Едно най-големите блага и таланти за нас, братя и сестри, е здравето. И когато с него нещо се случи, то се поразклати и топи, тогава душата ни изпада в смут и безпокойство. Защото за нас това означава провал на някакъв житейски ритъм, житейски проблеми, невъзможност за по-нататъшно съществуване. Като правило, хората, които Господ е посетил чрез болест, най-напред тичат при лекарите. Там, болните разказват за своите недъзи и в отговор получават съвети, рецепти, понякога даже препоръки да сменят климата, за да премине тази болест.
Но понякога всички усилия на лекарите не довеждат до нищо. Те са принудени да констатират факта, че науката и медицината с нищо не могат да им помогнат. Лекарят си тръгва натъжен от болничния одър. И ето на този етап, вече напълно загубил надежда за оздравяване, човек си спомня за Бога, за Лекаря на душите и телата, който е на Небесата. Спомня си, че съществува Този, Който не гледа на лице човека, не иска заплащане за това, че му подава здраве и сила да живее, но Който иска човек да Го помни, да живее според Неговите заповеди. И не защото това е нужно на самия Бог, Той и така е блажен Сам в Себе Си, но защото това е необходимо на нас. В това е смисълът на нашето битие, това е нашето добро и полза.
Днешното евангелие разказва за жена, която дванадесет години страдала от тежък недъг, страшната болест на кръвотечението. Тя изхарчила по лекари цялото си състояние, но никой от тях не могъл да й помогне. В душата на тази жена имало едно качество - вярата в Бога. Когато тя видяла Христос, който идвал в обкръжението на огромна тълпа и проповядвал, тя тайно се доближила до Спасителя. Защо? За да не види никой нейните молитви. Тя се доближила и счела за себе си, че е достатъчно само да се докосне до крайчеца на одеждата на Христос. И ето Господ, чувайки нейната просба, дълбоката и силна молба към Небето, й подава здраве. Кръвотечението спира. А Господ, желаейки, този пример за съвършена вяра да стане назидателен за другите хора, за всички нас, които на този ден четат или слушат Светото Евангелие, казва: „Кой се допря до Мене?”
След тези думи възниква недоумение и даже някаква насмешка, а един от апостолите казва Господ да види какво множество народ Го е обкръжило. И апостол Петър продължава в удивление: „Господи, виж, народът от всички страни Те притиска, а Ти ти питаш: „Кой се докосна до Мене?” На което Спасителят отговорил: „Допря се до Мене някой, понеже почувствах силата, излизаща от Мене”.
Ето и обяснението - до Господа в тълпата волю-неволю се докоснали мнозина, но от такива съприкосновения не излизала сила от Господа. Останалите хора нямали такава вяра, каквато имала кръвотечивата жена. Тази жена, виждайки, че не може да се скрие, си признала всичко. И за всички наоколо станал явен този духовен подвиг, който тази жена извършила. И Господ произнася: „Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси”.
Ето още един случай от църковната история, подтвърждаващ силата на вярата в Бога. Един човек довел своята жена в манастира, в който се подвизавал свети Йоан Златоуст. Довел я болна от един от тежките женски недъзи. Оставил я пред вратите на мъжкия манастир, а сам влязъл вътре и се обърнал с гореща просба към свети Йоан Златоуст, за да се помоли той и, по неговите молитви, Господ да изцели болната му жена. На което свети Йоан Златоуст отговорил, че това изцеление ще стане, ако тя престане да бъде дръзка и свадлива, ако тя започне да се моли и да подава милостиня, ако се съхрани в чистота и въздържание в празничните дни и през светите пости.
Мъжът се върнал при съпругата си пред вратите на манастира и й предал думите на свети Йоан Златоуст. И тя възкликнала, че обещава, до най-последния си час, да спазва наставленията на свети Йоан Златоуст. Мъжът се връща пак при светителя, желааейки да предаде тези думи. Той го посреща с думите: „Иди при жена си, тя вече се е изцелила”. Излизайки навън, мъжът намира жената абсолютно здрава. Този недъг бил следствие от пороците и недостатъците на вътрешния духовен живот на тази жена, за които Господ я наказал. И веднъж изцелила се духовно, нямало никакви препятствия за изцелението и на телесните й болести.
Църквата винаги изповядва тази истина, че болестта на тялото е свързана с болестта на душата. А душевната болест – това са нашите грехове. И когато човек обещава с твърдост и искреност да остави порочния живот, Господ му подава телесно здраве. Днес, братя и сестри, ние можем да извлечем за себе си урок от евангелското повествование. Че ако човек се лиши от богатство, от цялото си състояние, тогава той нищо не е загубил. Даже ако е загубил здравето си, далеч не е загубил всичко. Но ако той е загубил вяра в Бога, тогава е загубил вече абсолютно всичко, защото без вяра той вече по-нататък не може да живее и да измоли за себе си опрощение на греховете и изцеление от своите болести. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев