Днес Евангелието ни възвести за това как Иисус Христос, Спасителят на света, дарувал зрение на слепеца Вартимей, седящ край пътя към Йерихон. Презрял тълпата, която препятствала да се приближи към Иисус Христос, нещастният, смъкнал връхните си дрехи, пристъпил към Господа. В отговор на въпроса: „Какво искаш?", казал: „Искам да прогледам". И по своята вяра приел този дар, видял чувствената светлина.
Евангелското повествование свидетелства за това, че нашият Господ е наистина Светлината на света, Господ просвещава всеки човек, идещ на света. За Него няма нищо невъзможно. Ако за Него е възможно да възвърне зрението на ослепелия, да му да му дарува възприятие на светлината с чувствените очи, още повече, по нашето желание и вяра, Господ ще даде прозрение на сърдечните ни очи. Евангелското повествование, както мнозина свети отци са отбелязвали, говори за вътрешния съкровен живот на християнина. Понеже всеки от нас е подобен на сакат човек, нещастен, беден; греховете са много, като рани наследствени, придобити, уязвяват нашата душа, така че тя, омотана от страсти, се уподобява на евангелския слепец, загубил способността да вижда, да различава духовните предмети, намиращи се в тъмнина и смъртна сянка.
Този слепец седял край пътя, просейки милостиня. Така и всеки човек, дошъл до познание на своята греховна нечистота, трябва да се смирява, да осъзнава себе си не като властелин, не като господар, но като роб, но болен, да осъзнава себе си като нуждаещ се от милост и, преди всичко, от Божията милост. Седял този слепец не у дома си, очаквайки, кога при него ще дойдат благотворители, но седял край пътя, там, където минавали пътници. Така всеки грешник, всеки човек, познал своите грехове, трябва да излезе на пътя, на пътя, който води към вечния живот. Иносказателно Сам Иисус Христос нарича Себе си Път. Слепецът седи край пътя, но не върви по него. Това значи, че всеки, който повярва и поиска да се заеме с изпълнение на Евангелския закон, скоро ще се убеди в неспособността да изпълни неговите изисквания, ще се убеди в своята немощ и как би седял в безсилие край пътя. То ест, ще намери, че ни една заповед той не е изпълнил както трябва. Но винаги ще укорява себе си и ще се съкрушава, и ще има твърде скромно мнение за себе си и за своите способности. Ще се кае за своята невярност към Закона Божи. Обаче ще седи край пътя. Няма да направи така, както правят малодушните, маловерните, срещайки трудности по пътя към Бога, напълно се отдръпват от Църквата и отново се завръщат в тъмнината на своя безбожен живот. Не, обичащият Господа, чакащия да получи от Него изцеление, ще седи край пътя, ще изучава Закона Господен, ще обновява в душата си споменът за заповедите, ще се опитвт, доколкото има у него сили, да изпълнява заповедите. И, дори да не преуспява, дори да не се придвижва по този път, ще се намира около него, т. е. винаги ще се моли, ще се кае, ще се съкрушава, винаги ще жадува правдата, ще се стреми да изпълнява волята Божия. Ще седи край пътя и този, който, макар да се осъзнавал като грешник, бил връхлитан от страсти, все пак ще се моли, ще проси Бога, ще отправя към Него гласа на своята душа. Когато в нашата душа замлъкне молитвата, когато се предаваме на мрачните си мисли, когато се предаваме в плен на помислите, ето тогава душата се обзема от тъмнината. Но, ако, въпреки нашата немощ, продължаваме да хлопаме по вратите на Божието милосърдие, търсим Господа, скрит от тъмнината, която обвива нашето съзнание, ето тогава Господ ще ни яви същата милост, както и на Вартимей, йерихонския слепец.
”Искам да прогледам, Господи” - говори слепецът. То ест, сякаш казва: „Тъмнината ми затуля очите, виждам навътре в себе си и виждам вечната нощ на греха. Ти единствен, Господи, можеш да ми възвърнеш зрението, да просветиш моите очи, та да позная самия себе си, да видя своята нищета, своята немощ, своето нищожество. Искам да прогледам, не искам повече да седя в тъмнината на гордостта, тщеславието, похотта и злобата, искам ясно да виждам, да разсъждавам, искам да вярвам в Твоята любов и сам искам да изпълнявам заповедта за любовта. Помилуй ме, Боже, очисти ме, изцели ме, върни ми зрението”. И Господ му отговаря: „Твоята вяра те спаси, иди си с мир”. И действително, трябва да вярваме по време на молитва във всемогъществото на Създателя, трябва да се учим да изпълняваме Господнята заповед: „Кога стоите на молитва, вярвайте, че ще получите исканото от вас”. У когото недостига мъдрост, да проси с вяра и никак не да не се съмнява. Защото който се съмнява, който има раздвоени мисли, който се раздвоява, да не мисли, че ще получи нещо от Господа. Ние оскърбяваме Божието Всемогъщество и Благост, ако се молим за опрощение на греховете и желаем да се изправим, а не вярваме, съмняваме се, казваме: „Ще ни прости ли Господ?” Не благоволи душата към молитвата на такъв маловерец, но благоволи само към този, който се моли: „Господи, аз, може би, съм по-грешен от всички на земята, но несъмнено и твърдо вярвам, че Ти, по преизобилната Своя Благост, ще ми простиш всички мои грехове, ще очистиш, помилваш и ще ме спасиш. Вярвам в това от цялата си душа, с всичките си помисли. Слава на Тебе!”. Ето тази вяра не посрамя, тази вяра дава проглеждане на сърдечните очи.
Изцеленият слепец, казано е, последвал Иисус Христос, тръгнал след Него, по пътя Господен. Това значи, че човек само посредством покайна молитва може да се сподоби с милост от Бога, за да получи свобода от страстите. А свободата от страстите ни се дарува, за да следваме по по-удобен начин Христос, да изпълняваме вече заповедите Му не как да е и отчасти, а в цялата пълнота. Така че човек, очистен от греха и от страстите, започва къде по-добре да разбира Божията воля, става способен да я изпълнява не в отделна част, а всецяло, колкото му дава Бог сили. Очевидно е, че такова следване на Иисус Христос прави човека духовно зрящ. И, както прогледналият се възрадвал, като видял чувствената светлина, многообразието от цветове и краски на този видим свят, така и човек, посредством постоянна молитва, покаяние, намерил милост от Господа, с неизказана от никой съкровена радост се радва в тайната на своето сърце, чувствайки се вече разбиращ и способен да изпълнява и върши волята Божия. В което и се заключава нравственият смисъл на живота на всеки от нас.
Да ни помага Господ, по нашата вяра и покаяние, по излишъка на Благостта, да получим всички тези блага, които е получил йерихонският слепец. Прозрели духовно, неотклонно да следваме Спасителя, явявайки и в голямото, и в малкото верността към Неговия закон.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев