В името на Отца и Сина и Светия Дух! „И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето (Откр. 12:7-8). С такива думи тайновидецът св. Йоан Богослов описва световната катастрофа – въстанието на част от безплътните духове против своя Създател и Господ. Според църковното предание една трета от ангелите отпаднали в тъмнината и смъртната сянка (ср. Лк. 1:79), но сред останалите верни се намерил великият Архистратиг Михаил, който възгласил: „Кой е като Бога!” и низвергнал богохулниците на земята. И днес, празнувайки Събор на Архангел Михаил, ние си спомняме тези думи и отново и отново, ликувайки, възклицаваме: С нас е Бог!
Исторически този празник бил установен в началото на IV век на Поместния Лаодикийски Събор. Този Събор, със своето 35-то правило, осъдил и отхвърлил еретическото поклонение на ангелите като творци и управители на света и утвърдил православното им почитание. За ознаменуване тържеството на деветте ангелски чина бил избран деветия месец, а, тъй като в това време църковната година започвала от март, днес ние го отбелязваме през ноември. Осмият пък ден (по юлианския календар) ни напомня за бъдещия Събор на всички Безплътни Сили в деня на Страшния Съд Божи, който Светите Отци наричат „ден осми”. В този ден ще „дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си (Мат. 25:31).
Но този празник не само ни напомня за Страшния Съд Божи. Освен това, в този ден е полезно да се замислим за нашия ангел-пазител. Много често, ние възпоменаваме Пречистата Майка Божия, молим се на Неговите свети угодници, а верният наш страж и помощник, защитник и наставник оставаме сякаш без внимание. Нека отговорим честно: често ли заръчваме молебени или просто му четем молитва – не в състава на утренното или вечерното правила, а, както се казва, „от душа”.
И това не е съвсем правилно. Обърнете внимание, неслучайно Църквата предписва на Своите чада при подготовката за най-великото тайнство – Причастието с Тялото и Кръвта Господни да прочетем не само каноните на Господа Иисуса и Пресвета Богородица, но и на ангела-пазител.
И в това има дълбок духовен смисъл. Работата е в това, че всеки, даже святият човек може да каже за себе си: Господи, аз като човек съгреших, Ти пък като Бог щедър, помилвай ме, виждайки немощта на моята душа. От грехопадение не е застрахован никой и никога. Но другояче стоят нещата в ангелския свят.
Според учението на Църквата светите ангели дотолкова се утвърдили в доброто и любовта към Бога, че вече не могат да отпаднат от него. В църковната служба те се именуват „втори светлини”, защото чрез тях светлината на Христовата истина идва, без да се задържа, без да се губи, без да се смалява или изопачава. Именно, за да предпази църковните чада от неумерено почитание на небожителите е било дадено посоченото правило на Лаодикийския Събор. Но при това ангелите сияят само дотолкова, доколкото в тях е виден Творец на света, Който е истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света (Ин. 1:9).
И това е урок за нас. Ние сме призвани към ангелска святост, макар да не можем да я достигнем. Но тя е за нас образец на неувяхващата красота на Царството Божие. Гледайки на нея, ние можем да въздъхнем за своето несъвършенство, искрено вярвайки в това, че сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре (Пс. 50:19). Ние можем да се помолим на ангела-пазител за неговото ходатайство пред Праведния Съдия за опрощение на нашите грехове. Ние можем, подобно на великия Архистратиг, да въстанем срещу противоборстващите нам поднебесни духове на злобата (Еф. 6:12) и да възложим цялото си упование на Божията милост, да предадем себе си в ръцете на Христос нашия Бог, Комуто ведно с Отца и Светия Дух подобава слава и чест сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев