Ние празнуваме днес паметта на един от най-великите светители на Църквата Христова – светият наш отец Николай, Архиепископ Мирликийски, Чудотворец, когото, както никой друг, високо и свято почитали във всички времена всички народи по земята– и не само християни, но и мюсюлмани, и даже мнозина езичници.
„Аз виждам, братя, ново слънце, въздигащо се над земята и донасящо сладостно утешение на скърбящите и страдащите, – така възкликнал посвещаващият го в сан презвитер Патарски епископ – щастливо е това паство, което ще го има за свой ръководител: той ще го укрепи във вярата в Господа, той ще го настави в добродетелния и благочестив живот, той ще бъде усърден помощник за всички бедстващи”.
Целият живот на св. Николай бил блестящо изпълнение на тези пророчески думи на прозорливия епископ. Св. Николай от самата си младост целият горял от пламенна вяра в Бога, бидейки строг и непреклонен ревнител на чистотата на Православието; той водел най-суров подвижнически живот в непрестанни бдения, пости и молитви; забравяйки себе си, той самоотвержено помагал на бедните, утешавал страдащите, защитавал несправедливо обидените, осъдените и обезправените, укрепвал и наставлявал колебаещите се във вярата и малодушните – той никога не преставал да върши всевъзможни дела на християнска любов и милосърдие по отношение на всички хора.
Той в пълния смисъл на думата бил „Правило на вярата” и „образец на кротостта”, както го именува св. Църква в своите песнопения, а затова няма друг такъв Божи угодник, когото всички така да почитат, прославят и величаят като светителя Христов Николай. Неговата святост и приживе, и след блажената му кончина е засвидетелствана с многочислени чудеса. Няма друг такъв Божи угодник, от когото да се източва такова „неизчерпаемо море от чудеса” както от свети Николай.
Но го почитат не само християни, а даже мохамедани и езичници като велик чудотворец и бърз помощник на хората в застигналите ги беди и напасти. Който е живял в свое време на бреговете на Черно море, навярно, неведнъж е виждал икона на свети Николай на турските платноходни кораби, защото и у турците-мюсюлмани била голяма вярата, че св. Николай особено помага на плаващите по море и спасява от потъване по време на буря. Може да се види икона на св. Николай и в примитивните жилища на езичници, които наричали св. Николай „добрият старец” и вярвали в неговата чудесна помощ при болести и разни нещастия, когато с обикновени човешки средства вече нищо не можело да се направи.
Да не говорим за това, че на нашите морски съдове, както и у нашите братя по вяра, непременно имало икона на св. Николай, винаги считан за особен покровител на мореплавателите. Огромно количество храмове били посветени на светителя Христов Николай и много били неговите свети икони, прославили се с чудотворства.
Уви! В последно време са престанали да почитат по подобаващ начин великия светител Христов Николай, мислещите себе си за напредничави, хора на Запад; от светлата памет на великия Божи угодник те направили за себе си недостойно развлечение. Устройват в нощта срещу неговия празник така наречени „весели николаевски вечери” с танци и кощунствени забави, представяйки на тях славния светител в някакъв смехотворен вид редом с духа на злото, поставяйки по витрините на магазините, във вестниците и списанията изображения и обявления, оскърбяващи религиозното чувство на почитателите на великия светец; забърквайки неговото име в неуместни шеги и даже своите деца са приучили лекомислено и несериозно да се отнасят към паметта на великия светител, изобразявайки го във вид на смешен червенобуз дядка със сива брада, който с камбанки и разви шегички, и остроумия приканва в магазина купувачите на празнични подаръци.
Недостойно е всичко това! Срам и позор за съвременното човечество, което, като високоумничи и гръмко крещи за своите „културни постижения”, не умее достойно да почита такива несъизмерими с пошлата съвременност великани на духа, какъвто бил свети Николай, и всичко истинско-велико и свято обръща в шега и забавление.
Съвсем друго е отношението към великия Христов светител, ако ние не подражаваме на Запада, у нас, православните християни. За нас днешният празник по никакъв начин не може да послужи като повод за някакви забави и развлечения, още повече, че сам свети Николай още от младост бил дълбоко чужд на всякакви светски забави и увеселения, затова някакси е съвсем нелепо с неговото име да се свързват забави и увеселения. Неговото свето име, бидейки ярък светилник на християнските добродетели, ни напомня само за едно, само едно ни внушава: благоговейно и трепетно да се прекланяме пред неговата свещена памет и ревностно да му подражаваме в неговия свят живот и християнски добродетели.
Свети Николай дава още един важен урок на нашето богоотстъпническо време: да не бъдем безучастно-равнодушни, когато в наше присъствие нечестивци и безбожници хулят светата вяра и Църквата, поругават Най-святото Име Христово и се глумят въобще над светините. Свети Николай, бидейки на първия Вселенски събор, не могъл да издържи богохулството на еретика – Арий, унижаващ Божественото достойнство на Божия Син и в порив на огнена ревност му ударил плесница. Това предизвикало голямо смущение сред участниците на събора и те искали за такава постъпка да лишат светителя от неговия сан. Но в същата нощ те били вразумени от дивно видение: Господ Иисус Христос подавал на светителя Николай светото Евангелие, а Божията Майка възлагала на раменете му архиерейски омофор. Тогава те разбрали, че постъпката на светителя била предизвикана не от необуздана гневливост, неприлична за Божи архиерей, а само от неговата пламенна ревност и любов към Христа-Спасителя, Когото нечестивият Арий унижавал, и го оправдали, а Арий бил осъден от целия събор като еретик.
Този факт не се харесва много на либералните учени на нашето време, проповядващи някаква свръх-християнска, „икуменическа любов” към всички еретици и отстъпници, и те оспорват самото участие на св. Николай в Първия Вселенски Събор, но светата Църква е признала този факт за действителен и го е запечатала в богослужения и в иконописта.
Всички се жалват в наше време от тежкия живот, от моралния и материален кризис, но не предприемат никакви решителни мерки, за да се промени човешкия живот към по-добро.
А какво да правим? Пътят е един – това е пътят на подражание на великия Божи угодник светителя Христов Николай, както в частния живот, така и в обществения и държавен живот.
По-малко кресливи, а често пъти лицемерни и лъжливи думи за хуманност, човечност, справедливост, всеобща ситост и доволство, които така обилно и безотговорно разпиляват много вождове и дейци, стремящи се да бъдат ръководители на народния живот, – по-малко речи, а повече дела, истински, настоящи дела, не мнима сладникаво-сантиментална, а истинска християнска любов и благочестие, с които така се прославил и към които всички нас ни призовава със своя живот свети Николай.
Ако ние действително искаме блага и лично за себе си, и за цялото човечество, този всенароден и общопризнат светец трябва да ни бъде идеал за нашия живот.
О, всеблаженне Николае, не преставай да се молиш на Христа Бога с вяра и любов за почитащите паметта ти! Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев