"Аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен”, както е казал пророк Исаия!”
Така, много образно и смирено, свети Йоан посочва, ясно и напълно определено, целта на своето явяване: да оправи пътя Господен! Според обичая на източните царе при техните тържествени шествия, пред тях вървели глашатаи, предтечи. Пред царете изправяли и очиствали пътищата, засипвали неравностите, премахвали хълмовете. Със своето изобличение на неправдата, лъжата и греха: „покайте се, защото се приближи Царството Небесно”, Предтечата изправял изкривените, уродливи пътища на Иудея.
…И днес за света, потънал в грехове, вече действително започнал да прилича на ад, също звучат жарките думи на Предтечата: „Покайте се! Секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън!”
Колко хора виждаме около себе си ежедневно (на работа, на стълбищната площадка, в транспорта, накрая, в собствените си семейства), които така и не са се докоснали в своя живот до Бога, до Църквата, до тайната на Богоявлението, до радостта на покайните сълзи. Колко хора срещаме, които така и не са се събудили за духовен живот. Живеейки без Христа, без молитви, без Евангелието, без Небесната любов, човек вкусва още тук на земята смъртта преди смъртта!
Преминават години, а човек все „не се наиграва в своите игрички за възрастни”, все така попада в коварния капан на бесовете, все така сам доброволно желае да бъде измамен… Преподобни Макарий Велики въздъхва молитвено: „Мъртви сме още! Мъртви за земята на живите!”
Действително, много трудно е за съвременния човек, живеещ в условията на това време на богоотстъпничество. Дяволът предлага всеки ден на бедния човек своя адски асортимент: блудство, измама, лъжа, насилие, похот! Човек наподобява глупава рибка, която плува някъде в дълбочината и изведнъж вижда пред себе си мазно вкусно червейче. Лукавият глас нашепва: „Защо да не може? Гълтай! Вземи от живота всичко! Яж, пий – защото утре ще умрем”. И не знае бедната рибка, че в червейчето е скрита остра, твърда кукичка. И че седи на брега коварен хитър рибар… А съвсем недалече от него – нажежен до червено тиган!
Великият старец Паисий Светогорец много образно сравнявал дявола с палавите деца, които попарват с вряла вода жаба. Има такова забавление при децата, които не обичат Божието творение. Те попарват жабата, поливайки я с вряла вода капка по капка. Ако излеят врялата вода изведнъж, жабата ще подрипне и ще избяга от опасност. Ако пък сипват капка по капка, жабата не бяга и не забелязва как обгаря! Надува се, надува се, а после загива. Така постъпва и дяволът. Той ни „облива”с врялата вода на греховете капка по капка и ние не забелязваме как се оказваме „сварени”!
И още Старецът казва: „На човека плаща този стопанин, за когото той работи. Ако човек работи за черен стопанин, то той вече прави живота ти черен!” Страшно е да служиш в този живот на черния стопанин –дявола…
„Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет!” (Пс. 2:11). „Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди” (Пс. 45:1).
Както пътникът, оказал се в пустинята, скъпи всяка скъпоценна глътка вода, намираща се в неговата манерка, така и ние, живеещите в пустинята на този живот, трябва да скъпим всеки ден, всяка преживяна минута, които ние вече няма да върнем никога.
Всеки от нас, от своя неголям житейски опит в Църквата, знае – колко е прекрасен животът във вярата, в молитвата, в благодатта, в духовната радост! Преп. Исаак Сирин казва, че душата, пребиваваща в молитва „има херувимски очи”, та да въздигат непрестанно нейния взор и да съзерцава тя Небесните зрелища.
Само край огъня на Божествената любов може да се сгрее човешката душа в този студен свят! И християните в този страшен свят, забравили своя Творец, трябва да отдават , макар и малко , от топлината на своето сърце. За да стоплят невярващите души. За да помогнат на тези, които още не са вкусили от сладостта на църковния живот. Понеже ние, вярващите хора, сме отговорни за този свят повече, отколкото който и да било! А Светият Предтеча, неговата ревност, неговото смирение, неговата молитва – това е велик духовен ориентир в нашия живот!
Всички ние знаем колко бързо бяга реката на времето. Ето вече Божествената секира мълчаливо лежи при корена на нашия живот… Нашият живот трябва да стане не суха клонка, която не принася духовен плод, а благодатно прекрасно дърво, насадено при източниците на Богоявленските води!
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев