В Неделя на Светите Отци, т. е. последната неделя преди Рождество Христово, Църквата ни предлага две утешителни назидания. Първото – това е дълъг списък с имена, който се чете в Евангелието на този ден. Този списък съставлява земното родословие на нашия Господ Иисус Христос. С това родословие свети евангелист Матей започва своето Евангелие, да докаже, че Иисус Христос удовлетворява изискванията на еврейския закон за произхода на Месията от Авраамовия и Давидовия род и затова Той е очакваният Месия.
Обаче за нас, скъпи братя и сестри, това родословие има още по-дълбок смисъл. В този списък с имената на земните предци на Господа ние намираме не само големи праведници, но и големи грешници. Наред с праведните Авраам, Исаак, Вооз, Соломон - ние срещаме иудейския цар Ахаз, който опозорил себе си с кърваво идолопоклонство и даже бил лишен от погребение; Манасия, който се занимавал с гадаене, врачуване и идолопоклонство и който убил великия пророк Исаия; и Озия, поразен от проказа.
Господ благоволил да произлезе от такива различни предци, за да ни покаже Своето въплъщение заради цялото човечество и за всички хора, както добри, така и зли. Господ дошъл на земята, за спаси всички ни, с всичките ни грехове и страсти. Даже нещо повече – Сам Господ казал: „Аз дойдох да спася не праведните, а грешниците”. Тези думи са за нас голямо утешение, тъй като това значи, че и всеки от нас има пълна възможност да бъде с Господа.
Второ утешение ние намираме в апостолското четиво на този ден. В предшестващата неделя Църквата отбеляза паметта на Светите Праотци – благочестивите предци на Господа, древните патриарси и всички пророци, до най-великия от тях – Кръстителя Господен Йоан, а в този ден тя отбелязва паметта на Светите Отци, т .е. всички праведници, съществували на земята до раждането на Спасителя.
Апостол Павел описва подвизите и чудесата, които вършели тези праведници: те побеждавали царства, затуляли устата на лъвовете, угасявали огън, прогонвали чужди пълчища, даже възкресявали мъртви. И за всичко това те търпели разнообразни мъчения: били избивани с камъни, рязани с трион, подлагани на мъчения, умирали от меч, изпитвали поругания и мъки, държани във вериги и в тъмници, търпели недостиг, скърби и напасти.
И ето всички тези праведници не получили тогава обещаното, т. е. райското блаженство. Защо? Защото, казва свети апостол Павел, Бог предвидил за нас нещо по-добро, та те – тези праведници – без нас да не достигат съвършенство.
Погледнете, скъпи братя и сестри, какво най-голямо милосърдие, каква височайша любов проявява към нас Господ Бог! Той задържа да даде заслужена награда на ветхозаветните праведници – защото до идването в света на Спасителя и до Неговото Възкресение раят оставал затворен – само, за да можем всички ние, братя и сестри, – да вземем участие в тази награда!
Да възлюбим и ние нашия Спасител с цялото си сърце, с цялата си душа, си всичките си помисли и мислено да се устремим към тази витлеемска пещера, където вече скоро ще се извърши великото тайнство на Христовото Рождество. Христос се ражда – славете го!
Превод: Прот. Йоан Карамихалев