Днес, братя и сестри, Православната Църква прославя свети благоверен княз Александър Невски. Празникът на св. Александър Невски ни дава основание още и още веднъж да си спомним за този велик светец на Руската земя, който в своята личност съединил множество добродетели. Княз Александър е известен като водещ политически деец на Светата Рус, човек с огромен военен и дипломатически талант.
Ако Великият благоверен княз бе влязъл в историята само с тази страна на своето служение, той не би бил почитан като светец на нашата земя. Безспорно, той доказал, че както с мъдрост, така и с талант, с умение на пълководец трябва да се защитава Отечеството от врагове. Бидейки съвсем млад човек, Александър Невски разгромил и шведи, и ливонци.
Възниква най-главният въпрос: защо му се молим като на светец? Защо споменът за него се пази не само сред политиците, сред изучаващите историята на страната, не само сред военачалниците, изучаващи в академиите таланта на пълководеца Александър Невски? Защо народът помни Александър Невски? Отговорът на въпроса е в Евангелското четиво, което е определено да се чете на празника на свети благоверен княз Александър. Църквата предлага именно този неголям отрязък от Евангелието на нашето внимание и посочва най-главното, което притежавал светият княз, и заради което станал свят. Думите от Евангелието са удивителни: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце” (Мат. 11:28-29). Така говори Бог на хората. Той говори за Себе Си не като страшен пълководец, не като мъдър управник, изпълнен с абсолютна сила. Той говори за Себе Си, че е кротък и смирен по сърце. Бог е кротък. Най-великата сила има за своя най-важна характеристика кротостта и смирението. Светият благоверен княз станал светец, защото той бил кротък и смирен по сърце.
Кротостта – това е способността да постесниш своето собствено „аз”. Защитавайки своя егоизъм, ние сме готови на много - на война, на проливане на кръв. Александър Невски не бил такъв. Възпитан в православната вяра от детство, попил в себе си идеалите на Светата Рус, той бил кротък княз, отстъпил своето сърце на Бога, той по Закона Божи сверявал своите мисли, постъпки и дела. Пред Бога отчитал той своите мисли и чувства. Ако ти се поставяш под Божия съд – няма да използваш атрибутите на властта, за да доказваш своята значимост, не ще се опираш на човеческите представи за властта, свързани с лъжовното разбиране за величието и силата.
Кротостта и смирението не попречили на светия благоверен княз да отстоява Рус в Златната Орда със силата на своя ума и да защитава Рус на Чудското езеро и на бреговете на Нева с меч в ръце. Това означава, че смирението не е синоним на слабост и страхливост. Смирението – това е израз на това, което ти си всъщност. Това е смирение пред Бога, но не смирение пред враговете. Под християнско смирение се разбира съзнанието за собствения грях, а не насмешка над греховете на другите хора. Това е способност да отстъпиш централното място в живота на Бога.
Празничното евангелие помага да разберем тайната на щастливия живот на човека. В думите „И ще намерите покой за душите си” (Мат. 11:28-29) Господ свързва кротостта и смирението с вътрешния покой. Покоят е синоним на човешкото благополучие. Можеш да бъдеш богат, знатен, да притежаваш власт, можеш да бъдеш йерарх, свещеник, министър, но ако нямаш вътрешен покой, тогава нямаш и благополучие. Съвременният живот ни показва удивителни примери за това как хората, достигащи висота в политическия живот, ставащи много богати, свръхбогати, не могат да намерят този покой. Защо? Понеже ние живеем в свят, където пребивава грехът, и в човешките сърца възникват различни чувства по отношение на другите хора.
Ако погледнем на обикновен човешки конфликт - понякога става така, че някой ни е обидил, говорил е лошо за нас, изразил несъгласие с нас, даже е започнал да води против нас някаква борба – какво обикновено правим? Ние концентрираме своите сили, за да нанесем удар на такъв човек, за да отслабим възможните опасни, по отношение на нас, действия. Ние размишляваме, губейки всякакъв покой, опитваме се да търсим съюзници; понякога публично, а в наше време и чрез средствата за масова информация озвучаваме нашата позиция, се включваме в спор, в конфликт.
Не трябва да правим всичко това, ако искаме да бъдем щастливи. Ако искаме да имаме покой, трябва да се научим да предаваме нашите противници и врагове на Божия съд. Ако ние чувстваме своята правота, първото, което трябва да ни е присъщо в опасната житейска ситуация е убеждението в това, че само Бог е истинският съдия. Той прозира в дълбините на човешкия дух, и ако един или друг човек действително става наш враг, а ние не желаем това и не даваме поводи, трябва крепко да се молим за този човек и да просим да се произнесе Божият съд, а не човешки съд. Божия съд настига хората, извършващи зли действия, така бързо, че ние не можем и да си представим.
Кротостта и смирението са най-великата сила, която помага не само светът да се управлява по Божия закон, но и помага на човека да намери покой, а заедно с покоя - и здраве. От какво днес повече от всякога боледуват хората? От стресове, от нервно пренапрежение. Ако погледнем причината за тези стресове – при никакъв психотерапевт не е нужно до се ходи – източникът на всичко това е в човешкия грях, защото без греха не би имало и болести. Съвременният свят, днешното човешко общество ясно ни показва тази връзка - между болестта, неблагополучието и греха.
Светият благоверен княз ни е показал удивителен пример на святост в осъществяване държавното и воинското служение. Свети княз Александър Невски от дълбините на вековете се взира днес в нас от иконите със своя кротък лик и сякаш се стреми да ни покаже как трябва да живеем. Ние идваме в храма, посветен на него, докосваме се до неговата икона, чувстваме помощта, излизаща от угодника. Нека повярваме и на този начин на живот, който той водил, побеждавайки враговете, усмирявайки гордите и завистниците, станал чрез своята кротост и смирение велик духовен лидер на нашия народ, и не само за поколенията от вече отдалечения от нас XIII век, но и за поколенията на XXI век.
Църквата е община, която изцелява хората. Светите угодници са пример за духовно здраве, което се придобива с победата на човека над неговия собствен размирен дух. Да ни помага Господ, взирайки се на кротките ликове на Божиите угодници, да осъзнаем великата и вечна правда: Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си” (Мат. 11:29). Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев