Да говориш добро е като сребро; да мълчи устата – това пък е злато!
Когато мълча, успявам накрая, а когато бърборя, после се кая!
Отде иде всяка беда и тревога? – оттам, че забравяме Бога.
Теорията е царска дама в палата, а практиката – да срещнеш мечка в гората.
Както живял, така и умрял.
От Бога помощ умолявал и ... цял ден се излежавал.
Смъртта не е зад седем планини, а се е качила на плещите ни.
Лицемерието е по-лошо от неверието.
Не слушай – кой, какво, кога ... че виж, сложили ти рога.
Търпял Моисей, търпял Илия, ще търпя и аз със тия!
Не е беда маната по нивята; да няма нивя – там е бедата.
Бъркали, бъркали каша, - а то виж, тя била наша.
Гдето е просто1 – ангели доста; в мъдростта2 голяма - ангели няма.
Който ни укорява – той ни дарява; кой хвала ни подаде – той пък ни краде.
Домът на душата е търпението, а храна – смирението... Ако в дома няма храна, човек излиза вънка – изкушение! – Това и значи: излезе от търпение!
Кой на другите отстъпва, жъне по-богата жътва.
Да обичаш – това е прекрасно, а грях е – да си привързан страстно.
Ако скръб те сполети, Евангелието чети!
От Изповед душата излиза свята.
Бъди железен – това е търпението; бъди от злато – ето ти смирението!
1. Простота - "Простодушен е този, чиято душа се намира в своята естествена чистота, както е била създадена и който искрено се отнася към всички" (Св. Йоан Лествичник)
2. Тук под мъдрост Св. Амвросий има предвид плътското мъдруване - виж (Римляни 8:5-10) и (2Коринтяни 1:12)