В името на Отца и Сина и Светия Дух! Седмица преди началото на Великия пост Църквата ни припомня думите на Господа Иисуса Христа за Страшния Съд. Днешният неделен ден се нарича Неделя за Страшния Съд, защото днес на богослужението звучат думите, напомнящи на всеки от нас за човешкия дълг по отношение на ближните. Господ казва, че когато дойде Съдията в слава, едни хора ще бъдат поставени отдясно на него, а други - отляво. И тези, които ще бъдат поставени от дясната страна, ще чуят от Него: „Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте” (Мат. 25:34-36). На тези пък, които ще бъдат поставени от лявата страна, Господ ще каже: „Вие не направихте всичко това, когато Аз идвах при вас” (вж. Мат. 25:41-43). И тези, и другите, както ни казва Господ, ще бъдат учудени. И едните, и другите ще попитат: „Кога сме Те видели гладен, жаден, бездомен, гол, в тъмница, болен?” Господ ще отговори: „истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили” (Мат. 25:40).
Такъв закон на човешкото общежитие, по който трябва да живеят всички хора, ни дава Господ Иисус Христос. Това е закон на солидарността, взаимодействието и взаимопомощта. В него, струва ни се, няма нищо свръхестествено, защото за човека трябва да бъде естествено да се притече на помощ на другия, но колко често хората живеят най-напред със своите собствени интереси и грижи! Колко често човешкият живот бива движим от егоизъм, самодостатъчност и хората биват неспособни да видят около себе си и редом със себе си тези, които се нуждаят от тяхната помощ…
Да обърнем внимание на това, че Господ на Страшния Съд няма да пита човека как той е вярвал, какви догмати е изповядвал, как се е борил за истината или против ересите. Единственият критерий, който ние чуваме в думите на Господа на Страшния Съд - това е критерият на човеколюбието. Разбира се, важно, е как вярваме, как пазим истината на Светото Православие, как преодоляваме лъжеученията и се борим с ереста, но всичко това няма да ни принесе никаква полза, ако животът ни не бъде ориентиран към Евангелските заповеди.
Ако ние заявяваме себе си като православни християни, строго спазващи Светата Православна вяра, това ще прозвучи убедително само тогава, когато бъде подкрепено с делата на нашия всекидневен живот. Бог е дал на всеки от нас твърде много; най-главното и най-великото, което ни е дал Господ, е Неговата Света Църква, която е спасителен ковчег за всеки от нас, която ни води по пътя към Царството Небесно. Църквата ни дава възможност да се съединяваме с Бога чрез Тайнствата, най-вече чрез Светата Евхаристия, в която ние ставаме причастници на Тялото и Кръвта Христови. Всичко това са Божествени дарове, от нас пък Господ очаква да бъдем човеколюбиви и състрадателни по отношение на нашите братя, да не пропуснем Него Самия, когато Той идва към нас в облика на хора гладни, жадни, нуждаещи се от помощ – на тези, които ние често не забелязваме или не искаме да забележим редом с нас.
Много хора питат: „Защо Господ допуска да страдат праведниците?” С този въпрос се занимавали разни философи, много томове са написани от тях. Защо Господ допуска страданията, защо допуска едни хора да са бедни, а други богати, едни да имат дом, други да нямат, къде да живеят, едни да имат препитание, а други - не, едни имат всичко, а у други нямат нищо? Не трябва да бъдеш философ или професор, за да отговориш на този въпрос, той не е така сложен, както изглежда: Господ допуска редом с богатите да бъдат бедните, та богатите да делят с бедните своето богатство. Никой от тях не трябва да бъде принуждаван към това – когато се опитвали да заставят богатите хора да делят с бедните, това не донасяло нищо, освен мъка, и на едните, и на другите. Но в човека трябва да има естествено вродено чувство, стремеж, желание да сподели това, което има, с хората, които нямат това. Именно затова редом с богатите винаги има бедни, редом със здравите - немощни. Господ допуска неравенство между хората, та хората сами да изравнят. Ние трябва да разберем: това, което имаме, е дар Божи. Даже ако ти си заработил нещо със свой труд, никога не мисли, че това е твоя заслуга, нали ако ти нямаше здраве, съответстващи условия за живот, ти не би съумял да заработиш това, което имаш. Следователно, всеки от нас е длъжник пред Бога и длъжник пред другите хора.
Страшният Съд - това не е някакво далечно от нас събитие, не е мероприятие, което Бог ще устрои, за да определи кого трябва да постави от лявата страна и кого – от дясната, кого да отправи в геената огнена, а кого - във вечния живот. Съдбата на всеки от нас в значителна степен се намира в неговите собствени ръце. Страшният Съд, който ще настъпи след края на света, вече е започнал и се извършва тук, на тази земя. Той се извършва по отношение на всеки човек всеки път, когато пред нас се изправя изборът: да се притечем ли на помощ или не, да забележим ли нуждите на ближния или да ги игнорираме. Страшният Съд става тук и сега, той се извършва в живота на всеки човек, всеки ден и всеки час, защото в течение на всеки ден от живота на човека Господ многократно го поставя пред нравствен избор. Разбира се, ние не можем да помогнем на всички нуждаещи се, да нахраним всички гладни, да утолим жаждата на всички жадни, да приютим в своя дом всички бездомни, но всеки от нас знае и неговата съвест може да му подскаже, кои са тези хора, на които ние лично можем да помогнем. Не трябва да отминаваме тези хора, не трябва да игнорираме техните нужди, не трябва да не забелязваме техните страдания. Господ ни призовава към активно добротворство; Той ни е привел в Църквата, за да се спасяваме сами и да спасяваме другите около себе си – да се спасяваме не с гръмки думи, не с красиви заявления и убеждения, а преди всичко да се притичаме на ближните на помощ в този момент, когато те се нуждаят от тази помощ повече от всичко.
Нека помним за Страшния Съд, който се извършва тук и сега. Нека помним, че Съдията, Който ни очаква, е Съдия милостив, Който ни е създал не за геената огнена, но за Царството Небесно, довел ни е в този живот, не за да станем синове на погибелта, но за да получим спасение. Той ни е довел в Църквата - в този спасителен кораб – не, за да потънем, а за да достигнем тихото пристанище на Царството Небесно. Нашата задача се заключава в това, да не се окажем поради собствената си невнимателност, нерадение, егоизъм вън от този кораб, зад борда на спасението, защото Господ „ иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината” (1 Тим. 2:4). Няма такъв човек, който би бил предопределен за погибел. Както казва свети Йоан Златоуст, хората всички до един са предопределени за спасение, и само от всеки от нас, от това как преживяваме своя живот, как се отнасяме към своите ближни, зависи преди всичко това, дали ще се окажем от дясната или от лявата страна на нашия Съдия Иисус Христос. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев