В Евангелието Господ ни разказва притчата за неразумния богаташ, у когото се народила богата реколта. И ето той започнал да мисли какво да направи – реколтата е така огромна, че даже не се побира в предишните житници. Той решил да ги събори, да построи една голяма житница, да я напълни с богатството и да си каже: „Ето, душо, ти имаш много богатства за много години, яж, пий и се весели”. А Господ му казва: „Неразумни, в тази нощ ще ти вземат душата, с какво ще се явиш? На кого ще остане това богатство? С какво ще застанеш пред Бога?”
Богатството, за което говори Спасителят, е не толкова материално, става дума по-скоро за тази духовна смет, с която са запълнени нашите души.
Душата може да се сравни с бездънен кладенец, където долу има чиста, изворна, целебна вода. Но целият той е задръстен с боклуци, отпадъци, кал. Всичко това гние, отравя водата така, че тя не може да се ползва. Не можем да достигнем и до нея, защото кладенецът е затрупан от боклука на нашето самодоволство.
Всичко, което ни отделя от Господа – нашата гордост, раздразнителност, малодушие, маловерие – това е тази нечистота, която задръства чистия източник на живата вода, която Господ е вложил в душата на всеки човек.
Всеки човек пази в себе си образа Божи. Това е драгоценният, чист, благодатен източник, който трябва да принася радост на тези, които общуват с такъв човек. Но ние сме такива ограничени, самодоволни богаташи, които са богати само със своите недостатъци, а всички останали осъждаме. Ако ти носиш в себе си някаква тъма, тогава ти не ще виждаш светлината и в другите, а ще виждаш само тази тъма и ще считаш, че всички останали са същите като тебе. Това богатство прави човека нещастен, лишава го от радостта на живота и, най-страшното, лишава го от наследство в Царството Небесно. Това греховно богатство само отравя живота ни и на всички околни.
Празникът, който днес празнуваме, е напълно противоположен на тази притча. Притчата – това е предупреждение за всички нас, а Пречистата Дева, у която кладенецът на нейната душа никога с нищо не бил помътнен, напоява цялата вселена с чистота и милост, с благост. Нейните родители, светите праведни Иоаким и Анна, получили от Бога дар – своя младенец, и те възвръщат този дар на Бога, довеждат този удивителен младенец в храма, защото всичко е от Бога и ние трябва да го посвещаваме на Бога.
И ето станало тайнствено чудо, Божествената Отроковица – Пречистата Богородица тогава била на три годинки – сама се изкачила по стъпалата на Храма, преминала през целия Храм и влязла в Светая Святих – така ни предава Преданието.
Може би, това било алегория, защото трудно е да си представим, че в този Йерусалим, който бил пълен с фанатични хора, иудеите могли да допуснат някой да влезе в Светая Святих. Там могъл да влиза само един архиерей и то един път в годината. Нещо тайнствено е станало, може би, ангели Божии закрили Пречистата Отроковица от взора на тези фанатични иудеи. Може би, се има предвид, че входът в Светая Святих – това е движението на нейната душа към Бога, сякаш влизането на Пречистата в тайнствения Божествен живот, към който тя винаги се стремила.
Богородица е подобна на нас по природа, тя е дъщеря на обикновени родители, праведни, но обикновени. И тя, подобна по природа на нас, възвежда човешкото естество в дълбините на Богообщението. Празникът Въведение Богородично е и начало на нашето спасение.
От днешния ден, – а църковният ден започва от вечерта, – вече се пеят рождественските ирмоси „Христос раждается…”, защото с това започва началото на нашето спасение. И ето този празник ни призовава в тази степен, която е дадена на всеки от нас, да се стремим към чистота на душата, към Богообщение, да принасяме тази радост, която ни дава Божията благодат. Тя се съобщава на човека, който я търси и се труди над това да очисти своята душа – този кладенец – от нечистотата.
Да даде Бог, този празник да просияе и в нашите души, да даде Бог и ние със силата Божия, по молитвите на Божията Майка, да се очистим, да се просветлим, за да посрещнем достойно светозарния празник Рождество Христово. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев