Скъпи братя и сестри, топло и сърдечно ви поздравявам с празника на свещеномъченик Харалампий. Мъченик Харалампий живял в края на втори век. Той бил удивителен човек, неговата вяра удивлявала всички и даже неговите мъчители. Днес, в деня, когато честваме неговата памет, аз препрочетох житието на св. Харалампий. От това житие можем да научим твърде много неща. Особено затрогна моите мисли и чувства едно повествование, което бих искал да припомня.
Когато пленили свети Харалампий и му заповядали да принесе жертва на езическите богове, той отказал да направи това. Тогава го предали на най-жестоки мъчения, повесили го и с железни куки започнали да дерат кожата му, но в същото време Харалампий говорел удивителни думи: „…благодаря ви, братя, че вие смъквайки от мене кожата, обновихте в мене моя дух”. Тези удивителни думи трогнали неговите мъчители. Тези, които го измъчвали, захвърлили оръдията на мъченията и приели вярата Христова. Те били екзекутирани, отсекли им главите заради изповядването на Христа. Когато четях това житие, бях поразен, как мъченикът не само бил твърдо предан на своята вяра, но, и какво смирение показал.
Колко мними сладости ни предлагат сега, за да забравим истинската вяра. Предлагат ни живот, далеч от Евангелския живот. При това не ни казват: отречи се от Христа. Говорят ни: защо ви е храмът; там, в храма непонятно кои, непонятно защо се събират, нека по-добре да се съберем на маса, нека по-добре да отдъхнем в този ден, за какво ви са икони, ето ви телевизора, включете го и се любувайте на образите, защо ви е да четете Евангелието, ето ви сладостни списания, по-добре ги прелистете, вижте как живеят другите хора, колко са щастливи, радостни, за какво ви е словото Божие? Предлагат ни да се откъснем от Христа, макар и да не ни заплашват с мъчения, а ни обещават сладости. Така предлагали и на епископ Харалампий: „отречи се от своята вяра, живей, както живеем ние, и тогава ти ще живееш, и тогава нищо не ще заплашва живота ти”.
Скоро ще започне времето на Великия пост. Скоро Църквата ще каже на своя народ, „дошло е време за покаяние и пост” и в същото време мнозина ще започнат да говорят, „за какво ти е този пост, кому е нужно това въздържание, живей в своето удоволствие, защо ти е да се отказваш от нещо, веднъж живееш”. Ще започнат да ни предлагат сладка халва, за да се откажем от истинската вяра. Понеже всяко невъздържание, всяка разюзданост, всяко позволяване на себе си всичко, което ти е угодно, води човека до гибел, води човека до загуба на самия човешки образ. Когато ние водим такъв живот, когато живеем не според Евангелието, се появяват детски домове, домове за престарели хора, където нашите родители и нашите деца прекарват своя нещастен век, защото те са пречели на нашето удоволствие, те са пречели на нашата нова вяра, вяра, където няма Бог, където го няма Христос, където няма любов, където няма търпение, където няма смирение.
Когато мъчели Харалампий, той казал: „…благодаря, че мъчете моето тяло, това обновява моя дух”. Именно за това аз горещо се молих, по молитвите на свети Харалампий, Господ да обнови в нас нашия дух, да го обнови в нас дотолкова, та този дух да ни стига за добродетелен живот, живот, в който би имало любов и внимание към тези, които се намират редом с нас.
Поздравявам всички вас, скъпи братя и сестри, с празника на свети Харалампий. Да ни даде Бог, по молитвите на светия Божи угодник, ние със същото смирение да бъдем твърди изповедници на вярата, да не разменяме вечността със злобата на деня. Да не разменяме вечния пресветъл Рай за минутно удобство, да не разменяме нашата вяра за днешното убеждение на неверието и отрицанието на Божието битие, да не разменяме нашата култура, нашия език и нашите традиции за днешните чужди нам култури и традиции. Нека твърдо пазим нашата свята вяра и по примера на предците си да изповядваме светото Православие и да живеем в едно голямо православно семейство.
По молитвите на свети Харалампий, да ни дарува Господ пълнота на силите и твърда вяра, за да можем да възпитаме и децата в нашата вяра, да възпитаме нашите мъчители със своето смирение, показали истинска вяра в надеждата и в любовта. И да ни помогне в това Всемогъщият Бог.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев