В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Братя и сестри!
Светата Църква винаги ни призовава към любов и всеопрощение, да си простим един другиму всички прегрешения, всички обиди. Нали предстоящият Велик пост ни възвежда на Голгота, как тогава ще дръзнем да се доближим към Голготския кръст, ако не си простим един другиму прегрешенията?
Житието на чествания днес свети мъченик Никифор с потресаваща сила свидетелства за това, какво значи да не простиш на ближния обидата.
В Антиохия Сирийска живял презвитер на име Саприкий и и обикновен човек на име Никифор. Дълги години те били толкова близки приятели, че всички ги считали за братя. И ето дяволът посял между тях вражда и те започнали така да се ненавиждат един друг, че избягвали да се срещат.
Обикновеният човек Никифор осъзнал, че това е от дявола и пратил свои приятели при презвитер Саприкий, за да му поискат прошка от негово име. Но не простил презвитерът на своя бивш приятел. След известно време Никифор, измъчван от тази вражда отново изпратил свои приятели при своя бивш приятел. И отново не простил Саприкий на Никифор. Последният за трети път изпратил своите приятели и за трети път Саприкий не му простил. И тогава сам Никифор отишъл при него, умолявал го, падал на колене и искал прошка, но Саприкий пак не му простил.
И ето настъпили гонения срещу християните. Саприкий бил отведен на съд при управителя. Той безстрашно изповядал пред него вярата си. Управителят поискал от него да се отрече от Христа, като принесе жертва на идолите, но Саприкий отхвърлил това изкушение. Подложили на го мъчения, но и те не могли да го склонят да се отрече от вярата и той бил осъден на смърт чрез посичане с меч.
Повели свещеника към лобното място. Изведнъж шествието било спряно от Никифор. Той се хвърлил в нозете на Саприкий и започнал да го умолява:”Мъчениче Христов, прости ми!” Но не му простил Саприкий. И продължил към мястото, определено за наказанието му. Бягал след него Никифор, не преставайки да го моли:”Мъчениче Христов, прости ми!”
И пак не му простил Саприкий. Довели го до мястото за наказание, вдигнал меч воинът и му заповядал да преклони глава. Саприкий го попитал:”За какво искаш да ме накажеш?” ”Защото не искаш да принесеш жертва на идолите” – отговорил воинът. “Ще принеса” – заявил неочаквано Саприкий. Защото Божията благодат оставила мъченика. Тогава Никифор паднал в нозете му:”Опомни се, възлюбени брате! – увещавал го той. – “Не се отричай от Господа, не изгубвай небесния венец, който ти си сплел чрез много страдания!” Но не го послушал Саприкий. И тогава Никифор казал на войниците:”Аз съм християнин, накажете мен със смърт вместо презвитера Саприкий”. И приел мъченически венец и слава.
Така презвитерът Саприкий, имайки благодат да претърпи страшни мъчения, имайки дръзновението на изповедничеството, бил оставен от Божията благодат, отрекъл се и паднал, защото не простил на своя ближен.
Поучително и страшно това е събитие! То ни учи да се боим от този дух на непрощаване, отнемащ Божията благодат. А какво сме ние без Божията благодат? Какво сме с всичките наши таланти, с всичките наши дарования, с нашата сила на волята, ако нямаме Божията благодат?
Нека да си прощаваме един на друг всички наши прегрешения, всички обиди, всички дребни и големи прегрешения, да си простим обидите, които така раздува в нас нашата гордост и самомнение, да простим на тези, които враждуват против нас и даже не искат да ни простят, да простим и на тези, които така често сме осъждали за тяхното отношение към нашата вяра. Да си прощаваме, понасяйки един другиму теготите си, за да не оттегли Бог от нас Своята благодат. Амин.