Братя и сестри, в памет на преподобни Антоний Велики, основателя на монашеството и вдъхновен учител на християнската добродетел, нека да припомним от трудовете на светеца, съдържащи се в Добротолюбието, какво е подвижничеството в Църквата Христова, кой може да се занимава с него и какви са неговите плодове.
”Човек, който познава Бога, е добър, а когато той не е добър, това значи, че не познава Бога и никога няма да бъде познат от Него: защото единственият начин за познаване на Бога е добротата”. В тези думи на преподобни Антоний Велики е изложена цялата същност на християнската духовност. Истинският подвижник Христов – това е този, който чрез постоянна борба със своите похоти се стреми да пречупи животинското егоистично начало на човешката природа и да придобие не заинтересована, а безкористна, чиста любов към всички Божии творения. „Началото на греха е похотта, чрез която погива умната душа. Началото пък на спасението и на царството небесно е любовта”. И още: „Свят се нарича този, който е чист от зло и грехове. Затова най-голямото съвършенство на душата и дело, наистина угодно на Бога, е това, когато злото липсва в човека”.
Преподобни Антоний учи, че „търсещият Бога Го намира, побеждавайки всяка похот с непрестанна молитва към Него. Такъв не се бои от демони”. Способността към добродетелен живот е заложена във всеки от нас, но не всички се стремят към неговото въплъщение. „Не трябва да говорим, че за „човека е невъзможно да води добродетелен живот, но че това не е леко”, пише свети Антоний.
И така, главното качество на подвижника е добротата. Добродетелният живот е нелек, но е възможен за всички. Сега да се обърнем към плодовете на истинската духовност. Главен неин признак, съгласно преподобни Антоний, е победата над житейските преживявания. Колкото повече се стремим към духовния живот, толкова по-малко ще скърбим от временните неуредици, от човешкото недоразбиране: „Въздържанието, незлобието, целомъдрието, твърдостта, търпението и подобните на тях велики добродетели, ние сме получили от Бога, та те да се съпротивляват и противостоят на срещащите се с нас прискръбности и да ни помагат, така че ако ги упражняваме, тогава нищо от случващото се с нас няма да бъде за нас тягостно, или болезнено, гибелно и непоносимо, защото всичко това ще бъде преодолявано от съществуващите в нас добродетели”.
Нека помним, че, както свидетелства преподобни Антоний, „не може да станеш изведнъж добър и мъдър човек; но това се постига с внимателно обсъждане, упражнение, опит, с продължителен подвиг и (главното) със силно желание за добро дело”.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев