В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ако внимателно сте слушали днешното Евангелие (Евангелие от Лука 16:19-31), тогава помните, че притчата Христова завършва с думите: „И да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят”. Господ изобразява страданието на душата, тръгнала си от живота, страданието и мъките на човека, който накрая разбрал, къде би трябвало да отдава силите си, как би трябвало да живее. И ето, измъчвайки се, плачейки за тези близки, които останали, той мисли: „Може би някакси ще съумея да ги предупредя”. И той моли да оживее умрял, да им се яви и да ги предупреди за това, че не трябва да изразходват скъпоценния живот напразно и за нищо. Но Господ отговорил, че те имат Свещеното Писание и това им е напълно достатъчно, за да знаят как да живеят тук на земята. А този казва: „Не, това им е малко, може би, ако някой възкръсне от мъртвите и им се яви, тогава ще повярват”. И отговаря на тази душа Словото: „Не, ако те не слушат Свещеното Писание, то, даже и да възкръсне някой от мъртвите, няма да повярват”.
Вижте, какви сурови думи и някакси е странно: нима хората няма да бъдат хората докоснати от такова необичайно явление, явяването на мъртвец? А между другото, животът ни показва, че най-големите знамения, най-удивителните чудеса никога не могли да разколебаят сърцето, което се е ожесточило, което се затворило в себе си, което се е отказало от вярата, не е пожелало да вярва. Аз самият прекрасно зная много случаи в живота, когато хората са имали такива знамения, когато Господ хлопал по тях, а те не само не Му отворили на това хлопане, но се постарали още по-плътно да затворят своите врати. И тук ние се запитваме: „Как може да стане това, откъде се ражда това неверие, това нежелание да чуем Божия глас?”
За нас този въпрос не е напразен, защото много наши близки и въобще заобикалящи ни хора живеят в такова състояние. И затова ние не можем да не се замислим над това, откъде идва това зло. Преди всичко ние, разбира се, знаем, че хората не искат да се замислят, защото не искат да живеят отговорно, не искат да живеят така, както им повелява съвестта. Затова те и затварят вратите на сърцето си за вярата и за нейните изисквания. Защото да живееш пред лицето Христово, да живеещ пред лицето на вярата - това не значи да ядеш, да пиеш, да спиш, да ставаш, да работиш - това значи винаги и непрестанно да се намираш в служениe Нему. И ето, не желаейки да приемат тази отговорност, не желаейки да приемат избора между доброто и злото, някои хора пренебрегват Божия глас и този призив. Други се стараят да успокоят себе си с това, че нито Господ, нито духовните сили са видими за нас, че не се откриват пред нашите земни очи. Те казват, че са привикнали да виждат само това, което виждат нашите очи, и са привикнали да вярват само на това, което усещат нашите ръце.
Но всъщност далеч не всичко в света може да се попипа с ръце. Обратното, най-голямото, най-скъпоценното, както вие знаете, не може нито да се види с очи, нито с ръце да се опипа. Доброто сърце, праведната мисъл, човешките чувства – всичко това не може нито да се види, нито да се пипне, нито да се измери.
Но за делата Господни ние с вас винаги имаме свидетелства в заобикалящия ни свят. Както казва псалмопевецът: „Небесата проповядват славата на Бога и за делата на ръцете Му възвестява твърдта”. Eто сутринта слънцето се издигна. Какво би било, ако слънцето бе по-близо до нашата земя? То би изгорило всичко. И никаква трева, и никакво живо същество не биха могли да живеят на земята. А какво би било, ако слънцето беше далеч от нас? Цялата земя би била покрита с хладни голи скали и на нея би било невъзможно да се живее. А какво би било, ако земята се върти, не както сега? Ако нощта би продължавала твърде дълго и денят би бил по-дълъг? Това също би било голямо бедствие за земята и животът на нея би могла да се развива с голям труд.
Кой е устроил това така, че именно на нас е било дадено всичко необходимо за живот, за да не ни изгори слънцето и да не ни лиши от своите лъчи, за да имаме и ден, и нощ, и храна за себе си? Кой ни е дал очи, за да видим светлината, и ръце, които да се подчиняват на нашия разум? Кой е дал криле на летящата птица? Кой е дал закони за звездата, която се движи в небесното пространство? Всичко в света свидетелства за Божията Сила и Слава.
И така, ако ние не виждаме Господа със своите земни очи, то ще видим Неговите дела. Но има и други очи – очите на вярата, очите на любовта. Всеки човек в молитва може да види Бога така ясно, както виждаме Божията светлина. Ако нас това не се получава, то е само поради закоравялостта и поради леността на нашата душа.
Но има още една причина за неверието. Тази причина се заключава в това, че хората не могат да отделят „вярата” от тези, които я изповядват. Те виждат злите, недостойни дела на вярващи хора и се отвращават. Виждат тяхната тъмнота, тяхната озлобеност, тяхното неумение да живеят сред хората и се отвращават от вярата. И това вече се отнася, скъпи мои, към нас. Ние се явяваме третата и най-важна, най-главната причина, която в укрепва в човешките сърца неверието, защото ние сме лоши представители Христови, ние сме лоши свидетели за Него. Често, често трябва да се запитаме: „Действително ли ние живеем така, както ни е заповядал Господ? Действително ли ние според Неговото слово се стараемся да правим на другите това, което искаме да правят на нас? Действително ли умеем да прощаваме на хората? Действително ли умеем да не осъждаме, а да съжаляваме грешниците? Действително ли умеем в да носим в сърцето си Христос, а не злоба, дребнавост и завист? Действително ли Христовата светлина просвещава нас и тези, около нас?” И когато се запитаме за това, с горчивина си отговаряме: „Не, само по име сме вярващи, а по делата си, по облика си, по душата си не приличаме на свидетели на Господа”.
И ето тук се оказва, че голяма вина лежи върху нас. И когато скърбим за нашите деца, внуци, братя, мъже, когато скърбим за нашите близки и далечни хора, които нямат тази изоблина светлина, да си спомним, че част от вината за това пада върху нас. И ако искаме Христовата светлина, просвещаваща и освещаваща всеки човек, който е открит към Него, да просвети и тези, които обичаме, в нас трябва да възсияят Неговия мир, радостта, доброто, мъжеството, дълготърпението, доброжелателността, смирението, неосъждането, благоговението и всичко това, което ни е заповядал Христос Господ. И тогава недъгът на неверието, който поразява хората, ще бъде посрещнат от наша страна със съпротива и борба. Ние няма да помагаме на този недъг, а ще воюваме против него и с това сами ще послужим на делото на нашия Господ, който призовава всеки да върви по Неговия път. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев