църкви. Някои от тях са експонирани в централната част на София и не спират да будят удивлението на многобройните гости на столицата. В подземието на базиликата „Св. София" пък е разкрит и част от източния некропол на древна Сердика. Находките са консервирани и обособени в подземен музей, който това лято се превърна в една от най-посещаваните забележителности на столицата.
Подземният музей, открит през тази пролет, се превърна в търсена туристическа атракция сред многобройните гости на София. Музеят се разстила на 600 кв. м и е на три нива в зависимост от датировката на разкритите обекти. Входът му е от самата базилика. Стълби от армирано стъкло отвеждат в този своебразен град на мъртвите, където цари тишина и безвремие. Тук вечността се спотайва зад всеки зид, наднича зад гробници и някогашни абсиди и навява мисли за неумолимия ход на времето и краткотрайността на човешкия живот. Експонираните до момента гробищни съоръжения, около петдесет на брой, датират от ІІІ до V век и са различни по тип и градеж. Докато се разхождаме край каменните саркофази, зиданите гробници с покритие от каменни плочи или тези с полуцилиндричен свод, придобиваме, макар и бегла представа за погребалните ритуали и вярванията на нашите предци.
Кои са били погребвани тук?
Предимно богати хора, със съответната икономическа, финансова и политико-религиозна сила - обяснява археологът Юниан Мешеков от Музея за история на София. - Самите съоръжения говорят, че са стрували много пари и не всеки е можел да си ги позволи. Става дума най-вече за големите фамилни гробници с полуцилиндрично засводяване. За разлика от езическата епоха, когато до покойниците се поставяли гробни дарове, в християнската епоха ритуалът забранява тази практика, като покойникът се погребва предимно с личните вещи, в някои случаи златоткани. Намирали сме следи от златни нишки, от лични вещи като накити, пръстени, гривни и дори монети.
Холограмните изображения на открити в района находки са приятна изненада за посетителите. Приятна изненада са холограмите на откритите три златни пръстена от една по-късна епоха - XII-XIV век, използвани за поставяне на печати с червен восък върху важни документи. Заедно с тях са представени и холограмите на откритите в некропола мощехранителници. Виждате ли тази дупка горе? Това е набег на иманяри! Почти всички гробници са били ограбени още в древността - обяснява Юниан Мешеков. Намерените останки от раннохристиянска църква-мартирион с великолепна подова мозайка, потвърждават предположението на археолозите, че тук са съхранявани мощи на светец. Това обяснява и желанието на по-заможните и силните на деня да бъдат погребвани именно в тази част на некропола.
Фрагмент от подова мозайка на третата църква от началото на V век. В подземния музей на днешната базилика „Св. София" могат да се разгледат руините от три раннохристиянски църкви. Най-старата е от началото на ІV век. По това време християнството вече се приема като абсолютно официална религия в рамките на Римската империя - казва Юниан Мешеков. Втората църква представлява трикорабна базилика и датира от по-късен етап - края на ІV век. От нея са съхранени малка част от зидовете и ъглови части от два от корабите. Храмът обаче е бил разрушен от поредното варварско нашествие в тази част на Балканите. Третата църква е от началото на V век. Била е застлана цялата с многоцветна подова мозайка, изпълнена с геометрични и растителни мотиви. Вероятно обаче храмът е бил унищожен при голямото хунско нашествие в средата на V век. Предполага се, че настоящата трикорабна базилика „Св. София", която е дала името на днешната ни столица, е изградена в края на V, началото на VІ век.
С малки изключения, засега могат да се разгледат само макети на откритите мозайки, които в момента се реставрират. Една от най-интересните находки се намира на двадесетина метра северозападно от днешния храм „Св. София". Тук археолозите попадат на гробница с изящни пъстри стенописи с кръстове и розети. Това е единственото в рамките на България гробно съоръжение от раннохристиянския период, на което е упоменато името на покойника - твърди Юниан Мешеков. Надпис на латински, който означава „Хонорий, раб Божий" свидетелства за името на човека, положен в нея. Вероятно става дума за висш духовник на Сердика, живял през V век.
Подземният музей тепърва ще се разширява и оборудва с допълнителни атракции. В момента на разположение на посетителите са мултимедийните екрани, по които текат кратки филмчета за историята на града и информационните табла. С малки изключения, засега могат да се разгледат само макети на откритите мозайки, които в момента се реставрират. В скоро време обаче подът на хилядолетните църкви ще грейне с възстановените си многоцветни геометрични фигури, по които някога са стъпвали нашите предци.
http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Economy/Tourism/Pages/Katakombi_190913.aspx