"Помилуй ме, Боже, помилуй ме!”. Каква кратка и съдържателна молитва! Колко смисъл има в нея, колко дълбочина и умиление! С тези кратки думи, започвайки от днешната вечер, ние многократно изпросваме от Бога Неговата неизказана милост. Ние просим Той да ни прати милост, да ни покрие с нея, да ни помилва.
Светата Православна Църква често повтаря тази кратка молитва, защото в нея е всичко: нашият мир и блажено състояние, сила и радост, нашите успехи, благото на земния живот и радостта от вечното битие. Тази кратка молитва ние съединяваме с четенето на покайния канон на св. Андрей Критски. Канонът с примери от Ветхия и Новия Завет ни показва, как трябва да управляваме своята воля и своя живот, какво е нужно, за да се удостоим с Божията милост да бъдем помилвани.
Божията милост е необходима за нас в протежение на целия ни живот. Ето ражда се човек. Първата среща със света той отбелязва с плачевен вик. Този плач е признак на живот, този плач е признание за неговата сурова реалност. Колко грижи от страна на майката, докато от малкото безпомощно същество израсте човек. И всяка майка има една грижа, една мечта, едно желание: детето й да стане достоен и задължително щастлив човек. И на кого да възложи своята надежда в това желание, ако не на Този, Който дава живот и дихание на целия свят, Който промишлява за света и хората до такава степен, че без Неговата воля даже косъм на никого не пада от главата. В този момент и майката и детето са под покрова на Божията милост: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме”.
Минава време, от младенеца израства отрок, който, развивайки се, започва да възприема околния свят и всичко ставащо в него. В този момент детето е подобно на белоснежно крехко цветче, което се нуждае от защита и закрила, от помощта на родителите и от Божията помощ: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме”.
Ето човек встъпва в периода на младостта, жизнерадостен, любознателен и дерзаещ. Това е най-отговорното и най-трудното време в живота. Става оформянето на личността. Властно заявяват за себе си страстите. Настъпва период на очарования и разочарования. В това време човек се среща с правдата и красотата на света, с лъжата, пороците и превратностите в света. В това време особено е нужна Божията милост: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме”.
Започва самостоятелният живот: човек завършва учението, възпитанието, приобщава се към труда, служи на обществото, в нещо успява, а в нещо - не, отново очарования и разочарования, житейски изпитания и т. н. И тук е необходима Божията милост, която се изпраща по личните молитви, по молитвите на родителите, по молитвите на светата Църква: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме”.
Животът продължава, човек заема своето място в света, оставя, по Божие повеление, своите родители, прилепва се към друг човек, създава свое семейство или остава сам. Повишава се отговорността за себе си и за другите, появяват се нови тревоги, нови грижи и проблеми. И тук е нужна на човека Божията милост. И затова неслучайно Църквата се моли за всички, от името на всички повтаря: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме”.
Изглежда, едва постигнал развитие и набрал опит, започваш да чувстваш и забелязваш упадък на силите, бавно повяхване. Всичко преминава в този свят, всичко се мени. Както времето в началото, когато човек едва се среща със света, с неговата действителност, така и това време е наистина отговорно, защото настъпва период на оценка на своя живот, на постъпките, идват умиротворението, покоят на старостта или безпокойство, самота, обиди, болести и т. н. Нужно е да притежаваш и мъдрост, и мъжество, за да срещнеш своята старост. И в този случай е необходима усърдна молба: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме”.
С годините настъпва ново време за душата и за тялото, когато трябва да се мисли за смъртта, за разлъката с тази обстановка, в която сме живели, за раздялата на душата с тялото, за вечността... И тук е необходима молитвата: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме”.
Накрая, независимо от нашето желание и искане, душата се разделя с тялото, тялото отива в своето място, душата отива в своето, човек застава пред вечната правда, получавайки възмездие за своите трудове, за преживяния живот. В това страшно време нищо не помага, освен Божията милост. Ето защо така е необходима молитвата: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме”.
Ние говорихме повече за трудната страна на живота, тъй като трудностите преобладават в нашата участ, защото пътят към възкресението и славата преминава през Голгота и унижението. Но ние имаме постоянна радост в самия дар на живота, в Бога и Неговата Божествена милост. Нека Господ чуе нашата днешна молитва: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме” и нека изпрати на всички хора Своите богати милости, укрепяващи ни и обновяващи, даруващи ни прошка и радостта на временния и вечния живот. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев