Произход (родители) и детство
Варненският и Великопреславски митрополит Кирил (Богомил Петров Ковачев) се родил в обикновено селско семейство на 08.06.1954 г. в с. Царев брод, Шуменска община, тъй като родителите му Петър и Иванка, които никога не са били членове на партията, по това време преминали на работа от ТКЗС „Плиска” в ДЗС (Държавно-земеделско стопанство) Малка мера, на 3 км южно от село Царев брод, което е било филиал на известния конезавод Кабиюк, който княз Александър Батенберг разработва за отглеждане на коне за българската армия. Поради тази причина петото им дете не се ражда в Плиска, а в Царев брод. Иванка произхождала от християнско семейство на Деньо и Мария, което се отличавало със своето благочестие и молитвеност. Дядо му е участник в Балканската война, разказвал за Одринската битка, за Донка войвода, с която са воювали заедно. От своите родители майка му била научена да застава на вечерно и утринно молитвено правило, като ставали в 12 часа през нощта, за да изпълняват буквално „полунощницата”, която по принцип се чете рано сутрин. Така тя привикнала към молитвата и поста, поради което не искала да се омъжва, а желаела да се посвети в служение на Бога в някой манастир. Родителите й обаче настояли да се задоми и тя с привичното за истинския християнин послушание, въпреки съкровените й копнежи, се подчинила на своите родители. Тя се утешавала с мисълта, че Бог ще изпълни нейното желание поне чрез едно от децата й. Едва когато съпругът й Петър почива, тя отива в манастира „Св. св. Петър и Павел” край с. Златар, Преславско, и приема монашество с името Ирина, за да се отдаде изцяло на молитва и пост.
Първото премеждие за майката и детето е „загрижеността” на приятели и близки за тежкото положение на глад и мизерия, които са съпътствали тогавашното време и са й препоръчвали да „хвърли” поредното пето дете в семейството. Вярващата майка с вяра в Бога и гордост се вдъхновявала с мисълта: „О, да знаете кого нося в себе си!” Така врагът на нашето спасение не могъл да успее със своя пъклен план да предотврати изпълнението на Божия промисъл за спасение на своите верни люде в лицето на един от многото Негови служители, нужни на благочестивия български народ. Любовта си към Бога малкият Богомилчо, когото наричали за краткост Милчо, получил още в утробата на майка си, която като ревностна християнка спазвала всички изисквания на християнството за постен и молитвен подвиг. Заедно с това тя се грижела за петте си деца, като не отсъствала и от необходимата й работа, за да получава средства за прехрана. На празници и в неделя ги водела в храма Божий, в манастира „Св. ап. Петър и Павел” край с. Златар, Преславска община.
Веднъж, когато били на служба в храма „Св. Три светители” в гр. Шумен, майката и Милчо имали желание да отидат и до манастира, но нямали необходимите средства за автобусни билети. Изведнъж става чудо! Една християнка, като видяла благочестивото и миловидно дете, с възторг поздравила майка му за това, че го е възпитала по такъв благороден начин и я помолила да вземе известна сума, за да му купи необходими неща. По такъв начин пътуването до манастира било осигурено!
По препоръка на майка си 14-годишният Богомил се записва да учи в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски Чудотворец” в гара Черепиш, Врачанско, където били интернирани семинаристите след вземане на сградата им в София за Дворец на пионерите. Освен това тя отново му дава пример как горещо и ревностно да отстоява своята християнска вяра. Научавайки за стремежа на младежа да учи в семинарията, майката веднага била привикана от кмета, за да я убедят да повлияе на сина си да се откаже от своя избор. Отначало предлагали да поемат изцяло обучението на младежа, но след като получили отрицателен отговор, я заплашили с уволнение, на което тя с усмивка отговорила: „Уволнете ме! Това няма да ме спре!” Така тя защитила своя син и никой не могъл да го спре да започне обучението си в семинарията. Интересен е фактът, че три години преди това тя на няколко пъти препоръчала на своя по-голям син Христо да се запише в Софийската духовна семинария. Винаги отговорът бил твърд и отрицателен. Неговата страст към колите го отвела в техникум, където става един от най-добрите монтьори. На Богомил тя казала само веднъж и той веднага отговорил с готовност. Така той, по Божий промисъл, избягва приемането му за пионер и комсомолец.
През лятото на 1968 г., преди да постъпи в семинарията, малкият Богомил трябвало да отиде сам да се черкува и причасти на празника Успение Богородично в едноименния храм на с. Макак, където живеели роднините на архимандрит Герасим, дългогодишен преподавател в семинарията, по-късно епископ и Ректор. Св. Литургия била отслужена от архимандрит Герасим, който ползвал годишния си отпуск, за да бъде известно време със своите близки.Така се зародила духовната връзка между един от най-известните духовни старци по онова време и малкия семинарист. По-късно, още през първата Рождественска ваканция през декември 1968 г., вместо да се прибере в Плиска при своите родители, Богомил постъпва като послушник в Бачковския манастир, където вече като Браницки епископ, неговият духовен старец е игумен.
Обучение, образование и кариера
Начално и средно образование
Детството на бъдещия йерарх на Българската православна църква преминава в първопрестолна Плиска, където до 1968 г. се обучава в ОУ «Паисий Хилендарски». Плиска е първата българска столица (681-893 г.), свързана с името на хан Аспарух, основател на България. Там се намират древните руини на крепостта и царския дворец, Голямата базилика, именно в Плиска става кръщението на българския народ в св. Православие, и където св. цар Борис посрещнал учениците на Свв. Кирилла и Методий – Климент, Наум, Горазд и Ангеларий, като се намират и множество други паметници на ранната българска история. В семинарията огромно влияние му оказват високо ерудираните преподаватели и особено отличаващият се с духовност ректор – Смоленският епископ Тихон, който преди 9.09.1944 г. е бил викарий на Варненския и Преславски митрополит Йосиф. На празника Въведение Богородично – 04.12.1968 г. заедно с други семинаристи той постригва Богомил за четец. Много години по-късно, след като бил хиротонисан за Стобийски епископ, младият архиерей си спомнил за пророческите думи на ректора си. На някои от семинаристите, които постригал навремето за четци, не казал нищо, други благословил да станат свещеници, само на Богомил казал: „Да станеш епископ”. Прозорливият духовник още тогава видял в него бъдещия архиерей на Българската православна църква.
През ваканциите Богомил е на послушание в Бачковския манастир до 1972 г., когато на 21.07. Старозагорският митрополит Панкратий го постригва за монах с името Кирил в манастира „Св. Атанасий Велики” край с. Златна ливада, Чирпанско. Под мантия го взема епископ Герасим, духовен син на блаженопочиналия вече Български патриарх Кирил (+7 март 1971 г.). По Божий промисъл на младия монах е дадено името на известния многозаслужил Предстоятел на Българската православна църква. За йеродякон монах Кирил е ръкоположен от духовния си старец на 17 декември 1972 г. След завършването на семинарията през юни 1974 г., йеродякон Кирил е изпратен на послушание в Рилската св. обител до септември на същата година, когато е изпратен в армията, където като неблагонадежден семинарист, служи в строителни войски и то не където и да е, а в известния металургичен комбинат „Кремиковци” до София. Винаги, когато след това е минавал по магистралата, той е чувствал въздуха на Кремиковци като свой „роден”.
През септември на 1976 г. отново се връща към братството на Рилския манастир. На 14 ноември е ръкоположен за йеромонах от своя духовен старец и заедно с йеромонах Натанаил (нинездравстващият Неврокопски митрополит), изпратен на обучение в Богословския факултет на Атинския университет. Не успява да завърши следването си, тъй като решил, че трябва да се посвети на монашески подвиг на Света гора-Атон. Божият промисъл обаче предвиждал нещо друго.
Положението на Св. Гора Атон и манастира Св. Георги-Зограф
По време на пребиваването си в Гърция, стремейки се към тих и молитвен монашески подвиг, йеромонах Кирил прекарвал свободното си време в българския манастир „Св. Георги-Зограф”. Там той с готовност и ревностно вършел всяко послушание, което му възлагал игуменът и братята на манастира. Пеел и четял по време на богослуженията, цепел дърва и готвел в кухнята, когато готвачът отсъствал от манастира. Постепенно йеромонах Кирил се запознал с устава на Св. гора и манастира и разбрал, че като е в манастира може да бъде приет за брат в него, без да очаква разрешение от Министерството на външните работи на Гърция. Като виждал, че в манастира няма достатъчно подготвени монаси, подал молба да бъде записан като брат на св. обител. Това му създало още повече неприятности.
През 70-те години положението в Св. Гора, особено в славянските манастири, било незавидно. До Първата световна война (1914-1918 г.) от 4.500 монаси на Атон повече от 3.500 са били славяни (българи, руснаци, украинци, сърби и др). След началото на войната и особено след 1917 г., а за българите след 09.09.1944 г., нещата рязко се променили. Мнозина атонски постриженици били върнати по родните им места без всяко основание. Един от тези български духовници е бил монах Серафим. Благодарение на застъпничеството на блаженопочиналия патриарх Максим, монах Серафим бил върнат в манастира. Игуменът му възложил послушание на клисар, което той изпълнявал с голямо смирение. В манастира били изпратени и други монаси от България, но те имали някакви други цели, не и само да служат на Бога и запазването на управлението в здрави ръце. Предстояло да се запълни мястото на един от починалите епитропи на манастира. Под влияние на йеромонах Порфирий, духовен брат на йеромонах Кирил, тъй като имали един духовен старец – епископ Герасим, епитропите не давали и дума това да бъде единственият светогорски постриженик – монах Серафим. Управлението на Св. Гора подкрепяло кандидатурата на друг българин – архимандрит Поликарп, който създавал големи неприятности на братята за това, че не бил дооценяван и не бил приеман от тях да влезе в управлението на манастира. Изправени пред дилемата кого да изберат, йеромонах Порфирий се възползвал от мудността в управлението на манастира от игумена – архимандрит Евтимий, и се постарал да получи подкрепата на двама от епитропите на манастира – иеромонах Пахомий, известният библиотекар на манастира и монах Партений. Така той ги убеждавал да го приемат за епитроп и по този начин тримата заедно да ограничат властта на игумена и да поеме в ръцете си делата на манастира, като всичко правел за своя лична полза. Тук обаче се намесва младият йеромонах Кирил. Той убеждава игумена, че имат нужда от него по време на посещението на специална комисия от Управлението на св. Гора. Целта на комисията е да не допуснат йеромонах Порфирий до управлението на манастира, но да направят всичко възможно, за да стане епитроп архимандрит Поликарп. С участието си в заседанието йеромонах Кирил успял да убеди епитропите да приемат за член на манастирския събор единствения атонски постриженик – монах Серафим, който е бил с най-искрени намерения да служи на интересите на манастира и Св. Гора. След тези събития йеромонах Порфирий предупредил младия студент: „Ти следваш в Гърция и много добре знаеш как гърците постъпват с тези, които им пречат!” Последвал донос до гръцките власти, които не се интересуват много дали това е истина или не, и като се възползват от слабостта на манастирското управление, употребяват сила без да имат право и репатрират йеромонах Кирил.
Загубил доверието на братята, йеромонах Порфирий също не могъл да остане в манастира и се принудил да отиде в Атина при някои от старостилниците. Постигната е била обаче важната цел – да се укрепи управлението на манастира, за да може постепенно да се умножат братята с монашестващи и послушници от България.
Днес виждаме как делата на Светата обител процъфтяват и голяма заслуга в това отношение трябва да се отдаде и на йеромонах Кирил, който не е следвал никакви указания от когото и да било, а с църковна съвест и с цената да не завърши своето богословско образование в Атина навремето, допринася за доброто на манастира с каквото е могъл, благодарение на Божията подкрепа и закрилата на св. Вмчк Георги Победоносец.
Висше образование (Софийска духовна академия), аспирантура МДА и защита на дисертация
След завръщането си от Гърция през 1980 година Кирил става първи протосингел на новоизбрания митрополит на Сливен – Йоаникий, който го въвежда в званието архимандрит на 25-ти декември 1980 година. Едновременно с това завършва своето висше богословско образование в Софийската духовна академия и получава диплом на 12-ти юли 1981 година. След това е изпратен да продължи образованието си в Москва като аспирант на Московската духовна академия в Сергиевия Посад, тогава Загорск, и за научна работа със защита на дисертация. Три години, от 1981 до 1984 година, архимандрит Кирил работи по своята дисертация на тема „Участието на Руската църква в национално-освободителното движение на българския народ през XIX век“, която блестящо защитава и получава научна степен „кандидат богослов“, сега приравнена към степен „доктор на богословието“. Нека добавим, че митрополит Кирил е редовен член на две руски академии – на Международната академия по информатизация, в генерален консултативен статус на ООН от 1995 г., Москва, и Академията по проблемите на безопасността, отбраната и правовия ред, Москва. Работата по дисертацията в Московската духовна академия, продължила няколко години, позволява на младия учен-богослов да се прояви и в сферата на научно-богословската служба. Подобно на знаменития Български патриарх Кирил – крупен учен-богослов, чието име носил, ученият богослов и историк архимандрит Кирил посвещава много часове на прилежна работа в руските архиви, във фондовете на най-голямото книгохранилище в Русия – Държавната ленинска библиотека в Москва, в библиотеките на Московската духовна академия в Загорск, сега Сергиев Посад, Издателския отдел на Московската патриаршия и много други книгохранилища в Санкт-Петербург и разни градове на Русия, в търсене на скъпоценни зрънца вековна история, стремейки се да пресъздаде онзи дух на християнска братска любов, която изпитвал целият руски народ в лицето на неговите най-добри представители към угнетения български православен народ.
Защитата на дисертация предизвиква голям интерес сред комисията, даже е предложено да бъде приравнена на магистърска степен, но все пак се решава да се присъди научната степен „кандидат на богословието“ на архимандрит Кирил, като се изрязява увереност, че работата по дисертацията ще бъде продължена. По-нататъшните научни доклади и публикации на доктора по богословие митрополит Кирил оправдават по най-безспорен начин тези очаквания.
Представител на Българския патриарх при Московския и Всерусийски патриарх и настоятел на Българското църковното подворие в Москва
Достигнатата духовност и впечатляващи научни занимания в Московската духовна академия дават основание на Светия Синод на Българската православна църква и лично на тогавашния Български Патриарх Максим архимандрит Кирил да бъде назначен на една от най-престижните длъжности – Представител на Българския патриарх в Москва. Едновременно със завършването на образованието и защитата на дисертацията си архимандрит Кирил посвещава много сили в църковната и духовна служба в качеството си на предстоятел на Българското църковно подворие в храма «Св. Успение Богородично» в Гончарах – от юни 1982 до септември 1986 година, изграждайки и укрепвайки приятелските връзки между двете Православни Църкви. Особено здрави духовни нишки свързват архимандрит Кирил с блажено-починалия Всеросийски Патриарх Пимен и Алексий Втори, както и със сегашния Патриарх Кирил още като ректор на Ленинградската духовна семинария и академия. Познанството на бъдещия Митрополит Кирил с Патриарх Пимен става през 1971 година по време на интронизацията на Патриарх Максим и посещението им в Бачковския манастир, а близостта с Патриарх Алексий Втори започва по време на служението на архимандрит Кирил в Москва и особено при съвместната защита на дисертациите им. Патриарх Пимен благословил Митрополит Алексий като Управляващ делата на Московската патриаршия да отслужи литургия в Българското подворие по време на храмовия празник на иконата на Божията Майка Троеручица, и бъдещият Патриарх Алексей Втори поздравява архимандрит Кирил с получената научна спепен. В отговор архимандрит Кирил също поздравил Владиката Алексий с успешната защита на дисертация и присъдената му научна степен „доктор на богословските науки“. После не един път Негово Светейшество Алексий Втори си спомня, шегувайки се, как един други се поздравяват с получените научни степени! Бидейки настоятел на Българското църковно подворие, архимандрит Кирил се сдобива с разрешение за строителство на църковен дом във време, когато Руската църква се намира под силната преса на атеистичната власт, и са признали, че такова разрешение на практика е невъзможно да се получи. Въпреки това, благодарение на личните му добри отношения с местната власт на района, в който се намира храмът, е изграден първият дом за духовенството, на мястото на дървена барака, където те се приютявали. Възглавява храмовите богослужения по-често от другите български представители, с което заслужава любовта и уважението на клира и паството на храма „Успение Богородично“ в Гончари, които са му посветили специално стихотворение. Неговото ревностно свещенослужение е удостоено с поименни подаръци от патриарх Пимен и патриарх Алексий, с ордени „Св. равноапостолен княз Владимир“, ІІ степен, „Св. благоверен княз Даниил Московски“. По-късно е награден с граждански ордени „Св. Александър Невски“, І степен, от Националния комитет за обществени награди на Руската федерация с президент В. Шевченко, за заслуги и голям личен принос за възстановяване и укрепване на нравствените и духовни традиции. Орден „Во имя жизни на Земле“ му е връчен от името на граф П. Шереметев, Президент на Международния благотворителен фонд „Мировая человечность“, за особен принос в делото за възраждане и реализация на принципите на хуманизма, за доброта, духовност, безкористно служение на Бога и човеците, за величието на духа. Националният комитет за обществени награди на Руската Федерация го удостоява с орден „Мир и дружба“ – за високи заслуги в укрепването на дружбата и духовността между народите.
Във връзка с паметта на загиналите за спасяването от катастрофа при Черонбилската авария е учреден орден „За заслуги за хуманност и милосърдие“ на Съюза „Чернобил“, Русия. Такъв орден І степен е връчен и на митрополит Кирил.
Връщане в България и възкачване на Варненския и Великопреславски престол
След връщането му през септември 1986 година в България, архимандрит Кирил става игумен на Троянската света Обител, а през декември 1987 година е назначен за Главен секретар на Светия Синод. На 26-ти юни 1988 година е хиротонисан за Стобийски епископ. След блажената кончина на Варненския митрополит Йосиф, по Устава на Българската православна църква се провежда избор за нов митрополит с участието на църковния клир и миряни. Почти единодушно със съотношение на гласовете 98% срещу само 2% за нов митрополит е избран Стобийският епископ Кирил. Така започва нова страница от неговата биография.
Духовен Път
Духовния Път на митрополит Кирил започва с неговото раждане. Неговата майка, ревностна християнка, още от най-ранна възраст става за него първият духовен наставник в живота. Още с майчиното мляко впива от нея най-важните християнски добродетели – любов към Бога, смирение, послушание и ревностна вяра, поради което в пълна степен може да се каже за него, че не е „работник от единадесетия час“, в последния момент, а от „сутрин рано“, от първия час, претърпявайки „теготата на деня и жегата“ /Мат. 20:1, 12/. Заедно с нея става рано за ежедневната утринна молитва и посещава богослужения, никога през останалата част от живота си не загубва силната духовна връзка с майка си. Духовният му път е определен още с раждането му и той никога не му изневерява.
Най-важното решение в живота си – да постъпи в семинарията, да приеме монашеството и избере пътя на свещенослуженето, е взето благодарение на духовната близост с майка си. Твърде рано приема монашеството – на 18 години. Първият му духовен наставник при постригването му в монашество станал Браницкият епископ Герасим, преподавател и ректор на Софийската духовна семинария, която по това време е под духовното обгрижване на Българския патриарх Кирил. Именно епископ Герасим постригва младия послушник през 1972 година с името на неотдавна починалия Патриарх Кирил (1971) и по този начин възлага на духовното си чедо да продължи делото на своя духовен наставник. Епископ Герасим залага и поддържа в духовното си чедо мисли за предстоящото в бъдеще приемане на най-високата служба, които стават пророчески.
Браницкият епископ Герасим е най-известният духовен водач на своето време. Роден е през 1914 година в с.Иваново, недалеч от Велики Преслав. Родителите му се преселват в с. Макак, близо до Шумен, и с. Царев Брод, където се е родил и малкият Богомил. Всичките години, през които йеромонах, после архимандрит и Владика Герасим преподава в Софийската духовна семинария, през лятото служи в храма на с. Макак. Там майката на малкия Богомил водила сина си на служба. Там са се запознали и с йеромонах Герасим, който станал духовен учител на бъдещия митрополит Кирил, още много години преди последният да постъпи в семинарията. По време на духовните беседи учителят разказвал много на малкия Богомил за своя духовен водач патриарх Кирил, така се стигнало до определянето на името при постригване в монашество. Напътствайки го в служба на Бога, българския народ и Църквата, епископ Герасим пряко насочва бъдещия митрополит Кирил в продължение на тази духовна традиция. Всички думи на великия духовен наставник епископ Герасим пророчески се сбъдват!
След завършване на семинарията и службата в армията, йеромонах Кирил е изпратен в Гърция, където се запознава с нови съмолитвеници и духовни наставници. Най-известен от тях е архимандрит Епифаний Теодоропулос, при когото служат с йеромонах Натанаил в храма „Св. Три светиетели“. Много от своето време той обича да прекарва в самия център на духовния живот на Православния свят – Света Гора на полуостров Атон. Там се сдобива с нов духовен наставник в лицето на стареца игумен Христодулос в Кутлумушкия манастир. Получава духовни напътствия и от известния подвижник монах Паисий. На Света Гора, под ръководството на старците-исихасти, той на практика се старае да постига такова състояние на ума и стремеж за непрестанна сърдечна, умна молитва, които спомагат за духовното му израстване и укрепване за предстоящото му служение.
Не по-малка любов изпитвал бъдещият митрополит Кирил и към руските старци, към руската духовна традиция и към целия руски народ. Още през 1971 година, след смъртта на Патриарх Кирил и избрания за нов Патриарх Български Максим, малкият Богомил, бидейки студент в семинарията, прислужва в качеството си на иподякон на Патриарх Московски и на цяла Русия Пимен, дошъл в България за интронизацията на новия патриарх Максим. Така се започва тяхното запознанство, преминало после по време на службата на архимандрит Кирил като Представител на Българския патриарх при Московския патриарх в духовна близост. Няма възможност да се опишат всички знаци на любов и уважение, които оказва маститият старец-Първосветител на младия архимандрит. Ще споменем само един характерен случай за отличаването на ревностния свещеник Генадий Бороздин с офикията протойерей, което по-късно му дава възможност, след дългогодишно служение в храма на Българското църковно подворие, да бъде назначен като един от архиерейските наместници в Москва. Нещо, което не е толкова лесно.
В Лаврата на св. преп. Сергий Радонежски, където е разположена Московската духовна академия, архимандрит Кирил общува с монаси и старци. Особено известнен по това време е архимандрит Кирил, който е един от най-дългогодишните изповедници на Лаврата.
Архиерейското служение митрополит Кирил
Архиерейското служение на всеки епископ, бил той митрополит или даже патриарх, се състои преди всичко в извършване на Божествена Света Литургия. Без да служи, даже и всеки клирик, не е възможно да се говори, че е духовник. Затова и според св. Канони, всеки клирик, не извършил в три недели св. Литургия, се наказва строго, даже с низвержение. В духовното си обгрижване на своето милионно паство Варненският и Великопреславски митрополит Кирил не пропуска да отслужва Божествена Света Литургия, водосвети и благодарствени молебни в храмовете на епархията и извън тях по повод различни църковни празници, национални и народни празненства. Традиционните богослужения, извършвани от епархийския архиерей в Катедралния храм-паметник „Св. Успение Богородично“, поне за Варненска и Великопреславска епархия, са свързани преди всичко с Господски и Богордични празници. Изключение правят тези празници, на които има посветени храмове в центровете на архиерейските наместничества, например „Св. Възнесение Господне“ и „Св. Вмчк Георги“ в гр. Шумен и „Св. Благовещение“ в гр. Провадия. Напоследък, след построяването на храмовете „Св. Преображение“ в кв. Младост, гр. Варна, и „Св. Рождество Богородично” в с. Бенковски, Варненско, и тези празници понякога правят изключение. На някои празници, които особено се почитат, епархийският архиерей в един ден отслужва водосвет в няколко храма. Така например на Св. Възнесение, след св. Литургия в едноименния храм в гр. Шумен, той посещава и благославя християните от гр. Плиска и с.Върбяне, които традиционно извършват курбан. На Св. Дух след св. Литургия извършва молебен за дъжд в села на Добричка духовна околия и др. По този начин най-пълноценно се оползотворява времето за благославяне и създаване на духовна радост на повече християни по случай празниците.
Другите празници, на които по традиция архиереят служи в катедралния храм, са свързани с Великопостните богослужения. Това са Неделя на всеопрощението, Неделя Православна, Кръстопоклонна неделя, Първото последование на Жениха, маслосвет и последование на 12-те Евангелия на Велики Четвъртък и Последованието на Опелото на Велики Петък. Тук трябва да споменем и Великия водосвет преди и на самото Св. Богоявление. Особено тържествени са службите в храма „Св. Николай Чудотворец“, „Св. Атанасий Велики“, „Св. Пророк Илия“, „Св. цар Борис“, „Св. Константин и Елена“ в гр. Варна. Други традиционни служения от архиерея се извършват на празничните дни в по-големите градове и населени места. Това са „Св. Троица“ в гр. Добрич, „Св. Вмчк Георги“ в с. Езерово, „Св. ап. Петър и Павел“ в едноименния шуменски манастир, „Св. славянобългарски равноапостоли Кирил и Методий“ и „Събор на св. апостоли“ в гр. Велики Преслав, „Св. Петка Българска“ в Нови пазар, „Св. Пантелеймон“ в гара Каспичан, „Св. цар Борис“ в гр. Плиска, „Св. Иван Рилски“ и „Свето Успение Богородично“ в гр. Търговище, „Св. Вмчк Димитър“ в гр. Омуртаг и др. През зимния период служенията обикновено са в храмовете на гр. Варна. Традиционни са и молебните и панихидите при официални празници, като 6-ти януари, Богоявление – благославяне на бойните знамена, 3-ти март, 24-ти март – битката за превземането на Одрин, 6-ти май – Гергьовден и Ден на храбростта и българската армия, 24-ти май, 27-ми юли – Освобождение на Варна от турско робство, годишнини от Илинденско-Преображенското въстание, годишнини от рождението и кончината на капитан Петко Войвода, 6-ти септември – Ден на Съединението, 22-ри Септември – ден на независимостта и др. годишнини във връзка с исторически, радостни и трагически събития по молба на областната, общински администрации, дипломатически мисии, дружества, обществени организации и пр.
Всяка Божествена св. Литургия, всяко богослужение и последование митрополит Кирил отслужва като за пръв път, като не пропуска да проповядва и наставлява. Прави това молитвено и благоговейно, като се старае да предаде по-достъпно смисъла на всяка дума. Това не отбягва от вниманието на християните, които редовно участвват в богослуженията, извършвани от него и постоянно му благодарят, че ги е накарал да осмислят по-добре дълбокосъдържателните слова на молитвите и да се запознаят с истините на вярата. Благодарност и признателност в това отношение той получи и на 04.09.2004 г. след панихидата на гроба на капитан Петко Войвода по случай 160 години от рождението му. Костадин Карамитрев, Председател на СТДБ и особено големият актьор Васил Михайлов, въплътил многократно великия син на България, бяха много доволни от молитвеното и проникновено извършване на последованието, като последният каза: “Благодарим Ви за прочувствените песнопения и молитви. Винаги се чувства, когато някой формално извършва богослужение”. От този момент отношенията им видимо преминават границите на формалното.
Интересно е да отбележим, че малко са митрополитите, които да са толкова млади и в същото време да имат по-голям стаж от всички други. Така е с митрополит Кирил. Той единствен от възможните да влязат в листата за достоизбираеми за Патриарх има навършено 40-годишно монашеско служение. Като архиерей той навършва 25 г. Като йеродякон и йеромонах той има по 4 години служение. 8 години служи като архимандрит. Напълно е отговорял на условията от стария Устав на БПЦ, когато се изисквало да има пълния курс на Софийската духовна семинария и 10-годишно клирическо служение – имал е цели 16 години. Докато други архиереи нямат пълния курс на Софийската духовна семинария, един от тях няма изобщо семинарско образование. Други са хиротонисани преди да имат 10-годишно клирическо служение. От всичко това се вижда, че митрополит Кирил абсолютно заради личните си качества е заемал и заема такива отговорни служения, които са били оценени от Върховното управление на Българската православна църква – Светия Синод, а не от когото и да било другиго, както често някои повтарят, потретват, притоплят отвреме-навреме.
Приносът на митрополит Кирил за духовността
Не трябва да отминаваме приноса на митрополит Кирил за донасянето на едни от най-големите светини напоследък в България. За пръв път пряко в България пренесе свещения Огън от Божи гроб митрополит Кирил, благодарение на което всяка година вече тази светиня бива донасяна, за да могат хиляди християни да пренесет тази благодатна светиня и в своите домове. Благодарение на него бяха донесени светите мощи на трима апостоли – св. Андрей Пърпвозвани, проповядвал по българското Черноморие, св. Вартоломей, и св. Иаков Зеведеев, на св. великомчци Варвара и Екатерина, на св. Николай Чудотворец и св. Иоан Златоуст. От Гърция са донесени св мощи на св. мчци Кирик и Юлита, св. Атанасий Християнополски, св. Трифон, осветени облачения от мощите св. Дионисий Закинтски, от пръстта на паметника на св. 26 мъченици Зографски, пострадали от кръстоносните походи, пръст от пещерата, в която се е подвизавал св. Козма Зографски, камъни от св. места в Йерусалим. От Русия във Варна са доенесени частици от св. мощи на св. Димитрий Ростовски, св. мчци Синаксарски Феодор Ушаков, Феодор и Андрей, от пещерите на Киево-печерската Лавра. От Америка имаме щастието да притежаваме икона и частица от св. мощи на св. Герман Аляскински. Преди всичко това е донасянето на св. мощи на св. Максим изповедник за деня на интронизацията на Българския Патриарх Максим на 4.07.2011 г. През 2012 г. беше донесено чудотворно копие от чудотворната икона на Пресвета Богородица „Достойно есть“ – най-голямата светиня на Света гора. На тази икона се поклони блаженопочиналият Български Патриарх Максим преди мирната си кончина и предаде българското си православно паство на Божията Майка, поради което бе оставена в Патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски“, за да бди за бъднините на Българската православна църква – Българска патриаршия. През декември беше донесено копие от чудотворната икона на св. Николай Чудотворец – Мидена за храма „Св. Николай Чудотворец“ на Руското църковно подворие в София. За 26.12.2012 г., втори ден на Рождество Христово, посветен на Св. Богородица, по негова молба бе донесено мозаечно копие на чудотворната икона Св. Богородица-Старица /Геронтиса/ от манастира Пантократор до Цариград от времето на император Алетксий Комнин, каквато икона, само че със сребърен обков има и в манастира Пантократор на Св. Гора – Атон. Поради тази причина тази икона се явява уникат, дарение от манастирския събор на манастира Пантократор, с благословението на архимандрит Гавриил. На 09.02.2013 г. във Варна бе донесена още една икона – тази на императора страстотерпец Николай Александрович, ктитор на катедралния храм „Св. Успение Богородично“. 30-те икони на иконостаса са негово дарение, за което има надпис на иконостаса на южния престол, посветен на св. Николай Чудотворец: „Иждивением благочестивейшаго всеруссийского императора Николая Александровича“. Така ще бъде увековечено дарителството на благочестивия император, като бъде отбелязана и 400-годишнината на императорската династия на Романови. Варненци ще имат възможност да се покланят на иконата на царството семейство-новомъченици, за да получават Божията благодат за подвига на благочестие, което водят непрестанно с поднебесните сили на злобата.
Митрополит Кирил за себе си
Годините, които Бог ми позволи да живея досега на земята, бяха достатъчни, за да падна в доста грехове. Колкото си спомних досега и колкото можах, съм изповядал на духовни отци, при които съм бил на различни места. За тези, които съм забравил или не съм могъл да се изповядам, моля Бога да бъде милостив и към мен, грешния, и да покаже и към мен, смирения Негов раб, Своята богата милост. Без да го заслужавам, по велика Божия милост, бях удостоен да вляза в редовете на клира на Българската православна църква. Съзнавам, че този почетен за мен факт ще бъде за мен причина за по-голям и строг съд от страна на Бога. Знам, че като духовник не съм такъв, какъвто би трябвало да бъда на практика. Съжалявам и прося прошка от всички, които несъзнателно съм скандализирал, огорчил, наранил, или съм се отнесъл по начин, който не подобава на един духовник. Правил съм грешки. Падал съм в грехове. Много пъти съм наранявал някого с егоизма, непристойното си и неприемливо държание. Моля всички за прошка. В същото време съвестта ми е спокойна, че никого не съм наранил, онеправдал или навредил съзнателно. Надявам се, че Всемилостивият Господ е простил всички мои грехове, които съм изповядал пред духовника. Правил съм за всички около мен, близки и далечни, каквото можах най-добре. Плакал съм с болките и съм се радвал с радостите им. Утешавам се с мисълта, че само тези, които не правят нищо, не са заплашени от опасността да паднат в грешки и грехове. Тези, които работят, несъмнено ще извършат множество такива. Смятам, че е необходимо да заявя, че нямам никакви материални блага или каквото и да било имотно състояние, освен необходимите ми дрехи, богослужебни и житейски принадлежности. Наследството от баща си и майка си съм предал на брат си. Ако имам някакви спестени средства, те са за да ме улесняват в служението ми, за да бъда полезен на тези, които са ми поверени за духовно обгрижване, като духовници, деца и миряни, които действително се нуждаят от подкрепа. Подпомагам безплатните трапезарии с продукти, отделям от храната и залъка си за бездомници. За съжаление немалко са тези, които не ме познават, не са се постарали да узнаят кои са моите родители, как са ме отгледали и възпитали. Поради това се явяват несправедливи и злонамерени нарекания и неоснователни обвинения, клевети и нападки, които се отправят с повод и без повод, предизвикани от строги, но справедливи мои решения и действия. Мнозина изразяват мнение, че неоснователно съм доверчив, добродушен и наивен. Направо ми казват: “На зла круша зли пръти!” Каквото и добро да съм извършил или спомогнал да се осъществи, смятам, че моите заслуги не са толкова големи, колкото на свещено- и църковно-служителите, които са били или сега са ми поверени. Известно е, че дейността на духовенството, особено на висшестоящото, е да не пречи, а да благославя духовенството и миряните за благородни и възвишени дела и подвизи за благото на християните и цялото ни общество. Старая се да правя това – поне да не преча на тези, които са с добри и благи за обществото намерения. Ненавиждам лицемерието, пошлостта, низостта, лъжата. Към всички се старая да бъда внимателен, особено когато го заслужават. Непримирим съм към злобата, омразата, завистта, насилието. Никога не съм получавал възложения, нито съм поемал ангажименти от когото и да е било, освен от духовното си началство. Стараел съм се да изпълнявам добросъвестно всички свои монашески обети и послушания. Старая се да се водя от словата на псалмопевеца: “Станах като човек, който не чува и няма в устата си отговор, защото на Тебе, Господи, се уповавам” /Пс. 37:15/ Благодарен съм на Всевишния, че ме удостои да възглавя една от най-значителните и сравнително новите епархии /1872/. В същото време не трябва да забравяме, че от земите на тази епархия е тръгнала съвременна България /681 г/, тук е покръстен българският народ /865 г./, тук е основана Плисковската архиепископия /870 г./, тук Българската православна църква е въздигната в ранг Патриаршия /917 г./, тук е знаменитият “Златен век на България”, тук е основана “Държавата на Духа”, според крилатия израз на българолюбеца акад. Дмитрий Лихачов. Най-важното е, че нашият предшественик Варненски и Преславски митрополит Симеон е написал: “Заради моите грехове ми се даде тази епархия”. Навярно и на мен, недостойния, поради тази причина ми се даде това послушание, всеки случай не си позволявам да вярвам, че с нещо съм го заслужил. Интересно е съперничеството между двамата съученици, състуденти и заедно получили научна подготовка във висши научни учебни заведения в Европа млади духовници Кирил (Български патриарх) и Йосиф (Варненски). Двамата си съперничат при избора във Варна. Известно е кой спечелва. Следващият сблъсък е за Български патриарх. Отново е известно кой печели. Воля Божия за следващия избор. Всеки случай, много пъти молих Господа, ако е възможно, да ме отмине тази чаша. /Мат. 26:39,42; Лук. 22:42/ Много повече съм се молил да бъде „благата“ , угодна и съвършена воля Божи“»! /Рим. 12:2/ Удовлетворен съм, че съм написал няколко книги и съм посадил няколко дръвчета, от които най-големият бор е пред Светия Синод като Главен секретар. Наистина, не бих желал да напусна Варна. Много неща ме свързват с тази древна българска земя, където съм се родил и израстнал сред старините на старославна Плиска. Паството, което обичам и ме обича, духовенството, мъжкият хор на катедралата, един от малкото такива в България, доброто сътрудничество с местната държавна и общинска власт, другите държавни и научни институции, Военноморските сили с прекрасния им състав и духов оркестър, високия културен живот в морската ни столица. Не може да се обхване всичко и всеки от факторите, които ме карат да се надявам, че ще продължа своето смирено служение, подобно на моите предшественици, които макар и само двама, са управлявали епархията в продължение на 115 години!
С благословение,
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил
----------------
* Текстът е писан лично от митрополит Кирил. В биографията си той описва в трето лице основните етапи от своя житейски и духовен път, като завършва с изповед от първо лице.