Пазете се от пристрастяване към богатството - говори днес на всички хора Христос - защото животът на човека не зависи от изобилието на неговото имение. Наблюдавайте се, за да не проникнат в сърцето ви принципите на този свят, за да не започнат да господстват в него. Щастието на човека не зависи от богатството. Душевният живот, вън от всякакво съмнение, не е свързан с богатството, защото потребностите на душата не могат да бъдат удовлетворени от нищо материално. Пък и животът на тялото не се заключава в това, да има материално изобилие. Може да се живее весело и леко, задоволявайки се с малко. Както казва Писанието, по-добре ястие от зеленчук, и с него свята любов, отколкото разкошен пир с ненавист (Притч. 15:17).
И от друга страна, както се казва, всичко лежи пред богаташа, но Бог не му дал здраве, и той не можел да се докосне до нищо. Може да имаш всички богатства на земята и да бъдеш най-нещастният човек на света. За да ни предпази от опасността на алчността, от която погива светът, Господ разказва притчата за живота и смъртта на един богат човек. И ни оставя сами да съдим, бил ли е този човек щастлив.
Неговото богатство се заключавало в изобилие от земни плодове. Той имал много земя, и неговата земя била плодородна, и той придобивал все повече и повече, докато не получил напълно небивала реколта. Той даже се смутил от такъв успех и животът му мигновено се лишил от покой и дневен, и нощен. „Какво да правя, - размишлявал той в себе си -няма къде да събера плодовете си”.
Господ на небесата вижда и знае всички наши намерения и сърдечни помисли, и ние сме отговорни за тях пред Господа. От това, което ние дълбоко размищляваме понякога в себе си, някакси правейки окончателен избор, може да се реши нашата крайна участ, земна и вечна. Така, по всяка вероятност, и станало с този богаташ: по неговото вътрешно състояние била определена от Господа неговата смъртна присъда.
Този човек, получил богата реколта, естествено, се канел да разшири своите зърнохранилища. И може би, мнозина ще попитат: а за какво става дума? Човекът нали получил добра реколта и трябвало да се погрижи за нея, за да не пропадне нищо.
И ние виждаме какви планове се раждат у този човек. „Ето какво ще направя, - казва той, - ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и ще събера там целия си хляб, и всичкото си благо, и ще живея в доволство и покой” . Той откровено се хвали, изпълнен със самодоволство, решително и безвъзвратно определя: ето това ще направя. А не помисля за това, което иска от него в такъв важен момент от живота Бог.
Неговото поведение е открито предизвикателство към всичко, на което учи словото Божие. Той върви по път, напълно противоположен на това, което ние знаем от Христовото учение. Неговото решение, затова, е напълно безумно. Безумие било от негова страна, казват светите отци, да наричаш земните плодове свои плодове, свои блага. Всичко, което ние имаме, ни е дадено в дълг. Но всичко това принадлежи на Господа Бога, а ние сме само ползватели на Божиите блага.
На богаташа и наум не му идвало при такъв излишък да сподели благата с тези, които които нямали нищо. Вместо да принесе благодарение на Бога за радостната възможност да дава на другите, та и другите заедно с него да се радват и да благодарят на Бога, той полага всички усилия, за да запази всичко за себе си.
Той се държи като крадец, откраднал от Бога. И иска да скрие краденото на надеждно място. Безумие било от негова страна увереността, че благата ще стигнат за много години, докато в един миг всичко можело да изгори до основи. Може би, от удара на мълния внезапна, неочаквана заплаха. А може би, от листните въшки, които незабележимо всичко ще изядат.
Аз познавах една бабичка, която по време на войната пазела в хамбара зад десет катинара „за черни дни” зърно, докато внуците й не си дояждали. А после накрая отворила и видяла, че вместо зърно останала гниещ боклук и в него гъмжало от червеи.
Помня също разказа на един благочестив човек. Той със сълзи на изумление и благодарност разказвал за това как буквално няколко дни преди революцията изгоряла голямата мелница на баща му. Отначало всички били в изпаднали в ужас, а после видели, че това спасило него и цялото му семейство от гибел, когато всички, имащи богатство, в това селище били разстреляни или изпратени на гибел в концлагер.
Уместно е да си припомним във връзка с това наставлението на светите отци, че когато при неочаквана загуба на земни богатства ние благодарим на Бога, Той ни вменява тази благодарност като доброволно раздаване на нашето богатство като милостиня.
Притчата за безумния богаташ ни напомня на какви несигурни основи стои този безумен свят, в който ние живеем, където всичко се определя от земния успех и цялата мъдрост на живота се заключава в това как да постигнеш този успех. За нас е разбираемо, че тази притча е за болшевиките, за новите руснаци, за днешна Америка, за американизацията и мамонизацията на целия днешен свят.
Безумният богаташ – това е съвременният преуспяващ в каквато и да е област човек. Той знае каква най-нова техника да употреби, как да обработи, как да подобри почвата, ако става дума конкретно за това дело, какви семена за избере за по-благоприятна реколта. И така във всички области на живота, във всяка сфера. Това е най-главното за човека. Човек на това се е научил, той постига успеха. И изглежда, цялото общество може да се научи на това.
Изглежда, няма предел на богатството на този човек и на това общество. То стои като безпощаден идол, ослепявайки ума и въображението с нови грандиозни проекти за преустройство на света. Америка сега, изглежда, достига успеха в най-висока степен. От време на време Господ поставя човека, народите пред крушение на всичко, докато не съкруши всичко, докато не ни спре съвсем и не ни напомни за главното - за нашата безсмъртна душа.
Най-голямото безумие на безумния богаташ било да каже на своята душа: „Душо, почивай, яж, пий, весели се” . Сякаш човек живее, за да яде! Ако той бе казал: „Тяло мое, попочивай, яж, пий, весели се, ще ти стигнат благата за много години”, в това би имало все пак някакъв смисъл. Но какво е за душата някакво количество зърно или злато? Нима може душата да се храни с подобна храна? Ако този човек би имал душа на свиня, тя би могла да се удовлетвори от това, за да яде и пие. Защото душата на човека може да се храни само с правда и добро, с дела на милосърдие, които тя извършва, с чистота, молитва, със словото Божие, с любов, с Бога.
Когато Господ казва: „Елате, яжте, това е Моето Тяло” и, когато Той казва: „Пийте от нея всички”, тогава душата заедно с тялото може да яде и пие, и да се весели в Господа за много години и на за вечни векове. А надеждите само на земно щастие са безумни. Идва ден, когато Бог нарича самия носител на тези надежди именно с такова име: „Безумнико, в тази нощ ще ти вземат душата, а това, което ти си събрал, кому ще остане?”
Превод: Прот. Йоан Карамихалев