Скъпи братя и сестри! Днес Църквата празнува паметта на свети първомъченик и архидякон Стефан, за когото ние знаем от книгата Деяния апостолски. Той бил пръв ученик, пострадал за Христос и, бидейки убит с камъни, съзерцавал Божията слава и Господа Иисуса Христа. Този разказ говори за самото начало на живота на християнската Църква, за това, че Църквата Христова е съградена върху подвига на мъчениците. Архидякон Стефан претърпял страдание и смърт след Самия Господ Иисус Христос, но в това свое страдание не бил сам, защото Сам Господ Иисус Христос го укрепявал със Своето присъствие и благодатна сила.
Всеки път, когато ние възпоменаваме мъчениците и узнаваме за техния подвиг и тези свръхчовешки страдания, които те са претърпели, ние разбираме, че такъв подвиг можел да бъде извършен, само ако Сам Господ присъствал и помагал на светеца. Подобно на свещеномъченик Игнатий Богоносец, който отивал да понесе смъртно наказание в Рим и писал на Църквите да не се застъпват за него и да не се опитват да го спасят от смърт, жадувал да умре за Христос, така и мнозина хиляди мъченици в течение на всички векове, включително до гоненията от най-последно време, вървели по този път, защото Божествената благодат и сила им помагала.
Господ не ни призовава днес към мъченичество, но призовава към търпение и смирение. Ако ни връхлетят изпитания, които, като правило, не съставляват даже една стотна или една хилядна част от това, което са търпели мъчениците и изповедниците, тогава тези страдания трябва да се приемат със смирение.
Ние трябва да помним, че Господ Иисус Христос винаги е редом, особено в минути на изпитания. И ако понякога ни се струва, че Господ е далеко, че Той ни е забравил или изоставил – това е грешно човешко усещане. Господ само понякога допуска страдания и изпитания, за да ни укрепи във вярата, та с още по-голяма сила и пълнота да усещаме Неговото присъствие в нашия живот.
Нека молитвата на свети първомъченик архидякон Стефан ни помага в нашия житейски път. Амин!
Превод: Прот. Йоан Карамихалев